Единадесета глава
‘Продължавай да търсиш първо Царството’
1. (а) Защо Исус подканял онези, които го слушали, да търсят първо Царството? (б) Какъв въпрос трябва да си зададе всеки?
ПРЕДИ повече от 1900 години в Галилея Исус подканил хората, които слушали думите му: „Тогава продължавайте да търсите първо царството и [божията] праведност.“ Защо това било неотложно за тях? Нима времето, когато Христос щял да получи царска власт, нямало да настъпи столетия по–късно? Да, но месианското Царство щяло да бъде средството, чрез което Йехова щял да реабилитира върховенството си и да изпълни славната си цел за земята. Всеки, който наистина разбирал колко са важни тези неща, щял да постави Царството на първо място в своя живот. Ако това било така в първи век, то колко повече е така днес, когато Христос е възкачен на престола като Цар! Така че въпросът, който възниква, е — дали моят начин на живот показва, че търся първо божието Царство? — Матей 6:33, НС.
2. Към какви неща са устремени жадно хората като цяло?
2 Всъщност днес милиони хора по света търсят първо Царството. Те показват своята подкрепа за царското управление, като съсредоточават живота си върху това да вършат волята на Йехова, отдавайки се на него. От друга страна, огромната част от човечеството се стреми единствено към нещата от ежедневния живот. Хората се стремят към пари и притежания и удоволствия, които могат да се купят с пари. Или насочват цялата си енергия към изграждането на кариера. Техният начин на живот показва една свърхзаетост със собственото ‘аз’, с материалните неща и удоволствията. Те поставят Бога на второ място, ако изобщо вярват в него. — Матей 6:31, 32.
3. (а) Какви съкровища насърчавал Исус да събират неговите ученици, и защо? (б) Защо не е необходимо да се тревожим прекалено за материалните неща?
3 Но на своите ученици Исус дал следното наставление: „Спрете да събирате за себе си съкровища на земята“, тъй като тези притежания не са вечни. „По–добре — казал той — събирайте за себе си съкровища на небесата“ чрез службата на Йехова. Исус подканил своите ученици да пазят окото си „просто“, като насочват вниманието и енергията си към вършенето на божията воля. „Не можете да бъдете роби и на Бога, и на богатството“ — казал им той. А материалните потребности — храна, облекло и покрив? „Престанете да се тревожите“ — съветвал Исус. Той насочил вниманието към птиците — Бог ги храни. Исус насърчил последователите си да се поучат от цветята — Бог ги облича. Нима разумните човешки служители на Йехова не струват повече от тях? „Тогава продължавайте да търсите първо царството и Неговата праведност — казал Исус, — и всички тези други [необходими] неща ще ви бъдат прибавени.“ (Матей 6:19–34, НС)Дали твоите действия показват, че вярваш в това?
Не позволявай истината на Царството да бъде задушена
4. Какъв ще бъде резултатът, ако човек придава прекалено голямо значение на материалните неща?
4 Уместно е човек да е загрижен относно това да има достатъчно в материално отношение, за да покрие потребностите на семейството си. Но ако е прекалено загрижен за материалните неща, резултатите могат да бъдат катастрофални. Макар и да твърди, че вярва в Царството, ако в сърцето си поставя други неща на първо място, истината на Царството ще бъде задушена. (Матей 13:18–22) Например, веднъж един млад велможа попитал Исус: „Какво да сторя, за да наследя вечен живот?“ Той водел морален живот и се отнасял добре към другите, но бил прекалено привързан към своите материални притежания. Не можел да се принуди да се раздели с тях, за да стане последовател на Христос. Затова пропуснал възможността, която щяла да доведе до това той да бъде с Христос в небесното му Царство. Тогава Исус казал: „Колко мъчно ще влязат в Божието царство ония, които имат богатство!“ — Марко 10:17–23.
5. (а) Какво трябвало да бъде достатъчно за Тимотей според насърчението на Павел, и защо? (б) Как Сатан използва „сребролюбието“ като унищожителна примка?
5 Години по–късно апостол Павел писал на Тимотей, който по онова време бил в Ефес, един преуспяващ търговски град. Павел му напомнил: „Не сме внесли нищо в света, нито можем да изнесем нещо; но като имаме храна и облекло, нека да бъдем доволни с това.“ Уместно е човек да работи, за да осигури за себе си и за семейството си „храна и облекло“. Но Павел предупредил: „Които ламтят за обогатяване, падат в изкушение и в примка, и в много глупави и вредни страсти, които потапят човеците в разорение и гибел.“ Сатан е коварен. Отначало той може да подмамва хората с малки неща. Това може да бъде последвано от по–голям натиск, може би възможност за повишение или за по–добра работа с по–голяма заплата, но изискваща повече от времето, което е било определено за духовни неща. Ако не сме нащрек, „сребролюбието“ може да задуши много по–важните интереси на Царството. Павел изразил това по следния начин: ‘Като се стремяха някои към сребролюбието, отклониха се от вярата и пронизаха себе си с много болки.’ — 1 Тимотей 6:7–10, Ве.
6. (а) Какво трябва да правим, за да избегнем примките на материализма? (б) В какво можем да бъдем уверени, независимо от икономическата ситуация в света днес?
6 С искрена любов към своя християнски брат, Павел подканил Тимотей: „Бягай от тия неща“ и „бори се в добрата борба на вярата“. (1 Тимотей 6:11, 12, Ве) Необходими са сериозни усилия, за да избегнем това да бъдем повлечени от материалистичния начин на живот на света покрай нас. Но ако полагаме усилия в хармония с вярата си, Йехова никога няма да ни изостави. Независимо от високите цени и голямата безработица, той ще се погрижи да имаме това, от което наистина се нуждаем. Павел писал: „Не се впримчвайте в сребролюбието; задоволявайте се с това, що имате, защото сам Бог е рекъл: ‘Никак няма да те оставя и никак няма да те забравя’; така щото дръзновено казваме: ‘Господ ми е помощник; няма да се убоя; какво ще ми стори човек?’“ (Евреи 13:5, 6) А цар Давид писал: „Млад бях, ето, остарях, но не съм видял праведния оставен, нито потомството му да проси хляб.“ — Псалм 37:25.
Първите ученици осигуряват образец
7. Какви наставления дал Исус на своите ученици относно проповядването, и защо те били уместни?
7 След като дал на апостолите си подходящо обучение, Исус ги изпратил сред народа на Израил да проповядват добрата новина и да известяват: „Небесното царство наближи.“ Какво вълнуващо послание било това! Исус Христос, месианският Цар, бил сред тях. Тъй като апостолите се били посветили на службата на Бога, Исус ги подканил да бъдат уверени, че Бог ще се погрижи за тях. Той казал: „Не вземайте нищо за път, ни тояга, ни торба, ни хляб, ни пари, нито да имате по две ризи. И в която къща влезете, там седете, и от там тръгвайте на път.“ (Матей 10:5–10; Лука 9:1–6) Йехова щял да се погрижи потребностите им да бъдат удовлетворени от събратята им израилтяни, сред които било обичай да се оказва гостоприемство на странници.
8. (а) Защо малко преди смъртта си Исус дал други наставления относно проповядването? (б) Но какво трябвало да продължава да бъде на първо място в живота на Исусовите последователи?
8 По–късно, малко преди смъртта си Исус обърнал внимание на апостолите си, че в бъдеще ще работят при променени обстоятелства. Вследствие на официалното противопоставяне на тяхната дейност, в Израил вече нямало да им бъде оказвано толкова охотно гостоприемство. Освен това скоро те щели да започнат да носят посланието за Царството в земите на езичниците. Затова те вече трябвало да вземат „кесия“ и „торба“. И въпреки това трябвало да продължават да търсят първо Царството на Йехова и Неговата праведност, уверени, че Бог ще благослови усилията им да получат необходимата храна и облекло. — Лука 22:35–37.
9. Как Павел поставял Царството на първо място в живота си, докато се грижел за физическите си потребности, и какви съвети дал той в това отношение?
9 Хубав пример за човек, който прилага напътствията на Исус, бил апостол Павел. Той направил проповедната служба главното нещо в своя живот. (Деяния 20:24, 25) Когато отивал в една област да проповядва, той се грижел сам за своите материални нужди, като дори правел шатри, за да се препитава. Той не очаквал другите да се грижат за него. (Деяния 18:1–4; 1 Солунци 2:9) Но с благодарност приемал оказаното му гостоприемство и даровете, когато другите изразявали любовта си чрез такива неща. (Деяния 16:15, 34; Филипяни 4:15–17) Павел не насърчавал християните да пренебрегват семейните си задължения, за да проповядват, а по–скоро да постигнат равновесие между различните си задължения. Той ги съветвал да работят, да обичат семейството си и да споделят каквото имат с другите. (Ефесяни 4:28; 2 Солунци 3:7–12) Той ги подканял да положат доверието си в Бога, а не в материалните притежания, и да използват живота си по начин, който показва, че наистина разбират кои са по–важните неща. В хармония с ученията на Исус това означавало да търсят първо Царството на Бога и Неговата праведност. — Филипяни 1:9–11.
Дръж Царството на първо място в живота си
10. Какво означава да търсим първо Царството?
10 До каква степен ние лично участваме в споделянето на добрата новина с другите? Това зависи отчасти от обстоятелствата, в които живеем, и от дълбочината на нашата признателност. Не забравяй, че Исус не казал: ‘Търси Царството, когато няма какво друго да правиш.’ Тъй като знаел колко е важно Царството, той изразил волята на Баща си с думите: „Търсете постоянно неговото царство.“ (Лука 12:31, НС) Макар че повечето от нас трябва да работят, за да осигуряват както своите потребности, така и тези на семейството си, ако притежаваме вяра, животът ни ще се върти около дейността за Царството, която Бог ни е възложил. В същото време ние ще се грижим за своите семейни задължения. — 1 Тимотей 5:8.
11. (а) Как Исус показал с пример, че не всички ще могат да вършат еднакво количество работа в дейността по разпространяването на посланието за Царството? (б) Какво определя това колко може да работи за Царството един човек?
11 Някои от нас са в състояние да отделят повече време от другите за проповядване на добрата новина за Царството. Но в своята притча относно различните видове почва Исус показал, че всички, чиито сърца са като добра почва, ще дават плод. Колко? Обстоятелствата на различните хора са различни. Възраст, здраве, семейни задължения определят това. Но когато е налице искрена признателност, може да се постигне много. — Матей 13:23.
12. Каква благотворна духовна цел са насърчени да обмислят най–вече младежите?
12 Добре е да имаме цели, които ще ни помогнат да увеличим участието си в проповядването за Царството. Младежите трябва да се замислят сериозно относно чудесния пример на пламенния млад християнин Тимотей. (Филипяни 2:19–22) Какво би било по–хубаво за тях от това да започнат целодневна служба, когато завършат светското си образование? По–възрастните също биха могли да извлекат полза от поставянето на благотворни духовни цели.
13. (а) Кой решава какво може да направи всеки един от нас в службата на Царството? (б) Какво доказваме, ако наистина търсим първо Царството?
13 Вместо да критикуваме онези, за които мислим, че могат да правят повече, трябва да бъдем подтиквани от своята вяра да работим за личния си напредък, така че да можем да служим на Бога в най–пълната възможна за нашите обстоятелства степен. (Римляни 14:10–12; Галатяни 6:4, 5) Както личи от случая с Йов, Сатан твърди, че ние се интересуваме главно от своите материални притежания, от своето удобство и от личното си благополучие и подбудите ни да служим на Бога са егоистични. Но ако ние искрено търсим първо Царството, участваме в изобличаването на Дявола като брутален лъжец. Ние доказваме, че на първо място в живота ни е службата на Бога. Така с думи и с дела доказваме голямата си любов към Йехова, лоялната си подкрепа за неговото върховенство и любовта си към ближните. — Йов 1:9–11; 2:4, 5; Притчи 27:11.
14. (а) Защо една програма за проповедна служба ще е от полза? (б) В каква степен участват в службата много Свидетели?
14 Ако си направим програма, тя може да ни помогне да свършим повече неща, отколкото бихме свършили без нея. Сам Йехова има ‘определен срок’ за изпълнение на своята цел. (Изход 9:5; Марко 1:15) Ако е възможно, е добре да имаме определено време за участие в проповедната дейност веднъж или няколко пъти седмично. Стотици хиляди Свидетели на Йехова по света се записват за помощна пионерска служба, като отделят по около два часа дневно за проповядване на добрата новина. Стотици хиляди други служат като редовни пионери, използвайки около два часа и половина дневно за известяване на посланието за Царството. Специалните пионери и мисионерите отделят дори още повече време за служба на Царството. Можем също така да търсим възможности да споделяме надеждата за Царството в неофициална служба с всеки, който би искал да слуша. (Йоан 4:7–15) Ние трябва да искаме да участваме колкото се може по–пълно в тази дейност, доколкото позволяват нашите обстоятелства, тъй като Исус предсказал: „Тази добра новина за царството ще бъде проповядвана по цялата населена земя за свидетелство на всичките народи; и тогава ще дойде краят.“ — Матей 24:14, НС; Ефесяни 5:15–17.
15. Защо смяташ, че наставлението относно нашата служба в 1 Коринтяни 15:58 е навременно?
15 Обединени, във всички краища на земята, независимо от това в коя държава живеят, Свидетелите на Йехова участват в тази привилегия на службата. Те усърдно следват вдъхновеното библейско наставление: „Бъдете твърди, непоколебими, и преизобилвайте всякога в Господното дело, понеже знаете, че в Господа трудът ви не е празен.“ — 1 Коринтяни 15:58.
Обсъждане за преговор
• Когато Исус казал да ‘търсим първо Царството’, какво посочил, че трябва да бъде на второ място?
• Каква трябва да бъде гледната ни точка относно грижата както за своите физически потребности, така и за тези на нашето семейство? Каква помощ ще ни окаже Бог?
• В кои аспекти на службата за Царството можем да участваме ние?
[Снимка на страница 107]
Във всяка страна днес Свидетелите на Йехова проповядват добрата новина, преди да дойде краят