Застанали на прага на една по–голяма дейност

„НЯМАШЕ дух на съперничество. Всеки искаше другият да успее — казаха Ричард и Лусия, описвайки съучениците си от сто и петия клас на Библейското училище Гилеад на „Стражева кула“. — Всички сме много различни, но за нас всеки ученик е ценен.“ Техният съученик, Лоуъл, се съгласи и добави: „Нашите различия ни сближиха.“

Класът, който завърши на 12 септември 1998 г., наистина беше много разнообразен. Някои от учениците бяха работили като пионери в области, където има голяма необходимост от вестители на Царството, други бяха служили вярно близо до дома си. Неколцина, като Матс и Роз–Мари, трябвало да се трудят дълго и усърдно, за да подобрят уменията си по английски, преди да дойдат в Училището. Много от учениците мислели за мисионерска служба още от детството си. Едно семейство беше подавало молба 12 пъти; колко щастливи бяха двамата да получат покана за сто и петия клас!

Двадесетте седмици на интензивно обучение изминаха твърде бързо. Преди да усетят, учениците вече бяха предали последното си писмено упражнение, бяха изнесли последния си устен доклад и денят на завършването беше дошъл.

Председателствуващият на програмата, Алберт Шрьодер, член на Ръководното тяло на Свидетелите на Йехова, напомни на завършващите, че те са „застанали на прага на една по–голяма дейност в областта на библейското образование“, като ще последват над 7000 други, които са завършили Гилеад преди тях. Той отбеляза, че през лятото учениците се радваха на уникалната възможност да общуват с дългогодишни мисионери, които посетиха световната централа във връзка с международните конгреси.

След това брат Шрьодер представи Макс Ларсън от Комитета по функционирането на Бетел. Той разви темата „Образование, което води към вечен живот“. Брат Ларсън цитира Притчи 1:5, NW, където се казва: „Мъдрият човек ще слуша и ще приема повече напътствия, а разумен е онзи човек, който придобива за себе си умело ръководство.“ За резултатна мисионерска служба е необходимо умение. Умелите хора застават пред царе. (Притчи 22:29) След като са били учени пет месеца, учениците са добре подготвени да представят най–великите царе Йехова Бог и Христос Исус.

След това върху темата „Помогни да зарадваме сърцето на Йехова“ говори Дейвид Олсън от Отдела по службата. Той попита: „Какво могат да направят несъвършените хора, за да зарадват божието сърце?“ Какъв беше отговорът? Те могат да Му служат вярно, лоялно и с радост. Йехова иска неговите хора да се радват на службата си за него. Когато вършим волята на Бога с радост, ние радваме неговото сърце. (Притчи 27:11) Брат Олсън прочете писмо от едно мисионерско семейство, завършило сто и четвъртия клас на Гилеад. Дали тези двама души се радват на новото си назначение? „Ние сме около 140 вестители — пишат те за своя сбор, — като средно събранията са посещавани от 250–300 души. Проповедната служба е най–хубавото нещо. И двамата имаме по четири изучавания и някои от тях вече идват на събранията.“

Лаймън Суингъл, от Ръководното тяло, говори по темата „Време да спреш и да направиш равносметка на благословиите си“. Обучението в Гилеад донесе много благословии. То помогна на учениците да увеличат познанието си, да засилят цененето, което изпитват за организацията на Йехова, и да развият изключително необходими качества, като например смирение. „Това да дойдеш тук и да прекараш време в слушане на наставления, води до смирение — каза брат Суингъл и добави: — Вие си тръгвате от тук много по–подготвени да възвеличавате Йехова.“

„Колко е голяма радостта ви! Тогава защо да се безпокоите?“ беше заглавието на доклада, изнесен от Даниъл Сидлик, който също е от Ръководното тяло. Когато възникнат проблеми — подкани той, — търсете ръководство от Писанията. Използувайки подбрани стихове от 6 глава на Матей, брат Сидлик показа как може да се прави това. Липсата на вяра може да ни накара да се безпокоим за всекидневни неща, като например храна и облекло. Но Йехова знае от какво имаме нужда. (Матей 6:25, 30) Безпокойството само ще увеличи проблемите, които всеки ден донася. (Матей 6:34) От друга страна е необходимо известно планиране. (Сравни Лука 14:28.) „Исус ни забранява не да обмисляме разумно бъдещето, а по–скоро неразумно да се безпокоим за него — обясни брат Сидлик. — Действието е един от най–добрите лекове за безпокойството. Когато се разтревожим за нещо, най–добре ще е да започнем да говорим за истината.“

Съвети на сбогуване от преподавателите

Последваха доклади на трима от преподавателите в Гилеад. Пръв беше Карл Адамс, който говори върху темата „С какво ще се отплатите на Йехова?“. Неговият доклад беше основан на Псалм 116, който вероятно Исус пял в нощта преди смъртта си. (Матей 26:30, NW, бел. под линия) Какво си е мислел Исус, когато пял думите: „С какво ще се отплатя на Йехова за всичките му благодеяния към мен?“ (Псалм 116:12, NW) Той може да е мислел за съвършеното тяло, което Йехова му бил приготвил. (Евреи 10:5) На следващия ден той щял да принесе това тяло в жертва, доказвайки дълбочината на любовта си. Учениците от сто и петия клас опитаха от добротата на Йехова през изминалите пет месеца. Сега те трябва да покажат любовта си към Бога, като работят усърдно в новите си мисионерски назначения.

Марк Нумар беше вторият докладчик измежду преподавателите от Гилеад и посъветва учениците: „Продължавайте да вършите онова, което е правилно“. След като бил продаден като роб в Египет, Йосиф издържал 13 години несправедливо отношение. Дали той позволил злото на другите да го парализира? Не, той продължавал да върши онова, което било правилно. После, в определеното от Бога време, Йосиф бил избавен от своите изпитания. Изведнъж положението му се променило и от затвора той заживял в дворец. (Битие, глави 37–50) Преподавателят попита своите ученици: „Ако очакванията ви не се изпълнят в мисионерското ви назначение, ще се откажете ли? Ще изпаднете ли в отчаяние? Или ще издържите, както издържал и Йосиф?“

Накрая секретарят на Училището Гилеад, Уолас Ливърънс, проведе оживено обсъждане с членове на класа върху темата „Известявайте Царя и Царството“. Някои от учениците разказаха случки, които преживели по време на службата от къща на къща, от магазин на магазин и по улиците. Други разказаха как са свидетелствували на хора, говорещи други езици. Трети показаха как да проповядваме на хора с различни религиозни схващания. Всички завършващи бяха изпълнени с желание да се включат изцяло в службата като мисионери.

Щастливи дългогодишни мисионери

Следващата част на програмата, озаглавена „Радостните резултати, идващи от мисионерската служба“, беше представена от Робърт Уолън и се състоеше от интервюта с четирима братя от персонала на централата, които неотдавна се бяха радвали на укрепващо общуване с опитни мисионери. Тези мисионери споделили охотно, че не им било лесно да научат нов език, да се приспособят към друга култура или да свикнат с различен климат. Трябвало да се справят също и с мъката по дома. Понякога имали проблеми със здравето. Но през всички тези неща мисионерите запазили положителна нагласа и постоянството им било благословено. Някои от тях могли да доведат много хора до познание за Йехова. Други по различни начини допринесли за общото развитие на работата за Царството в техните страни.

Последният докладчик беше брат Кери Барбър, член на Ръководното тяло. Той направи преглед на основните моменти от програмата на конгреса „Богоугоден начин на живот“. „Как тази програма повлия на вашите взаимоотношения с Йехова?“ — попита той слушателите. Докладчикът противопостави благословените резултати от следването на богоугодния начин на живот с катастрофалните последствия за онези, които следват пътя на света. Позовавайки се на прегрешението на Моисей край Мерива, той предупреди: „Дори и след като човек служи вярно много години, Йехова не подценява и малките нарушения на справедливите си закони.“ (Числа 20:2–13) Нека всички божии служители навсякъде държат здраво своите скъпоценни привилегии на службата!

Дойде времето учениците да получат дипломите си. След това представител на класа прочете едно писмо, изпълнено с признателност за обучението, което учениците бяха получили. Програмата за завършването приключи с една последна песен и сърдечна молитва. Но за сто и петия клас това беше само началото, защото новите мисионери бяха „застанали на прага на една по–голяма дейност“.

[Блок на страница 23]

Данни за класа

Брой на представените страни: 9

Брой на страните–местоназначения: 17

Брой на учениците: 48

Брой на семейните двойки: 24

Средна възраст: 33

Среден брой години в истината: 16

Среден брой години в целодневна служба: 12

[Блок на страница 24]

Те избират целодневната служба

„Когато бях по–млад, пионерската служба не влизаше в плановете ми — казва Бен, завършил сто и петия клас. И добавя: — Мислех, че само хора със специални способности и идеални обстоятелства могат да бъдат пионери. Но се научих да обичам проповедната служба. Един ден разбрах, че да бъдеш пионер означава просто да имаш по–голям дял в службата. Тогава осъзнах, че мога да бъда пионер.“

„Целодневните служители винаги бяха високо ценени в нашия дом — разказва Лусия. Тя си спомня вълнението, което обхващало нейния сбор, когато имало посещение на мисионери. — Докато растях, беше ясно и естествено, че целодневната служба ще бъде включена в моите планове.“

Майката на Тиодис починала, когато той бил на 15 години. „По онова време сборът наистина ме подкрепи — казва той, — затова си зададох въпроса: ‘Какво мога да направя, за да покажа признателността си?’“ Това го накарало да започне целодневна служба, а сега и мисионерска дейност.

[Снимка на страница 25]

Сто и пети завършващ клас на Библейското училище Гилеад на „Стражева кула“

В долния списък редовете са номерирани отпред назад и имената са дадени отляво надясно за всеки ред

(1) Сампсън, М.; Браун, И.; Хегли, Г.; Абюйен, И.; Дебоа, М.; Пуртие, П. (2) Касам, Ж.; Линдберг, Р.; Дапузо, А.; Тейлър, К.; Льофевр, К.; Уокър, С. (3) Бейкър, Л.; Пелас, М.; Вогон, Е.; Бьоне, К.; Асплунд, Й.; Хайле, Дж. (4) Пуртие, Т.; Уитакър, Дж.; Палмър, Л.; Нортън, С.; Геринг, М.; Хайле, У. (5) Уокър, Дж.; Бьоне, А.; Грюнвелд, К.; Уошингтън, М.; Уитакър, Д.; Абюйен, Дж. (6) Геринг, В.; Уошингтън, К.; Пелас, М.; Дебоа, Р.; Хегли, Т.; Асплунд, О. (7) Вогон, В.; Льофевр, Р.; Тейлър, Л.; Браун, Т.; Грюнвелд, Р.; Палмър, Р. (8) Нортън, П.; Сампсън, Т.; Бейкър, К.; Линдберг, М.; Касам, М.; Дапузо, М.