Вечно щастие очаква богоугодните дарители
„Бог толкова възлюби света, че даде своя единороден Син, за да не погине ни един, който вярва в него, но да има вечен живот.“ — ЙОАН 3:16.
1, 2. (а) Кой е най–големият Дарител, и кой е най–големият му дар за човечеството? (б) Какво качество проявил Бог, като дал най–големия си дар?
ЙЕХОВА БОГ е най–големият Дарител от всички. Имайки предвид него, Създателя на небето и земята, християнският ученик Яков писал: „Всяко дадено добро и всеки съвършен дар е отгоре, и слиза от Отца на светлините, у когото няма изменение или сянка от промяна.“ (Яков 1:17) Освен това Йехова е Дарителят на най–големия дар, който съществува. За неговия най–голям дар на човечеството било казано: „Бог толкова възлюби света, че даде своя единороден Син, за да не погине ни един, който вярва в него, но да има вечен живот.“ — Йоан 3:16.
2 Тези думи били казани не от някой друг, а от същия този единороден Син на Бога. Единородният син на баща си естествено би ценял и обичал този баща като източник на живот и на всички добри неща, осигурени за да се радва той на живота. Но любовта на Бога не се ограничавала единствено с този Син. Даването на този дар на други от Неговите създания показвало проява на божията любов в изключителна степен. (Сравни Римляни 5:8–10.) Това става още по–явно, като изследваме какво наистина означава думата „даде“ в този контекст.
Дарът от Бога — ‘възлюбения му Син’
3. Кой друг, освен ‘възлюбения му син’, се радвал на любовта на небесния Баща?
3 За един неупоменат период от време Бог се радвал на личното общуване с този единороден Син — ‘възлюбения му Син’ — в небесната област. (Колосяни 1:13) През цялото това време любовта и привързаността между Бащата и Сина нараснали толкова много, че взаимната им любов нямала равна на себе си. Другите създания, на които Бог дал живот чрез своя единороден Син, също били обичани като членове на божественото семейство на Йехова. Така любовта царувала в цялото семейство на Бога. Правилно е посочено в светото Писание, че „Бог е любов“. (1 Йоан 4:8) Следователно божественото семейство се състояло от онези, които били обичани от Бащата, Йехова Бог.
4. Как това, че Бог дал Сина си, включвало повече от загубата на личното съобщничество, и в чия полза било това?
4 Толкова тесни били връзките между Йехова и неговия първороден Син, че самото лишаване от това близко съобщничество щяло да бъде голяма загуба. (Колосяни 1:15) Но ‘даването’ на този единороден Син означавало нещо повече от това, че Бог се лишавал от личното общуване със „своя възлюбен Син“. То стигнало до там, че Йехова позволил Синът му да изпита смърт и така временно да е лишен от съществуване като член на всемирното семейство на Бога. Това била смърт в полза на онези, които никога не са били членове на божието семейство. Йехова не би могъл да направи по–голям дар в полза на нуждаещото се човечество от своя единороден Син, когото Писанието идентифицира още като „началото на божието създание“. — Откровение 3:14.
5. (а) Каква била бедата на Адамовото потомство, и какво изисквала божията справедливост от страна на един от Неговите верни синове? (б) Какво изисквал най–големият дар на Бога от самия Него?
5 Адам и Ева, първата човешка двойка, не успели да запазят мястото си като членове на божието семейство. Такова било положението, в което се оказали те, след като били изгонени от градината Едем поради греха си спрямо Бога. Те не само че не били вече членове на божието семейство, но също така били под смъртна присъда. Затова проблемът не бил само връщането на тяхното потомство в благоволението на Бога като членове на неговото семейство, но също и вдигането на божествената смъртна присъда от тях. Според действието на божествената справедливост, това би изисквало един от верните синове на Йехова Бог да понесе смърт, като заместител, или откуп. И така големият въпрос бил: Дали избраният за това ще иска да понесе такава смърт наместо грешните хора? Нещо повече, осъществяването на това би изисквало чудо от страна на Всемогъщия Бог. Също така то би изисквало проява на божествената любов в безпрецедентна степен. — Римляни 8:32.
6. Как божият Син бил в състояние да отговори на потребностите на ситуацията, засягаща грешното човечество, и какво казал той по отношение на това?
6 Само първородният Син на Йехова можел да удовлетвори специалните потребности на ситуацията с грешното човечество. Той е такъв образ на своя небесен Баща, показвайки привързаност към членовете на семейството от божествен произход, че няма равен на себе си сред синовете на Бога. Тъй като всички останали създания били дарени с живот посредством него, привързаността му към тях безспорно била изобилна. Освен това, любовта е доминиращо качество на единородния син на Йехова, Исус Христос, защото той е „сияние на славата [на Бога] и отпечатък на Неговото същество“. (Евреи 1:3) Проявявайки желанието си да изрази тази любов в най–голяма степен, давайки живота си за грешното човечество, Исус казал на 12–те си апостоли: „Човешкият Син не дойде да му служат, но да служи и да даде живота си откуп за мнозина.“ — Марко 10:45; виж също Йоан 15:13.
7, 8. (а) Какво подтикнало Йехова да изпрати Исус Христос в света на човечеството? (б) Каква била мисията, на която Йехова изпратил Сина си?
7 Йехова Бог имал специална причина за изпращането на Исус в този съсипан свят на човечеството. Божествената любов била подбудата за това, защото самият Исус казал: „Бог толкова възлюби света, че даде своя единороден Син, за да не погине ни един, който вярва в него, но да има вечен живот. Понеже Бог не е пратил Сина на света да съди света, но за да бъде светът спасен чрез него.“ — Йоан 3:16, 17.
8 Мисията, с която Йехова любещо изпратил своя единороден Син, била спасяваща. Бог не изпратил Сина си, за да съди света. Ако божият Син бил изпратен с осъждаща мисия, то перспективите на цялото човечество щели да бъдат безнадеждни. Неблагоприятната присъда, която Исус Христос би произнесъл над човешкия род, би била осъждане на смърт. (Римляни 5:12) Затова, чрез този уникален израз на божествена любов, Бог неутрализирал смъртната присъда, която би изисквала чистата справедливост.
9. Какво изпитвал псалмистът Давид относно даването на Йехова?
9 Във всички неща Йехова Бог изразява и проявява любов като първостепенно качество на личността си. И ще бъде правилно да се каже, че Бог любещо дава на верните си поклонници на земята повече от достатъчно по отношение на добрите неща. Псалмистът Давид изпитвал същите чувства в това отношение, когато казал на Бога: „Колко изобилна е твоята доброта, която си запазил за онези, що се боят от тебе! Която си дал на онези, що намират убежище при тебе пред човешките синове.“ (Псалм 31:19, NW) През цялото царуване на Давид над народа на Израел — да, през целия му живот като член на народа, специално избран от Бога, — той често изпитвал добротата на Йехова. И разбрал, че тя е изобилна.
Израел загубил един голям дар от Бога
10. Защо древният Израел бил по–различен от който и да е народ на земята?
10 Имайки Йехова за свой Бог, древният Израел бил по–различен от всички други народи на земята. Чрез пророка Моисей като посредник, Йехова въвел потомците на Авраам, Исаак и Яков в договорни отношения със себе си. С никой друг народ той не бил действувал по този образец. Затова вдъхновеният псалмист могъл да възкликне: „Възвестява словото си на Якова, повеленията и съдбите си на Израиля. Не е постъпил така с никой друг народ, и те не са познали съдбите му. Алилуя! [Възхвалявайте Йехова, хора! — NW]“ — Псалм 147:19, 20.
11. Докога Израел се радвал на облагодетелствуваното си положение пред Бога, и как Исус изразил промяната в техните отношения?
11 Народът на физическия Израел продължавал в тези облагодетелствувани отношения с Бога, докато отхвърлил Исус Христос като месията през 33 г. от нашата ера. Да, било тъжен ден за Израел, когато Исус изрекъл следното печално възклицание: „Йерусалиме, Йерусалиме! Ти, който избиваш пророците, и с камъни убиваш пратените до тебе, колко пъти съм искал да събера твоите чада, както кокошката прибира пилците си под крилата си, но не искахте! Ето, вашият дом се оставя пуст.“ (Матей 23:37, 38) Исусовите думи показвали, че макар и облагодетелствуван преди това от Йехова, народът на Израел, изгубил един специален дар от Бога. Как така?
12. Кои били „чадата на Йерусалим“, и какво щяло да означава това Исус да ги събере заедно?
12 Използувайки думата „чада“, Исус говорел само за физическите, обрязани юдеи, които живеели в Йерусалим и представяли целия народ. Това — Исус да събере ‘чадата на Йерусалим’, би означавало той да въведе тези „чада“ в нов договор с Бога, при който самият той да служи като посредник между Йехова и тези физически юдеи. (Йеремия 31:31–34) Това би имало за резултат опрощаване на греховете, толкова голяма била степента на божията любов. (Сравни Малахия 1:2.) Да, това наистина би бил голям дар.
13. Какво загубил Израел заради това, че отхвърлил божия Син, но защо радостта на Йехова не намаляла?
13 В хармония с пророческото си Слово, Йехова почакал толкова, колкото било разумно, преди да предложи на неюдеите дара на участието в новия договор. Но отхвърляйки Сина на Бога, месията, народът на физическия Израел изгубил този голям дар. Затова Йехова неутрализирал отхвърлянето на Сина си, като предоставил този дар на хората извън юдейския народ. По този начин радостта на Йехова като велик Дарител продължила, без да намалее.
Щастието да даваш
14. Защо Исус Христос е най–щастливото създание в цялата вселена?
14 Йехова е „щастливият Бог“. (1 Тимотей 1:11, NW) Даването на другите е едно от нещата, които го правят щастлив. През първи век от н.е. неговият единороден Син казал: „Повече щастие има в това да даваш, отколкото в това да вземаш.“ (Деяния 20:35, NW) В хармония с този принцип Исус станал най–щастливото създание на Създателя на цялата вселена. Защо ли? Защото след самия Йехова Бог, Исус Христос дал най–големия дар, като положил живота си в полза на човечеството. Всъщност той е ‘щастливият Властник’. (1 Тимотей 6:15, NW) Така Исус подкрепил с пример думите си, че даването носи по–голямо щастие.
15. За какво Йехова няма никога да престане да бъде пример, и как неговите разумни творения могат да изпитат част от неговото щастие?
15 Чрез Исус Христос, Йехова Бог никога няма да престане да бъде щедър Дарител за всички свои разумни творения и винаги ще бъде най–добрият пример в даването. И както Бог намира удоволствие в даването на добри дарове на другите, така той е поставил в сърцата на своите разумни земни творения духа на щедрост. По този начин те отразяват и наподобяват неговата личност и изживяват част от неговото щастие. (Битие 1:26; Ефесяни 5:1) Много уместно Исус казал на последователите си: „Давайте и ще ви се дава; добра мярка, натъпкана, стърсена, препълнена ще ви дават в пазухата; защото с каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмерва.“ — Лука 6:38.
16. За какво даване говорел Исус в Лука 6:38?
16 Исус дал на учениците си превъзходен пример за това как да превърнат даването в своя практика. Той казал, че такова даване ще има добър отклик от страна на получаващите. В Лука 6:38 Исус нямал предвид само даването на материални дарове. Той не казвал на учениците си да следват линия на поведение, която би ги довела до материален недоимък. Вместо това, той ги насочвал към поведение, което би им донесло чувство за духовно удовлетворение.
Вечното щастие е гарантирано
17. С какъв прекрасен дар удостоил Бог своите Свидетели в тези последни дни?
17 С какъв прекрасен дар Йехова, Главата на цялото създание, е удостоил своите Свидетели през тези последни дни! Той ни е дал добрата новина за своето Царство. Ние притежаваме голямата привилегия да бъдем вестители на установеното Царство на Бога в ръцете на царуващия му Син, Исус Христос. (Матей 24:14; Марко 13:10) Това, че сме свидетели–говорители на Всевишния Бог е несравним дар, и най–добрият начин, по който ние можем да практикуваме даване, подражавайки на Бога, е да споделяме с другите вестта за Царството, преди да е дошъл краят на тази зла система.
18. Като Свидетели на Йехова какво трябва да даваме на другите?
18 Апостол Павел говори за трудностите, които трябвало да издържи, когато известявал посланието за Царството на другите. (2 Коринтяни 11:23–27) Съвременните свидетели на Йехова също трябва да понасят трудности и да изоставят личните си предпочитания заради усилията си да дадат на другите надеждата за Царството. Може би ние не сме склонни да ходим по вратите на хората, особено ако сме стеснителни. Но като последователи на Христос, ние не можем да избегнем или пренебрегнем привилегията да даваме духовни неща на другите, като проповядваме „тази добра новина за Царството“. (Матей 24:14, NW) Ние трябва да имаме същата нагласа, каквато имал Исус. Когато се изправил пред смъртта, Исус се молел: „Не . . . както аз искам, а както ти искаш.“ (Матей 26:39) При даването на добрата новина за Царството на другите, служителите на Йехова трябва да вършат волята на Бога, а не своята собствена — каквото той иска, а не каквото те може да искат.
19. Кои са Притежателите на „вечните жилища“, и как можем да станем приятели с тях?
19 Това даване изисква от нас време и средства, но бидейки богоугодни дарители, ние се осигуряваме с вечно щастие. Защо? Защото Исус казал: „Спечелете си приятели посредством неправедното богатство [светското богатство — New International Version („Нова международна версия“)], та когато се привърши, да ви приемат във вечните жилища.“ (Лука 16:9) Трябва да се стремим да използуваме „неправедното богатство“, за да се сприятелим с Притежателите на „вечните жилища“. Като Създател, Йехова притежава всичко, а неговият първороден Син има дял в това притежание като Наследник на всички неща. (Псалм 50:10–12; Евреи 1:1, 2) За да се сприятелим с тях, ние трябва да използуваме богатството по начин, който печели тяхното одобрение. Това включва притежанието на правилна нагласа относно използуването на материални блага в полза на другите. (Сравни Матей 6:3, 4; 2 Коринтяни 9:7.) Ние можем да използуваме парите по правилен начин, за да укрепим приятелството си с Йехова Бог и Исус Христос. Например, ние можем да направим това, като на драго сърце използуваме каквото имаме, за да помогнем на хора в истинска нужда, като изразходваме средствата си за по–нататъшното развитие на интересите на божието Царство. — Притчи 19:17; Матей 6:33.
20. (а) Защо Йехова и Исус могат да ни въведат във „вечните жилища“, и къде могат да бъдат тези жилища? (б) Каква привилегия ще имаме през цялата вечност?
20 Поради своето безсмъртие, Йехова Бог и Исус Христос могат да бъдат наши приятели завинаги и могат да ни въведат във „вечните жилища“. Това е така, независимо дали тези жилища ще бъдат на небето с всичките свети ангели, или на тази земя, във възстановения рай. (Лука 23:43) Любещият дар на Бога чрез Исус Христос направил възможно всичко това. (Йоан 3:16) И Йехова Бог ще използува Исус, за да продължава да дава на цялото създание, за своето собствено уникално щастие. Всъщност, през цялата вечност ние ще имаме привилегията да даваме — под всемирното върховенство на Йехова Бог и царуването на единородния му Син, нашия Господар и Спасител, Исус Христос. Това ще има за резултат вечното щастие за всички онези, които са угодни на Бога дарители.
Спомняш ли си?
◻ Какво струвал на Бога неговият най–голям дар?
◻ На какъв вид мисия Бог изпратил Сина си?
◻ Кой е най–щастливото създание в цялата вселена, и защо?
◻ Как богоугодните дарители ще изпитат вечно щастие?
[Снимка на страница 24]
Признателен ли си за това, че Бог дарил Сина си като изкупителна жертва?
[Снимка на страница 26]
Търсиш ли първо божието Царство чрез проповядване на добрата новина и чрез подпомагане на тази дейност със средствата си?