Библията противоречи ли си?

БИБЛИЯТА казва: „Невъзможно е ..., Бог да лъже“ (Евреи 6:18). Как би могла една книга да бъде наречена Божието Слово, ако очевидно не следи ясни линии и е пълна със съществени противоречия? Това би било невъзможно. „На какво се дължат нелепостите?“ би трябвало да се запитаме.

Не може да се изключи, че могат да се получат известни отклонения в една книга, която столетия наред е била писана на ръка и превеждана в езика на народа в съответното време. Но те далеч не са от такъв размер и от таково значение, че да се оправдае пораждането на съмнение във вдъхновението и авторитета на Библията като цяло. Грижливо изследване показва, че има съвсем просто разрешение даже и за привидни противоречия. Много често хора, които твърдят, че Библията си противоречи, сами не са я проучили основно, а са възприели възгледите на други хора, които нито вярват в Библията, нито се оставят да бъдат ръководени от нея. „Когато някои отговори на едно нещо преди да го е чул, това е глупост и унижение за него“, предупреждава Библията в Притчи 18:13.

Понякога се прави възражение, че библейските писатели както изглежда не винаги са били единни по отношение на числа, протичане на събития, в дословност от цитати и т.н. Но нека се обмисли следното: Ако бихме помолили няколко очевидци на известно събитие да запишат това, което са видяли, тогава биха ли си схождали всички описания в думи и детайли? Не би ли трябвало да предполагаме, че писателите са се наговорили предварително? Така също и на библейските писатели било позволено от Бога да запазят личния си стил и начин на изразяване, докато той следял, да бъдат предадени точно неговите мисли и полезни факти.

Цитати взети от по–предишни писания могат да бъдат променени до известна степен за да послужат за целта на новия писател, докато първоначалния смисъл както и мисълта остават запазени. Същото може да се каже и за реда на събитията. Един от писателите се интересува от строго хронологичен ред, докато друг ги посочва в зависимост от връзката им с определени мисли. Пропуски могат да се дължат също и на становището на писателя, а също и как е съставил отчета. Така например Матей говорил за двама слепи, които излекувал Исус, докато Марко и Лука споменават само един (Матей 20:29–34; Марко 10:46; Лука 18:35). Отчетът на Матей обаче не представлява никакво противоречие. Матей е само по–точен, що се отнася до броя. Марко и Лука се съсредоточават върху единия човек, с когото разговарял Исус.

Имало е също и различни методи при летоброенето. Юдейската нация използвала два календара — религиозен и граждански или селскостопански календар —, които започвали в различно време на годината. Ако се срещат при различните библейски писатели разлики по отношение на месеци или дни при описанието на едно и също събитие, то възможно е те само да са използвали различни календари. Тъй като ориенталски писатели редко посочвали части от година, тези били броени като цяла година. Те били закръглявани нагоре или надолу в следващото цяло число. Това се среща например в родословието, описано в Битие, 5–та глава.

Изясняване на „противоречия“

Но не се ли намират пасажи в Библията, които описват точно противното на това, което се намира в други пасажи? Нека да разгледаме някои от тези текстове, които се посочват от библейски критици.

В Йоан 3:22 се казва, че Исус „кръщаваше“, докато малко по–късно, в Йоан 4:2 се докладва, че „сам Исус никога не кръщаваше“. Но в същия текст се казва, че в действителност Исусовите ученици кръщавали в негово име и под негово ръководство. Това би могло да се сравни с това, че както един началник така и неговата секретарка биха могли да твърдят, че са написали известно писмо.

Също се посочва и текста от Битие 2:2, в който се казва, че Бог си почива „от цялото си дело“. В противоположност на това според Йоан 5:17 Исус казал, че Бог „до сега непрекъснато е работил“. Но както се разбира от зависимостта, отчета от Битието се отнася специално за творението на материални неща; Исус се позовал на дела, отнасящи се за Божието поучаване и така също и за грижата му за човечеството.

Друго привидно противоречие би могло да се предполага при едно сравнение на Изход 34:7 с Езекиил 18:20. В първия текст се казвало, че Бог „въздава беззаконието на бащите върху чадата и върху внуците им“, докато във втория текст е казано, че ‘един син не носи никаква вина за беззаконието на баща си’. Защо тези текстове изглеждат противоречиви? Защото се разглеждат откъснати от тяхната зависимост. При едно внимателно разследване на този материал и на условията, които са свързани с него, става ясно, че в първия случай когато Бог говорил за възмездие, което щяло да дойде не само върху бащите, а върху синовете и внуците им, говорил за нещо, което щяло да сполети израилтяните като нация. А когато споменал, че един син няма да носи отговорност за вината на баща си, имал предвид личната отговорност.

Има също и други отклонения, като например в отчетите за раждането на Исус, записани в Матей 1:18–25 и Лука 1:26–38. Но това наистина ли са противоречия?

Който е веднъж е вече чел две биографии за една и съща видна личност, ще установи, че могат да се различават една от друга без непременно да си противоречат. Такива разлики се дължат често на лични впечатления на писателя или на използваните от него източници. Решаващо е също, какво автора смята за достатъчно важно, за да го спомене в своя труд, аспектът, който иска да изтъкне и каква група от хора цели да привлече. Следователно, отчети писани за езически читатели, могат да се отличават от тези, които са били отправени към юдейски читатели, които вече са разбирали или приели известни факти.

Това са само няколко примери от пасажи в Библията, които изглеждат противоречиви до тогава, докато не се анализират подробно. Но когато се изследват грижливо и се вземе предвид становището на писателя и не се забрави зависимостта с другите пасажи, се оказва, че в никакъв случай не се касае за противоречия, а само за пасажи, които изискват допълнителни изследвания. Повечето обаче пропускат да предприемат този необходим труд, понеже много по–лесно е да се каже, че Библията си противоречи.

Тя заслужава нашето доверие

Божият дух дал широк простор на библейските писатели при писането (Деяния на апостолите 3:21). Чрез това те могли да създадат една колоритна и живописна представа за това, което е трябвало да кажат. И точно тази тяхна разлика потвърждава тяхната достоверност и любов към истината, понеже не могат да бъдат обвинени в заблуда и измамническо договаряне (2 Петър 1:16–21). Наистина писателите се различават по начина на техното изложение, но всички сочат в едно и също направление и преследват една и съща цел: да ни покажат, какво ще направи Йехова, за да бъде човечеството щастливо и какво трябва да правят хората от своя страна, за да получат Божието благоволение (Притчи 2:3–6, 9).

Библията е книга, която действа привлекателно на нашата мисловна способност. Представлява една цялостна единица и не си противоречи. Всичките 66 книги (1189 глави или 31 173 стихове съобразно Превода на Кинг Джеймс) заслужават нашето пълно доверие. Да, ние можем да вярваме на Библията.

[Блок на страница 6]

Ако намериш „противоречие“ в Библията, възможно е, ...

◆ известни исторически факти или обичаи от древността да не са ти познати?

◆ да си пропуснал да вземеш предвид зависимостта на текстовете?

◆ да се опитваш да свържеш фалшиви религиозни представи с това, което казва Библията?

◆ да използваш неточен и остарял библейски превод?

[Снимка на страница 7]

Матей казал, че Исус излекувал двама слепи. Марко и Лука споменават само един. Има ли тук противоречие?