Хиляди са нахранени с няколко хляба и риби

Дванайсетте апостоли са се върнали от проповедна обиколка в Галилея и разказват на Исус за „всичко, което са направили и поучавали“. Разбира се, те са изморени, но нямат време дори да ядат, защото много хора идват и си отиват. Затова Исус им казва: „Елате с мене на уединено място и си починете малко.“ (Марко 6:30, 31)

Те се качват на една лодка, вероятно край Капернаум, и се отправят към усамотено място на изток от река Йордан близо до Витсаида. Много хора обаче ги виждат, а други чуват за това. Всички тръгват бързешком по брега и стигат там преди лодката.

Като слиза на брега и вижда хората, Исус ги съжалява, защото са като овце без пастир, и започва „да ги учи на много неща“ за Царството. (Марко 6:34) Освен това лекува „онези, които се нуждаят от лечение“. (Лука 9:11) Минава време и учениците му казват: „Мястото е уединено и вече е доста късно, пусни хората да си ходят, та да отидат в селата и да си купят нещо за ядене.“ (Матей 14:15)

Исус отговаря: „Няма нужда да си ходят, вие им дайте нещо за ядене.“ (Матей 14:16) Въпреки че знае какво ще направи, той изпитва Филип с въпроса: „Откъде да купим хляб, за да ядат тези хора?“ Исус се обръща към него, защото е от близкия град Витсаида. Но и да купят хляб, няма да е решение. Само мъжете са около 5000, а ако се смятат и жените и децата, общият брой на хората е може би двойно повече. Филип отвръща: „И за двеста динария хляб [един динарий е една дневна надница] няма да стигне, та всеки от тях да получи по малко.“ (Йоан 6:5–7)

Вероятно за да покаже, че е невъзможно да нахранят всички, Андрей казва: „Ето, едно момче има пет ечемичени хляба и две малки риби. Но какво са те за толкова много хора?“ (Йоан 6:9)

Тъй като е пролет, точно преди Пасхата през 32 г., склонът е покрит със зелена трева. По указание на Исус учениците казват на хората да се разположат на тревата на групи от по 50 и 100 души. Той взема петте хляба и двете риби и благодари на Бога. След това разчупва хлябовете и разделя рибите и ги подава на учениците да ги раздадат на хората. По чудо храната стига за всички и те се насищат!

После Исус казва на учениците си: „Съберете каквото остана, за да не се хвърли нищо.“ (Йоан 6:12) Те събират остатъците и напълват цели 12 кошници!