Цениш ли хляба на живота?

ТУРИСТИТЕ са гладни. Разходката сред историческите забележителности в старата част на град Витлеем е събудила апетита им и те искат да опитат нещо местно. Един от тях забелязва ресторант, предлагащ фалафел — топчета от смлян нахут, домати, лук и други зеленчуци, сервирани в питка хляб. Вкусното ястие подновява силите им и те продължават разходката си.

Без да съзнават, като са опитали тази обикновена питка хляб, туристите са се докоснали до историята на града. Името Витлеем означава „дом на хляба“ и в този район правенето на хляб датира от преди хиляди години. (Рут 1:22; 2:14) Днес питката продължава да е един от най–типичните видове хляб във Витлеем.

Преди почти четири хиляди години недалеч от Витлеем Сара, жената на Авраам, направила пресни питки, за да нахрани трима неочаквани посетители. (Битие 18:6) „Фино смляното брашно“, което използвала, може да е било от лимец или ечемик. Сара трябвало да приготви питките бързо и вероятно изпекла тестото върху нагорещени камъни. (3 Царе 19:6)

Тази случка показва, че семейството на Авраам само̀ си правело хляб. Поради номадския си живот Сара и нейните слуги най–вероятно не използвали пещи, каквито били характерни за родния ѝ град Ур. Тя приготвяла фино брашно от местни зърнени култури. Работата била трудоемка и изисквала използването на преносима ръчна мелница и вероятно на хаван и чукало.

Четири века по–късно Моисеевият закон забранил вземането в залог на ръчната мелница на някого, тъй като това било неговото „средство за прехрана“. (Второзаконие 24:6, бел. под линия) Бог смятал ръчната мелница за важен инструмент, защото без нея семейството не можело да си осигури нужния за деня хляб. (Виж блока „Правенето на хляб в библейски времена“.)

ХЛЯБ, ПОДДЪРЖАЩ ЖИВОТА

В Писанието хлябът се споменава около 350 пъти и библейските писатели често го използвали като синоним за храна. Исус показал, че Божиите служители могат с увереност да се молят: „Дай ни днес хляба за този ден.“ (Матей 6:11) Тук „хлябът“ представя храната като цяло и Исус имал предвид, че можем да разчитаме на Бога да ни осигури необходимото за деня. (Псалм 37:25)

Но има нещо по–важно от хляба, или храната. Исус казал: „Не само с хляб ще живее човек, но и с всяка дума, която излиза от устата на Йехова.“ (Матей 4:4) Изказването му се отнася за времето, когато израилтяните излезли от Египет и изцяло зависели от грижите на Йехова. Около един месец след като влезли в Синайската пустиня, храната им започнала да се изчерпва. Обезпокоени, че ще умрат от глад в неплодородната пустош, те негодували: ‘Ядяхме хляб до насита в Египет.’ (Изход 16:1–3)

Несъмнено хлябът в Египет бил много вкусен. В дните на Моисей професионални хлебари приготвяли най–различни видове хляб и други тестени изделия. Но Йехова не възнамерявал да остави народа си без никакъв хляб. Той обещал: „Ето, ще ви изпратя от небесата дъжд от хляб.“ Станало точно така. На сутринта земята била покрита със „ситни зрънца“, които изглеждали като скреж. Израилтяните започнали да се питат: „Какво е това?“ Моисей им обяснил: „Това е хлябът, който Йехова ви дава за храна.“ Този хляб, който нарекли „манна“a, бил основната им храна през следващите 40 години. (Изход 16:4, 13–15, 31)

В началото чудодейната манна трябва да е направила силно впечатление на израилтяните. На вкус била като „питка с мед“ и имало достатъчно количество за всички. (Изход 16:18) Но с времето на израилтяните започнали да им липсват разнообразните храни, които ядели в Египет. Те се оплаквали: „Очите ни не виждат нищо друго освен тази манна!“ (Числа 11:6) След време дори казали: „Този достоен за презрение хляб съвсем опротивя на душите ни!“ (Числа 21:5) Осигуреният от Йехова „хляб от небето“ им станал противен и отблъскващ. (Псалм 105:40)

„ХЛЯБЪТ НА ЖИВОТА“

Хлябът, подобно на много други неща, лесно може да бъде приет за даденост. Но в Библията се говори за специален вид хляб, към който не бива да се отнасяме пренебрежително. Този хляб, който Исус Христос сравнил с манната, която израилтяните безочливо отхвърлили, може да донесе трайна полза.

Исус казал на своите слушатели: „Аз съм хлябът на живота. Прадедите ви ядоха манна в пустинята и все пак умряха. А това е хлябът, който слиза от небето, така че всеки да яде от него и да не умре. Аз съм живият хляб, слязъл от небето. Който яде от този хляб, ще живее вечно. Всъщност хлябът, който ще дам за живота на този свят, е моята плът.“ (Йоан 6:48–51)

Мнозина не разбрали преносното значение на думите „хляб“ и „плът“, които Исус използвал. Но сравнението било напълно подходящо. Буквалният хляб поддържал живота на юдеите, точно както манната поддържала живота на израилтяните през четирийсетте години в пустинята. Макар че била дар от Бога, манната не осигурявала вечен живот. Жертвата на Исус обаче осигурява именно това на всекиго, който вярва в него. Той наистина е „хлябът на живота“.

Вероятно, когато си гладен, си вземаш малко хляб. И може би благодариш на Бога за „хляба за този ден“. (Матей 6:11) Добре е да ценим буквалния хляб, но не бива да забравяме и стойността на „хляба на живота“, Исус Христос.

Как можем да покажем, че за разлика от неблагодарните израилтяни в дните на Моисей не приемаме за даденост този безценен хляб? Исус казал: „Ако ме обичате, ще спазвате моите заповеди.“ (Йоан 14:15) Като спазваме заповедите на Исус, ще получим възможността да се наслаждаваме на буквалния хляб вечно. (Второзаконие 12:7)