Къде са мъртвите?

„ЗЕМЯТА е пазар; небето е нашият дом“ — гласи една поговорка от Йоруба, Западна Африка. Това схващане се повтаря в много религии. То изразява представата, че земята е като един пазар, който посещаваме за кратко време, и след това си отиваме. Съгласно това вярване при смъртта ние отиваме на небето, нашето истинско обиталище.

Библията учи, че някои хора отиват на небето. Исус Христос казал на своите верни апостоли: „В дома на Отца Ми има много обиталища; . . . отивам да ви приготвя място. И като отида и ви приготвя място, пак ще дойда и ще ви взема при Себе Си, тъй щото гдето съм Аз да бъдете и вие.“ — Йоан 14:2, 3.

Думите на Исус не означават, че всички добри хора отиват на небето, или че небето е дом на човечеството. Някои са взети на небето във връзка с управлението над земята. Йехова Бог знаел, че човешки правителства никога не биха могли успешно да ръководят земята. Затова той подготвил едно небесно правителство, или Царство, което накрая ще поеме управлението на земята и ще я превърне в рай, каквато била първоначалната цел за нея. (Матей 6:9, 10) Исус ще бъде Цар на божието Царство. (Даниил 7:13, 14) Другите измежду човечеството ще бъдат избрани да управляват с него. Библията предсказва, че онези, които са взети на небето, ще бъдат „царство и свещеници на нашия Бог“ и ще „управляват като царе над земята“. — Откровение 5:10, NW.

Кой отива на небето?

Като се има предвид голямата отговорност, която тези небесни владетели ще имат, не е изненадващо, че те трябва да отговарят на строги изисквания. Онези, които отиват на небето, трябва да имат точно познание за Йехова и трябва да му се подчиняват. (Йоан 17:3; Римляни 6:17, 18) От тях се изисква да проявяват вяра в изкупителната жертва на Исус Христос. (Йоан 3:16) Но има и още нещо. Те трябва да бъдат призовани и избрани от Бога посредством неговия Син. (2 Тимотей 1:9, 10; 1 Петър 2:9) Нещо повече, те трябва да бъдат покръстени християни, които са ‘родени изново’ посредством божия свети дух. (Йоан 1:12, 13; 3:3–6) Те също трябва да запазят лоялност към Бога до смъртта си. — 2 Тимотей 2:11–13; Откровение 2:10.

Много милиони хора, които са живели и умрели, не са били запознати с тези изисквания. Мнозина са имали малка възможност да научат относно истинския Бог. Други никога не са чели Библията и знаят малко или не знаят нищо за Исус Христос. Дори сред истинските християни, които са на земята днес, само неколцина са избрани от Бога за живот на небето.

Следователно броят на тези, които ще отидат на небето, ще бъде сравнително малък. Исус наричал тези хора „малко стадо“. (Лука 12:32) По–късно било открито на апостол Йоан, че тези „изкупени от земята“ да управляват с Христос на небето ще бъдат само 144 000 на брой. (Откровение 14:1, 3; 20:6) Когато ги сравним с милиардите хора, които са живели на земята, това наистина е малък брой.

Онези, които няма да отидат на небето

Какво ще стане с онези, които няма да отидат на небето? Дали те страдат в едно място за вечно мъчение, както учат някои религии? Разбира се, че не, защото Йехова е Бог на любов. Любещите родители не хвърлят своите деца в огъня и Йехова не измъчва хората по такъв начин. — 1 Йоан 4:8.

За огромното мнозинство от онези, които са умрели, перспективата е възкресение в един земен рай. Библията казва, че Йехова е сътворил земята, „за да се населява“. (Исаия 45:18) Псалмистът заявява: „Небесата са небеса на Господа; а земята Той даде на човешките чада.“ (Псалм 115:16) Земята, а не небето, ще бъде вечният дом на човечеството.

Исус предсказал: „Иде час, когато всички, които са в гробовете, ще чуят гласа Му [на Исус, ‘Човешкия Син’], и ще излязат.“ (Йоан 5:27–29) Християнският апостол Павел заявил: ‘Надявам се на Бога, че ще има възкресение на праведни и неправедни.’ (Деяния 24:15) На мъченическия стълб Исус обещал на един разкайващ се престъпник живот, чрез възкресение в един земен рай. — Лука 23:43.

Но какво е сегашното състояние на мъртвите, които ще бъдат възкресени за живот на земята? Едно събитие от службата на Исус ни помага да отговорим на този въпрос. Неговият приятел Лазар умрял. Преди Исус да отиде да го възкреси, той казал на своите ученици: „Нашият приятел Лазар заспа; но Аз отивам да го събудя.“ (Йоан 11:11) По този начин Исус сравнил смъртта със сън, дълбок сън без сънища.

Сън в смъртта

Други стихове също са в хармония с мисълта за сън в смъртта. Те не учат, че хората имат безсмъртна душа, която при смъртта преминава в духовната област. По–скоро Библията казва: „Мъртвите не знаят [не чувствуват — NW] нищо . . . Любовта им, и омразата им, и завистта им са вече изгубени . . . Няма ни работа, ни замисъл, ни знание, ни мъдрост в гроба гдето отиваш.“ (Еклисиаст 9:5, 6, 10) Нещо повече, псалмистът заявил, че човек „се връща в земята си; в тоя същий ден загиват намеренията му“. — Псалм 146:4.

Тези стихове ясно показват, че онези, които спят в смъртта, не могат да ни виждат или чуват. Те не са в състояние да донесат нито благословия, нито нещастие. Те не са на небето, нито обитават в едно общество на предци. Те са безжизнени, несъществуващи.

В определеното от Бога време онези, които днес спят в смъртта и които са в Неговата памет, ще бъдат събудени за живот на една райска земя. Това ще бъде една земя, изчистена от замърсяването, неприятностите и проблемите, които изпитва днес човечеството. Какво радостно време ще бъде това! В този рай те ще имат перспективата да живеят вечно, за което ни уверява Псалм 37:29: „Праведните ще наследят земята. И ще живеят на нея до века.“

[Блок на страници 6, 7]

АЗ ИЗОСТАВИХ ПОКЛОНЕНИЕТО НА МЪРТВИТЕ

„Когато бях момче, помагах на баща си по време на обичайните му жертвоприношения пред неговия умрял баща. При един случай, когато баща ми се възстановяваше от едно ужасно боледуване, оракулът му каза, че в знак на признателност за своето оздравяване трябва да принесе в жертва на своя умрял баща козел, сладки картофи, ядки от ко̀ла и спиртно питие. Той беше посъветван също да помоли своите мъртви предци да предотвратят по–нататъшни болести и нещастия.

Майка ми купи каквото беше необходимо за жертвоприношението, което щеше да се извърши на гроба на моя дядо. Гробът беше точно до нашата къща, съгласно местния обичай.

Приятели, роднини и съседи бяха поканени да присъствуват на жертвоприношението. Баща ми, елегантно облечен, както беше подходящо за случая, седеше на стол с лице към гроба, където бяха наредени няколко черепа на козли, използувани при предишни жертвоприношения. Моята задача беше да налея вино от една бутилка в малка чаша, която подадох на баща си. На свой ред, той я изля като възлияние на земята. Баща ми извика името на своя баща три пъти и му се помоли за избавление от бъдещи нещастия.

Принесоха се в жертва ядките от ко̀ла, и един овен беше заклан, сварен и изяден от присъствуващите. Аз участвувах в яденето и танцувах под съпровод на песни и биене на барабан. Моят баща танцуваше прекрасно и енергично, макар че годините му личаха. Отвреме–навреме той се молеше на своите предци да благословят всички присъствуващи, а хората, включително и аз, отговаряха Исе, означаващо ‘Нека бъде така’. Наблюдавах баща си със силен интерес и възхищение, и жадувах за деня, когато щях да бъда достатъчно голям, за да правя жертвоприношения пред мъртвите предци.

Въпреки многото принесени жертвоприношения, в семейството все още липсваше мирът. Трима от синовете на моята майка оживяха, но нито една от трите родени от нея дъщери не живя много дълго; всички умряха в детска възраст. Когато майка ми забременя отново, баща ми направи богато жертвоприношение, за да се роди детето благополучно.

Майка роди друго момиче. Две години по–късно детето се разболя и умря. Баща ми се посъветва с оракула, който каза, че един враг бил отговорен за смъртта. Оракулът каза, че за да може ‘душата’ на детето да си отмъсти, е необходимо да се принесе в жертва един горящ къс дърво, бутилка спиртно питие и едно кученце. Горящото дърво трябваше да бъде поставено на гроба, гробът да бъде напръскан със спиртното питие и кученцето да бъде погребано живо недалеч от гроба. Предполагаше се, че това ще събуди душата на мъртвото момиче, за да отмъсти за смъртта си.

Аз занесох бутилката с питието и горящото дърво на гроба, а баща ми носеше кученцето, което погреба съгласно инструкциите на оракула. Всички вярвахме, че след седем дена душата на мъртвото момиче ще унищожи човека, който е причинил преждевременната му смърт. Изминаха два месеца и не беше съобщено за ничия смърт между съседите. Аз загубих вярата си.

По това време бях на 18 години. Скоро след това се срещнах със Свидетелите на Йехова, които ми показаха от Библията, че мъртвите не могат да направят нито добро, нито зло на живите. Когато познанието от божието Слово се вкорени в сърцето ми, аз казах на баща си, че повече няма да го придружавам, когато прави жертвоприношения на мъртвите. Първо той се ядоса, че го изоставям, както се изрази. Но когато забеляза, че аз не бях склонен да се откажа от моята новооткрита вяра, той не се противопостави на моето поклонение на Йехова.

На 18 април 1948 г. символизирах своето отдаване чрез покръстване във вода. Оттогава продължих да служа на Йехова с много радост и удовлетворение, като помагах на другите да се освободят от поклонението на мъртвите предци, които не могат нито да ни помогнат, нито да ни навредят.“ — Изпратено от Дж. Б. Омиегбе (Бенин, Нигерия).

[Снимка на страница 7]

Ще настъпи голяма радост, когато мъртвите бъдат възкресени на една райска земя