Исус поучава Никодим през нощта

Докато е в Йерусалим за Пасхата през 30 г., Исус върши забележителни знамения и много хора започват да вярват в него. Това прави силно впечатление на Никодим, един фарисей и член на юдейския върховен съд, наречен Синедрион. Воден от желание да научи повече, той отива при Исус по тъмно вероятно защото се страхува, че ако някой го види, репутацията му пред другите юдейски водачи ще пострада.

„Учителю — казва Никодим, — знаем, че ти си учител, изпратен от Бога, защото никой не може да върши знаменията, които ти вършиш, ако Бог не е с него.“ Исус му отговаря, че за да влезе в Царството на Бога, човек трябва да „бъде роден отново“. (Йоан 3:2, 3)

Как обаче става това? „Нали не може отново да влезе в утробата на майка си и да се роди?“ — пита Никодим. (Йоан 3:4)

Така е. Да бъдеш роден отново, означава нещо друго. Исус обяснява: „Ако не бъде роден от вода и дух, човек не може да влезе в царството на Бога.“ (Йоан 3:5) Когато се е покръстил и светият дух е слязъл върху него, Исус се е родил от „вода и дух“. Тогава от небето се е чуло изявление: „Това е моят любим Син, когото одобрявам!“ (Матей 3:16, 17) По този начин Бог е съобщил, че Исус е станал негов духовен син с перспективата да влезе в небесното Царство. По–късно на Петдесетница през 33 г. светият дух ще бъде излят и върху други покръстени и така те ще бъдат родени отново като помазани с духа синове на Бога. (Деяния 2:1–4)

На Никодим му е трудно да разбере какво му казва Исус за Царството. Затова Исус по–подробно му обяснява специалната си роля като човешки Син на Бога със следните думи: „Както Моисей издигна змията в пустинята, така и Човешкият син трябва да бъде издигнат, та всеки, който вярва в него, да има вечен живот.“ (Йоан 3:14, 15)

Много отдавна ухапаните от отровните змии израилтяни е трябвало да погледнат към медната змия, за да се спасят. (Числа 21:9) По същия начин всички хора трябва да вярват в Божия син, за да бъдат избавени от смъртта и да получат вечен живот. За да наблегне, че това е проява на любовта на Йехова, Исус казва на Никодим: „Бог толкова обикна света, че даде своя единороден Син, та всеки, който вярва в него, да не бъде унищожен, но да има вечен живот.“ (Йоан 3:16) Така около шест месеца след началото на службата си, тук в Йерусалим Исус изяснява, че той е пътят към спасението на човечеството.

И продължава: „Бог не изпрати своя Син в света, за да съди той света.“ Това означава, че Исус не е изпратен, за да осъди всички хора на унищожение, а по–скоро, както казва той самият, „за да бъде спасен светът чрез него“. (Йоан 3:17)

От страх Никодим идва при Исус под прикритието на нощта. Затова е интересен начинът, по който Исус приключва разговора: „Ето основанието за присъдата — светлината [тоест Исус чрез живота и ученията си] дойде в света, но хората обичаха тъмнината, а не светлината, защото делата им бяха зли. Понеже който върши зло, мрази светлината и не идва при светлината, за да не бъдат изобличени делата му. Но който върши онова, което е правилно, идва при светлината, за да стане явно, че делата му са извършени в съгласие с волята на Бога.“ (Йоан 3:19–21)

Сега остава този фарисей и учител в Израил да размишлява върху това, което току–що е чул за Исусовата роля в Божието намерение.