39 ГЛАВА
Бог помни своя Син
ИСУС плакал, когато приятелят му Лазар умрял. Мислиш ли, че Йехова се чувствал зле, когато Исус страдал и умрял? — Библията казва, че Бог може да се чувства ‘наранен’ и дори да ‘изпитва болка’ от нещата, които стават. — Псалм 78:40, 41, НС; Йоан 11:35.
Можеш ли да си представиш каква болка изпитвал Йехова, като наблюдавал своя скъп Син да умира? — Исус бил сигурен, че Бог няма да го забрави. Затова последните му думи, преди да умре, били: „Отче, в Твоите ръце предавам [живота] Си.“ — Лука 23:46.
Исус бил сигурен, че ще бъде възкресен, че няма да бъде оставен „в ада“, тоест в гроба. След като Исус бил възкресен от мъртвите, апостол Петър цитирал записаното в Библията относно Исус, като казал: „Душата Му не бе оставена в ада, и плътта Му не видя тление.“ (Деяния 2:31, СИ; Псалм 16:10) Да, тялото на Исус не останало в гроба толкова дълго, че да се разложи, тоест да изгние и да се вмирише.
Когато бил на земята, Исус дори казал на учениците си, че няма да бъде мъртъв задълго. Той им обяснил, че ще ‘бъде убит и на третия ден ще бъде възкресен’. (Лука 9:22) Следователно наистина учениците не трябвало да се изненадват, когато Исус бъдел възкресен. Но дали те били изненадани? — Нека да видим това.
Около три часа следобед, в петък, великият учител умира на мъченическия стълб. Йосиф, един богат член на Синедриона, е таен ученик на Исус. Когато научава, че Исус е умрял, той отива при Пилат, римският управител. Той пита дали може да свали тялото на Исус от стълба и да го погребе. След това Йосиф отнася тялото в една градина, в която има гроб — място, където се поставят мъртвите тела.
След като тялото е положено в гроба, на входа е поставен един голям камък. Така гробът е затворен. Вече е третият ден, неделя. Слънцето още не е изгряло и затова е тъмно. Пред гроба има мъже, които го пазят. Главните свещеници са ги изпратили за това. Знаеш ли защо? —
Свещениците също чули, че Исус казал, че ще бъде възкресен. За да попречат на учениците да откраднат тялото и после да кажат, че Исус е възкръснал, свещениците са поставили пазачи. Изведнъж земята започва да се тресе. В тъмнината се вижда лъч светлина. Това е ангел на Йехова! Войниците са толкова изплашени, че не могат да мръднат. Ангелът отива до гроба и отмества камъка. Гробът е празен!
Защо гробът е празен? Какво се е случило?
Да, апостол Петър по–късно казал: ‘Този Исус Бог възкреси.’ (Деяния 2:32) Бог съживил Исус с тяло като това, което имал, преди да дойде на земята. Той бил възкресен с духовно тяло, каквото имат ангелите. (1 Петър 3:18) Затова, за да могат хората да видят Исус, той трябвало да използва тяло от плът. Дали той направил това? — Нека да видим.
Слънцето вече изгрява. Войниците са си отишли. Мария Магдалина и други жени, които са ученички на Исус, отиват към гроба. Те се питат помежду си: ‘Кой ще ни отмести тежкия камък?’ (Марко 16:3) Но когато стигат до гроба, виждат, че камъкът вече е отместен, а гробът е празен! Мъртвото тяло на Исус го няма! Мария Магдалина веднага се втурва да намери някои от апостолите на Исус.
Другите жени остават при гроба. Те се питат: ‘Къде може да е тялото на Исус?’ Изведнъж се появяват двама мъже с блестящи дрехи. Това са ангели! Те казват на жените: ‘Защо търсите Исус тук? Той беше възкресен. Отидете бързо и кажете на учениците му.’ Можеш да си представиш колко бързо тичат жените! По пътя ги среща един мъж. Знаеш ли кой е той? —
Това е Исус, който е приел тяло от плът! Той също казва на жените: ‘Отидете и кажете на учениците ми.’ Жените са много развълнувани. Те намират учениците и им казват: ‘Исус е жив! Видяхме го!’ Мария вече е казала на Петър и Йоан за празния гроб. Те отиват при него, както виждаш на тази рисунка. Виждат лененото платно, с което е бил увит Исус, но са объркани. Искат да вярват, че Исус отново е жив, но това изглежда прекалено хубаво, за да е вярно.
Какво може би си мислят Петър и Йоан?
По–късно на същия ден, неделя, Исус се явява на двама от учениците си, които вървят по пътя за едно село, наричано Емаус. Исус върви и си говори с тях, но те не го познават, защото той няма същото тяло от плът, което е имал преди. Те го разпознават чак когато се хранят заедно и Исус казва молитва. Учениците са толкова развълнувани, че бързо тръгват обратно по дългия път към Йерусалим! Вероятно малко след това Исус се явява на Петър, за да му покаже, че е жив.
По–късно вечерта на същия ден много ученици са се събрали в една стая. Вратите са заключени. Изведнъж Исус се явява в стаята при тях! Сега те вече знаят, че великият учител наистина е жив отново. Представи си колко са щастливи те! — Матей 28:1–15; Лука 24:1–49; Йоан 19:38–20:21.
В продължение на четирийсет дни Исус се явява в различни тела, за да покаже на учениците си, че е жив. След това той напуска земята и отива в небето при Баща си. (Деяния 1:9–11) Скоро учениците започват да казват на всички, че Бог е възкресил Исус от мъртвите. Дори когато свещениците ги бият и убиват някои от тях, те продължават да проповядват. Те знаят, че ако умрат, Бог ще ги помни, както помнел своя Син.
За какво мислят много хора през периода от годината, когато Исус бил възкресен? Но за какво мислиш ти?
Колко различни били тези първи последователи на Исус в сравнение с много от хората днес! През периода от годината, когато Исус бил възкресен, тези хора мислят само за боядисани яйца и великденски зайци. Но в Библията не се казва нищо за великденски яйца и зайци. В нея се говори за това да служим на Бога.
Ние можем да бъдем като учениците на Исус, като казваме на другите, че Бог извършил нещо чудесно, когато възкресил своя Син. Никога не бива да се боим — дори ако хората казват, че ще ни убият. Ако се случи да умрем, Йехова ще ни помни и ще ни възкреси точно както направил с Исус.
Нима не се радваме, като знаем, че Бог помни онези, които му служат, и дори ще ги възкреси от мъртвите? — Знанието за тези неща трябва да ни кара да искаме да научим как можем да радваме Бога. Знаеш ли, че наистина можем да го зарадваме? — Нека да поговорим за това в следващата глава.
Като вярваме във възкресението на Исус, можем да укрепим надеждата си и да засилим вярата си. Моля, прочети Деяния 2:22–36; 4:18–20 и 1 Коринтяни 15:3–8, 20–23.