ОНЛАЙН БИБЛИОТЕКА „Стражева кула“
ОНЛАЙН БИБЛИОТЕКА
„Стражева кула“
български
  • БИБЛИЯ
  • ИЗДАНИЯ
  • СЪБРАНИЯ
  • bt гл. 3, стр. 20–27
  • „Те се изпълниха със свети дух“

Няма видео за избрания текст.

Съжаляваме, но имаше проблем със зареждането на видеото.

  • „Те се изпълниха със свети дух“
  • Да даваме пълно свидетелство за Божието Царство
  • Подзаглавия
  • Подобни материали
  • „Всички те се бяха събрали на същото място“ (Деяния 2:1-4)
  • „Всеки чуваше как говорят на неговия роден език“ (Деяния 2:5-13)
  • „Петър се изправи“ (Деяния 2:14-37)
  • „Нека всеки един от вас бъде покръстен“ (Деяния 2:38-47)
  • Петър проповядва на Петдесетница
    1996 Стражева кула — известява Царството на Йехова
  • Християнството се разпространява сред юдеите от първи век
    2005 Стражева кула — известява Царството на Йехова
  • Въпроси на читатели
    2003 Стражева кула — известява Царството на Йехова
  • Хора „от всичките езици“ чуват добрата новина
    2005 Стражева кула — известява Царството на Йехова
Виж още
Да даваме пълно свидетелство за Божието Царство
bt гл. 3, стр. 20–27

3 ГЛАВА

„Те се изпълниха със свети дух“

Какво се случва след изливането на светия дух на Петдесетница

Въз основа на Деяния 2:1-47

1. Опиши атмосферата по време на Петдесетница.

ПО УЛИЦИТЕ на Йерусалимa цари голямо оживление. От храмовия олтар се издига дим, докато левитите пеят Халела (от 113 до 118 псалм) вероятно антифонно, тоест разделени на две групи, редуващи се в пеенето. Улиците са пълни с посетители, дошли от далечни места като Елам, Месопотамия, Кападокия, Понт, Египет и Рим.b Поводът е годишният празник Петдесетница, наричан също „денят на първите плодове“. (Чис. 28:26) Този радостен ден бележи края на ечемичената жетва и началото на жетвата на пшеницата.

Карта, показваща откъде идвали тези, които чули добрата новина на Петдесетница през 33 г. 1. Области: Либия, Египет, Етиопия, Витиния, Понт, Кападокия, Юдея, Месопотамия, Вавилония, Елам, Мидия и Партия. 2. Градове: Рим, Александрия, Мемфис, Антиохия (сирийска), Йерусалим и Вавилон. 3. Водни басейни: Средиземно море, Черно море, Червено море, Каспийско море и Персийският залив.

ЙЕРУСАЛИМ — ЦЕНТЪРЪТ НА ЮДАИЗМА

Много от събитията, описани в първите глави на Деяния, се случили в Йерусалим. Този град е разположен сред хълмовете на централните юдейски планини, на около 55 километра източно от Средиземно море. През 1070 г. пр.н.е. цар Давид завладял крепостта на планината Сион и впоследствие там възникнал голям град, който станал столица на древния Израил.

Близо до планината Сион се издига планината Мория, където според древните юдейски предания Авраам щял да принесе Исаак в жертва около 1900 години преди събитията от Деяния. Планината Мория станала част от града, когато Соломон построил върху нея първия храм на Йехова. Това здание се превърнало в център на юдейския обществен и религиозен живот.

В храма на Йехова редовно се събирали пламенни юдеи от всички краища на земята, за да принасят жертви, да се покланят на Бога и да честват годишните празници. Така те се подчинявали на Божията заповед: „Три пъти в годината всеки мъж трябва да се явява пред Йехова, твоят Бог, на мястото, което Бог ще избере.“ (Втор. 16:16) В Йерусалим било и седалището на Великия синедрион, който бил юдейският върховен съд и народен управителен съвет.

2. Какво се случва на Петдесетница през 33 г.?

2 Около девет часа̀ в тази приятна пролетна сутрин през 33 г. се случва нещо, което ще удивлява хората векове наред. От небето внезапно се чува „шум като от порива на силен вятър“ или „като фученето на силен вятър“. (Деян. 2:2; „Ревизирано издание на Библията“, 1938 г.) Той изпълва къщата, където са се събрали около 120 ученици на Исус. Тогава става нещо необикновено. Появяват се езици, които са като огнениc, и върху всеки ученик застава по един от тях. След това учениците се изпълват със свети дух и започват да говорят чужди езици. Когато излизат от къщата, те смайват посетителите, които срещат по йерусалимските улици, защото могат да разговарят с тях. Всеки ги чува „как говорят на неговия роден език“! (Деян. 2:1-6)

3. а) Защо Петдесетница през 33 г. била забележителен ден в историята на истинското поклонение? б) Как речта на Петър била свързана с използването на „ключовете на царството“?

3 Този вълнуващ разказ описва забележително събитие в историята на истинското поклонение — раждането на духовния Израил, сбора от помазани християни. (Гал. 6:16) Но това не е всичко. Когато говорил пред множеството в този ден, Петър използвал първия от трите „ключа на царството“, всеки от които щял да позволи на определена група от хора да получи специални привилегии. (Мат. 16:18, 19) Първият ключ дал възможност на юдеите и прозелититеd да приемат добрата новина и да бъдат помазани с Божия свети дух. Така те щели да станат част от духовния Израил и да придобият надеждата да бъдат царе и свещеници в месианското Царство. (Откр. 5:9, 10) След време тази привилегия щяла да бъде дадена на самаряните, а по-късно и на езичниците. Какво могат да научат християните днес от забележителното събитие на Петдесетница през 33 г.?

„Всички те се бяха събрали на същото място“ (Деяния 2:1-4)

4. Каква е връзката между съвременния християнски сбор и сбора, основан през 33 г.?

4 В началото християнският сбор се състоял от около 120 ученици, които се били „събрали на същото място“, в една горна стая, и били помазани със светия дух. (Деян. 2:1) До края на деня покръстените членове на сбора вече наброявали няколко хиляди. Тогава започнала да се разраства една организация, чийто растеж продължава и днес! В наши дни християнският сбор от боящи се от Бога мъже и жени е средството, чрез което „добрата новина за царството“ бива проповядвана „по целия свят за свидетелство на всички народи“, преди да дойде краят на тази система. (Мат. 24:14)

5. На какви благословии се радвали християните в сбора през първи век и как е днес?

5 Християнският сбор щял също да укрепва духовно членовете си, както помазаните, така и по-късно „другите овце“. (Йоан 10:16) Павел показал колко цени взаимното насърчение в сбора, като писал на християните в Рим: „Много искам да ви видя, за да ви дам от духовните дарове, така че да бъдете укрепени, или по-скоро, да се насърчим взаимно, всеки чрез вярата на другия — вие чрез моята и аз чрез вашата.“ (Рим. 1:11, 12)

РИМ — СТОЛИЦАТА НА ВЕЛИКА ИМПЕРИЯ

В периода, който обхваща книгата Деяния, Рим бил най-големият и най-важният в политическо отношение град на тогавашния свят. Той бил столицата на империя, която в разцвета си се простирала от Британия до Северна Африка, от Атлантическия океан до Персийския залив.

В Рим можело да се срещнат всякакви народности, езици и суеверия. По добре поддържаната пътна мрежа в града пристигали пътешественици и стоки от всички краища на империята. На близкото пристанище Остия кораби, които плавали по натоварени морски пътища, носели храна и скъпи изделия за града.

През първи век в Рим живеели над един милион души. Може би половината от населението били роби — осъдени престъпници, продадени или изоставени от родителите си деца и военнопленници на римските легиони. Сред робите имало и юдеи, които били доведени в Рим, след като римският военачалник Помпей завладял Йерусалим през 63 г. пр.н.е.

По-голямата част от свободното население се състояла от бедни хора, които живеели в претъпкани многоетажни сгради и разчитали на държавни помощи. Това обаче не пречело на императорите да разкрасяват столицата си с великолепни обществени сгради. Имало театри и стадиони, в които се предлагали най-различни развлечения, като театрални представления, гладиаторски битки и надбягвания с колесници, и то напълно безплатно за забавление на народа.

6, 7. Как християнският сбор днес изпълнява заръката на Исус да проповядва на всички народи?

6 Днес християнският сбор има същите цели като през първи век. Исус дал на учениците си нелека, но вълнуваща задача. Той им казал: „Правете ученици сред всички народи, като ги покръствате в името на Бащата, на Сина и на светия дух, като ги учите да спазват всичко, което ви наредих.“ (Мат. 28:19, 20)

7 Днес тази дейност се извършва посредством християнския сбор на Свидетелите на Йехова. Разбира се, не е лесно да бъдат достигнати хора, които говорят различни езици. Но Свидетелите на Йехова издават основани на Библията материали на повече от 1000 езика. Ако посещаваш редовно християнските събрания, проповядваш и правиш ученици, имаш причина за радост. Ти си сред сравнително малкото хора на земята днес, които имат привилегията да дават пълно свидетелство за името на Йехова!

8. Каква помощ получаваме чрез християнския сбор?

8 За да ти помогне да издържаш с радост в днешните тежки времена, Йехова Бог е осигурил международно братство. Павел писал на християните от еврейски произход: „Нека мислим един за друг, за да се подбуждаме към любов и добри дела, без да пренебрегваме общите ни събирания, какъвто навик са придобили някои, но да се насърчаваме взаимно, и то още повече, като виждаме, че денят наближава.“ (Евр. 10:24, 25) Християнският сбор е дар от Йехова, чрез който можеш да получаваш насърчение и на свой ред да насърчаваш другите. Стой близо до духовните си братя и сестри. Никога не пренебрегвай християнските събрания!

„Всеки чуваше как говорят на неговия роден език“ (Деяния 2:5-13)

Исусовите ученици проповядват на юдеи и прозелити на оживена улица.

„Ние ги чуваме да говорят на нашите езици за величествените дела на Бога“ (Деяния 2:11)

9, 10. Какви усилия полагат някои християни, за да достигнат до хората, говорещи друг език?

9 Представи си вълнението сред множеството от юдеи и прозелити на Петдесетница през 33 г. Повечето посетители навярно говорели някакъв общ език, може би гръцки или еврейски. Но в този ден всеки от тях чул „как [учениците] говорят на неговия роден език“. (Деян. 2:6) Несъмнено, когато чули добрата новина на майчиния си език, това докоснало сърцата им. Разбира се, християните днес нямат чудодейната способност да говорят чужди езици. Мнозина обаче полагат усилия да носят посланието за Царството на хора от всички народи. Някои са научили друг език, за да служат в чуждоезиков сбор наблизо или дори в чужбина. Често това прави силно впечатление на онези, на които проповядват.

10 Например една Свидетелка на име Кристин посещавала курс по гуджарати заедно с още седем вестители. Веднъж тя поздравила своя колежка на гуджарати, който бил родният ѝ език. Младата жена била удивена и я попитала защо учи толкова труден език. Тогава Кристин могла да даде хубаво свидетелство. Нейната колежка казала: „Сигурно посланието ви наистина е важно.“

11. Как можем да се подготвим да проповядваме посланието за Царството на хора, които говорят друг език?

11 Разбира се, не всички можем да научим чужд език. Въпреки това всеки от нас може да е подготвен да проповядва посланието за Царството на онези, които говорят друг език. Как? Един от начините е да използваме приложението JW Language®, за да научим поздрав на език, често срещан в нашия район. Можем също да научим няколко фрази на този език, които да събудят интереса на хората. След това бихме могли да ги насочим към jw.org и да им покажем различните видеоматериали и издания, които са на разположение на техния език. Като използваме такива инструменти в службата, може да имаме същата радост като братята ни през първи век, когато посетителите от далечни страни били смаяни да чуят добрата новина на родния си език.

ЮДЕИТЕ В МЕСОПОТАМИЯ И ЕГИПЕТ

В книгата „Историята на юдейския народ по времето на Исус Христос“ (175 г. пр.Хр. — 135 г. сл.Хр.) се казва: „В Месопотамия, Мидия и Вавилония живеели потомци на поданиците на десетплеменното царство [Израил] и на царството Юда, които били отведени там от асирийците и вавилонците.“ Според Ездра 2:64 само 42 360 израилтяни се върнали в Йерусалим след вавилонския плен. Това станало през 537 г. пр.н.е. Йосиф Флавий отбелязва, че през първи век от н.е. юдеите, които „живеели във Вавилония“, наброявали десетки хиляди. От трети до пети век тези общности съставили т.нар. Вавилонски Талмуд.

Писмените източници свидетелстват, че в Египет имало юдеи още през шести век пр.н.е. По това време Йеремия отправил послание към юдеите в различни части на Египет, включително и в Мемфис. (Йер. 44:1, бел. под линия) Вероятно много юдеи се преместили в Египет през епохата на елинизма. Според Йосиф Флавий юдеите били сред първите заселници на Александрия. След време те заели голяма част от града. През първи век от н.е. юдейският писател Филон Александрийски заявил, че един милион от сънародниците му живеят из целия Египет, „от границата с Либия до границата с Етиопия“.

„Петър се изправи“ (Деяния 2:14-37)

12. а) Кои думи на пророк Йоил имат връзка с чудото на Петдесетница? б) Защо се очаквало пророчеството на Йоил да се изпълни през първи век?

12 Петър се изправил, за да говори пред множеството. (Деян. 2:14) Той обяснил, че чудодейната способност да се говори на чужди езици, е дадена от Бога в изпълнение на пророчеството на Йоил: „Ще излея духа си върху всякакви хора.“ (Йоил 2:28) Преди да се възнесе на небето, Исус казал на учениците си: „Ще помоля Бащата и той ще ви даде друг помощник.“ Самият Исус пояснил, че този помощник щял да бъде „духът“. (Йоан 14:16, 17)

13, 14. Как Петър се стремял да достигне сърцата на слушателите си и как можем да му подражаваме?

13 Петър завършил речта си със следните силни думи: „Нека целият Израилев дом знае без съмнение, че този Исус, когото вие приковахте на стълб, Бог направи Господар и Христос.“ (Деян. 2:36) Вярно е, че повечето от слушателите не видели лично как Исус бил убит на мъченическия стълб. Но като народ, те носели обща отговорност за това деяние. Забележи обаче, че Петър говорел с уважение на сънародниците си и се стараел да достигне сърцата им. Целта му не била да ги осъжда, а да ги подтикне към разкаяние. Дали те се обидили от думите му? Съвсем не. Вместо това казаното от Петър „пронизало сърцата им“ и те попитали: „Какво да направим?“ Вероятно благодарение на уважението, което проявил, Петър могъл да достигне сърцата на много хора и да ги подбуди да се разкаят. (Деян. 2:37)

14 Ние можем да подражаваме на Петър. Когато свидетелстваме на другите, не е нужно да обсъждаме всеки небиблейски възглед, който може да изразят. По-скоро ще бъде разумно да говорим за неща, за които сме на едно мнение. След като намерим общ език с човека, ще можем тактично да разсъждаваме с него върху Божието Слово. Ако се съсредоточаваме върху общите неща, когато споделяме библейските истини, има по-голяма вероятност искрените хора да откликнат благоприятно.

ХРИСТИЯНСТВОТО В ПОНТ

Сред онези, които чули речта на Петър на Петдесетница през 33 г., имало юдеи от Понт, област в северна Мала Азия. (Деян. 2:9) Явно някои от тях занесли добрата новина в родния си край, защото в първото си писмо Петър се обръща към вярващите, „разпръснати“g на много места, сред които и Понт. (1 Пет. 1:1) Писмото му разкрива, че тези християни били „натъжени от различни изпитания“ заради вярата си. (1 Пет. 1:6) Навярно това включвало противопоставяне и преследване.

От кореспонденцията между Плиний Млади, управител на римската провинция Витиния и Понт, и император Траян разбираме за други изпитания, с които се сблъсквали християните в Понт. Около 112 г. Плиний писал от Понт, че „заразата“ на християнството заплашва всеки независимо от неговия пол, възраст или обществено положение. Плиний предоставял възможност на онези, които били обвинени, че са християни, да се отрекат от вярата си. При отказ те били убивани. Всеки, който прокълнял Христос или кажел молитва към боговете или към статуята на Траян, бил освобождаван. Плиний признал, че „истинските християни не могат да бъдат принудени да направят“ това.

g Гръцката дума, преведена като „разпръснати“, може да означава също „от диаспората“. Терминът има юдейски оттенък, което показва, че много от първите християни били от юдейските общности.

„Нека всеки един от вас бъде покръстен“ (Деяния 2:38-47)

15. а) Какво казал Петър и как откликнали слушателите му? б) Защо хилядите, които чули добрата новина на Петдесетница, могли да се покръстят още същия ден?

15 През вълнуващия ден на Петдесетница Петър казал на юдеите и прозелитите, които откликнали на думите му: „Разкайте се и нека всеки един от вас бъде покръстен.“ (Деян. 2:38) В резултат на това около 3000 души били покръстени навярно в басейни във или близо до Йерусалим.e Дали постъпката им била прибързана? Дали този разказ дава основание на изучаващите или на децата, чиито родители са християни, да бързат да се покръстят, без да са готови? Не. Не забравяй, че юдеите и прозелитите, които се покръстили на Петдесетница, вече изучавали задълбочено Божието Слово и принадлежали към отдаден на Йехова народ. Освен това проявявали пламенност, като някои от тях били пропътували голямо разстояние, за да присъстват на този годишен празник. След като приели важните истини за ролята на Исус Христос в осъществяването на Божието намерение, те били готови да продължат да служат на Бога, но вече като покръстени последователи на Христос.

КОИ БИЛИ ПРОЗЕЛИТИТЕ?

„Както юдеи, така и прозелити“ чули речта на Петър на Петдесетница през 33 г. (Деян. 2:10)

Един от одобрените мъже, на които била възложена „необходимата работа“ да разпределят храната ежедневно, бил Николай, за когото се казва, че бил „прозелит от Антиохия“. (Деян. 6:3-5) Прозелитите не били от юдейски произход, но изповядвали юдаизма. Те били смятани за юдеи във всяко отношение, тъй като приемали Бога и Закона на Израил, отхвърляли другите богове, обрязвали се (ако били от мъжки пол) и се присъединявали към израилтяните.

След като били освободени от вавилонския плен през 537 г. пр.н.е., много от юдеите се заселили далече от Израил, но продължили да изповядват юдаизма. По този начин хората от Близкия изток и отвъд пределите му се запознали с юдейската религия. Древните писатели, като Хораций и Сенека, свидетелстват, че много хора на различни места, които харесвали юдеите и вярванията им, се присъединили към техните общности и станали прозелити.

16. Как християните от първи век проявили самопожертвователен дух?

16 Несъмнено сборът имал благословията на Йехова. В Библията се казва: „Всички онези, които повярваха, бяха заедно и всичко им беше общо, и като продаваха своите притежания и имоти, разпределяха парите между всички, според нуждите на всекиго.“f (Деян. 2:44, 45) Със сигурност всички истински християни биха искали да подражават на този любещ и самопожертвователен дух.

17. Какви стъпки трябва да предприеме човек, за да се покръсти?

17 Според Библията отдаването и покръстването са свързани с няколко необходими стъпки. Човек трябва да приеме познание от Божието Слово. (Йоан 17:3) Нужно е да проявява вяра и да се разкае за предишното си поведение, като покаже, че искрено съжалява. (Деян. 3:19) После трябва да се промени и да започне да върши дела, които са в съгласие с Божията воля. (Рим. 12:2; Еф. 4:23, 24) След това той може да се отдаде на Бога в молитва и да се покръсти. (Мат. 16:24; 1 Пет. 3:21)

18. Каква чест е оказана на покръстените Христови последователи?

18 Ако си отдаден и покръстен последовател на Исус Христос, бъди благодарен за честта, която ти е оказана. Както било с учениците от първи век, които се изпълнили със светия дух, Йехова може да използва по забележителен начин и тебе да даваш пълно свидетелство и да вършиш волята му!

a Виж блока „Йерусалим — центърът на юдаизма“.

b Виж блоковете „Рим — столицата на велика империя“, „Юдеите в Месопотамия и Египет“ и „Християнството в Понт“.

c Езиците не били буквално от огън, а били „като огнени“, което очевидно показва, че върху всеки ученик имало нещо, което изглеждало и сияело като огън.

d Виж блока „Кои били прозелитите?“.

e Подобно на това на 7 август 1993 г. на международен конгрес на Свидетелите на Йехова в Киев бяха покръстени 7402 души в шест басейна. Покръстването траеше два часа и петнайсет минути.

f Тази временна уредба посрещнала нуждите, които възникнали, след като посетителите останали в Йерусалим, за да научат повече за новата си вяра. Християните споделяли притежанията си доброволно и не бива да се прави погрешният извод, че тук става въпрос за някакъв вид комунизъм. (Деян. 5:1-4)

    Български издания (1985–2026)
    Излез
    Влез
    • български
    • Сподели
    • Настройки
    • Copyright © 2025 Watch Tower Bible and Tract Society of Pennsylvania
    • Условия за употреба
    • Поверителност
    • Настройки за поверителност
    • JW.ORG
    • Влез
    Сподели