Библейска книга номер 46 — 1 Коринтяни

Писател: Павел

Място на написване: Ефес

Завършена: ок. 55 г.

КОРИНТ бил „известен град, град на плътските удоволствия, където пороците на Изтока и Запада се срещали“.a Разположен върху тесния провлак между полуостров Пелопонес и континенталната част на Гърция, град Коринт контролирал движението към северна Гърция по суша. По времето, когато живял апостол Павел, населението на града било 400 000 души, като единствено населението на Рим, Александрия и сирийска Антиохия било по–многобройно. На изток от Коринт се намирало Егейско море, а на запад — Коринтският залив и Йонийско море. Градът бил столица на провинция Ахаия и с двете си пристанища Кенхрея и Лехеум бил от стратегическо значение за търговията. Коринт бил също средище на гръцката култура. Казва се, че „богатството му било толкова известно, че дори станало пословично, точно както било и с порока и разюздаността на жителите му“.b Сред езическите религиозни обичаи, практикувани в града, било поклонението към богинята Афродита (съответстваща на римската богиня Венера). Разюздаността била характерна за религията в Коринт.

² Именно в този богат, но западащ в морално отношение град в Римската империя през около 50 г. пристигнал апостол Павел. През осемнайсетте месеца, които прекарал в Коринт, в града бил основан християнски сбор. (Деян. 18:1–11) Само каква силна любов изпитвал Павел към тези християни, на които той пръв занесъл добрата новина за Христос! В своето писмо им напомнил за духовната връзка, която съществувала между тях: „Дори и да имате десет хиляди възпитатели във връзка с Христос, безспорно нямате много бащи, понеже чрез добрата новина аз станах ваш баща във връзка с Христос Исус.“ (1 Кор. 4:15)

³ Искрената загриженост за духовното добруване на тези християни подтикнала Павел да напише първото си писмо до тях, докато бил на третата си мисионерска обиколка, след като били изминали няколко години, откакто живял в Коринт. Това било приблизително през 55 г. и Павел се намирал в Ефес. Явно той получил писмо от сравнително новия сбор в Коринт, който очаквал отговор от него. Освен това до ушите на Павел достигнали обезпокояващи сведения. (7:1; 1:11; 5:1; 11:18) Те били толкова сериозни, че той споменава въпросите от писмото на коринтяните едва в първия стих на 7 глава. Тези сведения били една от основните причини, поради които Павел бил подтикнат да пише на събратята си в Коринт.

⁴ Откъде знаем обаче, че Павел се намирал в Ефес, когато написал Първо Коринтяни? Един от доводите за това е, че в поздравите, с които завършва писмото, Павел е включил поздрави от Акила и Прискила. (16:19) Стиховете от Деяния 18:18, 19 показват, че те се били преместили от Коринт в Ефес. Щом Акила и Прискила живеели там и Павел ги включил в поздравите в края на Първо Коринтяни, очевидно той бил в Ефес, когато писал писмото. Но изказването на Павел в 1 Коринтяни 16:8 премахва всякакви съмнения по въпроса: „До празника Петдесетница обаче ще остана в Ефес.“ Следователно Първо Коринтяни било написано от Павел в Ефес, явно в края на престоя му там.

⁵ Достоверността на книгата Първо Коринтяни, а също и на Второ Коринтяни, е ясно установена. Първите християни приемали, че Павел е писал тези писма, и ги смятали за канонични, като ги включвали в своите сбирки. Твърди се, че в едно писмо, изпратено от Рим в Коринт през около 95 г., наречено Първо Климент, поне шест пъти се споменава книгата Първо Коринтяни или се цитира от нея. Очевидно имайки предвид Първо Коринтяни, писателят насърчил получателите на писмото му да „се занимаят с посланието от благословения апостол Павел“.c Юстин Мъченик, Атинагор, Ириней и Тертулиан също цитирали директно от Първо Коринтяни. Съществуват убедителни доказателства, че сбирка от писмата на Павел, сред които били и Първо и Второ Коринтяни, „била събрана и предоставена на обществото в последното десетилетие на първи век“.d

⁶ Първото писмо на Павел до коринтяните ни дава възможност да надникнем в сбора в Коринт. Християните там трябвало да се справят с различни проблеми и се нуждаели от съвет във връзка с различни въпроси. В сбора се образували групички, защото някои от членовете му следвали хора като свои водачи. Имало случай на груба сексуална неморалност. Някои християни живеели в разделен по вяра дом. Дали трябвало да останат с невярващия си брачен партньор, или да се разделят с него? Как стоял въпросът с месото, жертвано на идоли? Дали можели да ядат от него? Християните в Коринт се нуждаели от съвет относно провеждането на събранията, включително и във връзка с честването на Вечерята на Господаря. Съществувал и въпросът какво е мястото на жените в сбора. Освен това сред членовете на сбора имало такива, които отричали възкресението. Да, съществували много проблеми. Но за апостол Павел най–важно било възстановяването на духовното здраве на християните в Коринт.

⁷ Тъй като обстоятелствата както вътре в сбора, така и навън, в богатия древен град Коринт, чиито жители били много развратни, са подобни на тези в наши дни, си заслужава да обърнем внимание на ценните съвети, които Павел бил вдъхновен да запише. Думите му са особено приложими в наши дни, поради което ще извлечем голяма полза, ако внимателно разгледаме неговото първо писмо до любимите му братя и сестри в Коринт. Като имаш предвид обстоятелствата, времето и мястото на написване, мисли задълбочено, както трябвало да направят и християните в древен Коринт, докато разглеждаме как тези въздействащи боговдъхновени думи, написани от Павел за събратята му в този сбор, може да са от полза и за нас.

ЗАЩО Е ПОЛЕЗНА

²³ Това писмо, написано от апостол Павел, е особено полезно, защото подобрява разбирането ни върху Еврейските писания, откъдето са взети множество цитати. В десета глава Павел посочва, че когато били водени от Моисей, израилтяните пиели от една духовна скала, която всъщност била Христос. (1 Кор. 10:4; Чис. 20:11) После описва пагубните последствия от това човек да желае зли неща, като насочва вниманието към примера на израилтяните, водени от Моисей, и казва: „Тези неща, които им се случиха, бяха пример и бяха записани като предупреждение за нас, които сме застигнати от края на тези системи.“ Нека никога не бъдем самонадеяни, мислейки, че няма да паднем! (1 Кор. 10:11, 12; Чис. 14:2; 21:5; 25:9) Павел взема пример и от Закона, като говори за жертвите на общението, принасяни в Израил, за да покаже как участниците във Вечерята на Господаря трябва да се хранят по достоен начин на трапезата на Йехова. След това, за да подкрепи твърдението си, че всичко, което се продава на месния пазар, може да се яде, Павел цитира от Псалм 24:1, като казва: „На Йехова принадлежат земята и всичко, което я изпълва.“ (1 Кор. 10:18, 21, 26; Из. 32:6; Лев. 7:11–15)

²⁴ За да покаже превъзходството на „нещата, приготвени от Бога за онези, които го обичат“, както и колко са празни „разсъжденията на мъдрите“ хора в този свят, Павел отново цитира от Еврейските писания. (1 Кор. 2:9; 3:20; Иса. 64:4; Пс. 94:11) Когато в 5 глава дава напътствия относно изключването на един грешник, Павел посочва като авторитет закона на Йехова, в който Бог изисквал от служителите си ‘да отмахнат злото изсред себе си’. (Втор. 17:7) Говорейки за това, че един служител има правото да живее от онова, което получава в службата, Павел отново се позовава на Моисеевия закон, според който устата на животното, което работи, не бивало да бъде завързвана, за да може да яде, както и че левитите, които служели в храма, получавали дял от жертвите, принасяни на олтара. (1 Кор. 9:8–14; Втор. 25:4; 18:1)

²⁵ Колко полезни напътствия, вдъхновени от Бога, получаваме от първото писмо на Павел към коринтяните! Помисли за съвета, който бил даден относно разделенията и следването на човешки водачи. (1–4 глава) Освен това, когато била извършена неморалност, Павел подчертал колко е важно развиването на добродетели и поддържането на чистота в християнския сбор. (5, 6 глава) В писмото се съдържат още боговдъхновените съвети относно безбрачието, брака и раздялата. (7 глава) Апостол Павел обсъжда и въпроса за храните, принесени в жертва на идоли, а също по въздействащ начин подчертава колко е важно да внимаваме да не поставим препятствие пред вярата на другите и да не станем идолопоклонници. (8–10 глава) Други ценни неща в книгата са съветите относно уместното подчинение, разглеждането на духовните дарове и практичното описание на превъзходното и трайно качество любов, което никога не престава. Павел по прекрасен начин набляга на необходимостта от ред при провеждането на християнските събрания. (11–14 глава) Под Божие вдъхновение той записал също убедителни доводи в защита на възкресението. (15 глава) Разглеждането на тези и на много други мисли от Първо Коринтяни е изключително ценно за християните днес.

²⁶ Това писмо увеличава значително разбирането ни за славната тема на Библията — Божието Царство. В него получаваме строгото предупреждение, че неправедните няма да наследят Царството, а също са изброени много от пороците, които правят човек негоден за това. (1 Кор. 6:9, 10) Още по–важно е, че е посочена връзката между възкресението и Божието Царство. В книгата е показано че Христос, „първият плод“ от възкресените, трябва „да царува, докато Бог не положи всички врагове под краката му“. Тогава, след като е покорил всичките врагове, включително и смъртта, той „ще предаде на своя Бог и Баща царството ..., така че Бог да бъде всичко за всекиго“. Накрая, в изпълнение на обещанието, дадено в Едемската градина във връзка с Царството, Христос и възкресените му духовни братя ще смажат напълно главата на змията. Наистина, възкресението е нещо велико за онези, които ще получат безсмъртие с Христос Исус в небесното Царство. Въз основа на надеждата за възкресението Павел подканя християните: „Затова, любими мои братя, бъдете непоколебими, устоявайте твърдо, винаги бъдете много заети в делото на Господаря, като знаете, че вашата усилна работа, свързана с Господаря, не е напразна.“ (1 Кор. 15:20–28, 58; Бит. 3:15; Рим. 16:20)

[Бележки под линия]