Въпроси на читатели

Колко загрижени трябва да бъдат християните относно това, че към някои хранителни продукти може да са били добавени кръвни компоненти, като например изсушена плазма?

Ако има сериозни основания да се вярва, че животинска кръв (или неин компонент) действително се използува при приготвянето на местни хранителни продукти, християните трябва да проявяват съответното внимание. Няма да бъде разумно обаче да се притесняваме само от подозрения, или да живеем с неоснователни тревоги.

В началото на човешката история нашият Създател постановил, че хората не трябва да ядат кръв. (Битие 9:3, 4) Той заявил, че кръвта представлява живота, който е дар от него. Кръвта, отделена от дадено създание, можела да бъде използувана само при принасяне на жертва, например върху олтара. Иначе кръвта на създанията трябвало да бъде изливана на земята, като това представлявало връщането ѝ на Бога. Неговият народ трябвало да избягва поддържането на живота чрез приемането на кръв. Бог заявил: „Да не ядете кръвта на никаква твар, защото животът на всяка твар е кръвта ѝ; всеки, който я яде, ще се изтреби.“ (Левит 17:11–14) Божията забрана за ядене на кръв била повторена за християните. (Деяния 15:28, 29) Така че ранните християни трябвало да избягват храна, съдържаща кръв, като например месото на удушени животни или кървавица.

На практика обаче как биха постъпвали онези християни поради решеността си да ‘се въздържат от кръв’? (Деяния 21:25, СП–93) Дали трябвало просто да прилагат думите на апостол Павел: „Всичко, що се продава на месарницата, яжте без да изпитвате [разпитвате — NW] за него заради съвестта си“?

Не. Тези думи в 1 Коринтяни 10:25 се отнасят за месо, което може да е било от животно, принесено в жертва в храма на някой идол. По онова време, храмовете се освобождавали от излишното месо, като го продавали на търговци, които можели да го включат сред останалото месо за продажба на пазара. Мисълта на Павел била, че месото от някой храм не било непременно лошо или развалено. Очевидно било прието кръвта на животните, принасяни в жертва, да се източва и да се използува върху езическите олтари. Така че, ако някое от излишното месо било продавано на пазара, без да има явна връзка с някой храм или с погрешните схващания на езичниците, християните можели просто да го закупят като търговска стока, която била чиста и подходящо обезкръвена.

Нещата щели да бъдат различни обаче, ако онези християни знаели, че в местните магазини се предлага месо на удушени животни (или кървавица). Тогава те би трябвало да внимават, избирайки какво месо да купят. Те вероятно разпознавали месните продукти, които съдържали кръв, по специфичния цвят (точно както днес кървавицата може лесно да бъде разпозната в страните, където е разпространена). Или християните можели да се поинтересуват за някой почтен месар или търговец на месо. Ако те нямали причина да се съмняват, че дадено месо съдържа кръв, те можели просто да го купят и да го консумират.

Павел също писал: „Нека благоразумието ви стане известно на всички хора.“ (Филипяни 4:5, NW) Това може да се приложи и към въпроса за купуването на месо. Нито закона на Израил, нито решението на ръководното тяло на християните от първи век, показват, че божиите хора трябвало надълго и нашироко да разпитват относно месото, дори да стават вегетарианци, ако имало и най–малкото съмнение, че в месото, което било предлагано, има кръв.

Когато убивал животно, израилтянският ловец източвал кръвта му. (Сравни Второзаконие 12:15, 16.) Ако неговото семейство не можело да изяде всичкото месо, той можел да продаде част от него. Дори когато кръвта на животното била надлежно източена, в месото оставало малко количество кръв, но нищо в Библията не подсказва, че един юдей, който купувал месо, трябвало да стигне до крайност във вземането предвид на такива факти като колко минути са минали между убиването на животното и източването на кръвта, коя артерия или вена е била прерязана, за да изтече кръвта, или как е било окачено животното и за колко време. Освен това ръководното тяло не писало, че християните трябва да вземат изключителни предпазни мерки в това отношение, като например, че се нуждаят от точни отговори на тези въпроси преди яденето на всяко месо.

В много страни днес законът, обичаят или религиозните практики са такива, че месните продукти (с изключение на по–особените, като кървавицата) са от животни, които трябва да бъдат обезкръвявани, когато се колят. Така че християните в тези страни обикновено не трябва прекалено да се безпокоят относно методите на колене и обработка. С други думи, те могат просто да продължават ‘да ядат всичко, що се продава на месарницата, без да разпитват за него’ и могат да имат чиста съвест, че се въздържат от кръв.

Напоследък обаче имаше съобщения за технологии, използуващи кръв в преработката на месото, което обезпокои някои християни. Някои в месообработващата индустрия смятат, че голямо количество кръв от закланите животни може да бъде събирана за практическо приложение и печалба, като например бъде добавяна в торовете или фуражите. Изследователите проучват дали такава кръв (или нейните компоненти) може да бъде използувана в преработката на храни. Няколко търговски предприятия дори представиха ограничени количества плазма в течно, замразено или прахообразно състояние (или обезцветен материал от червени кръвни клетки), която може да бъде заместител на малък процент от месото в колбасите или пастетите. Други изследвания са съсредоточени върху използуването на прахообразни производни на кръвта като пълнеж, или за свързване на водата и мазнините в мляното месо, в печивата, или за да добавят белтъчини или желязо в други храни и напитки.

Добре е да се отбележи обаче, че такива изследвания се извършват от десетилетия. Но изглежда, че използуването на такива продукти е много ограничено, или дори не съществува в повечето страни. Няколко типични сведения ще ни помогнат да покажем защо това е така:

„Кръвта е източник на хранителни и функционални белтъчини. Но говеждата кръв се използува само в ограничени количества за пряка консумация от човека, поради яркия си цвят и характерен вкус.“ — Journal of Food Science [„Списание за науката за храните“], том 55, брой 2, 1990 г.

„Белтъчините на кръвната плазма притежават полезни качества, като например висока разтворимост, емулсивна активност и хидрофобност . . . и тяхното използуване в преработката на храните дава големи предимства. Но в Япония все още не е установена ефективна система за привеждане на плазмата в по–удобен и приемлив вид, особено след нейното обезводняване.“ — „Списание за науката за храните“, том 56, брой 1, 1991 г.

Някои християни понякога проверяват етикетите на пакетираните храни, тъй като много правителства изискват там да бъдат изброени съставките. И те могат да решат да правят това редовно с всеки продукт, за който имат основания да вярват, че може да съдържа кръв. Ще бъде правилно, разбира се, да се избягват продукти, за които е изброено, че съдържат такива неща като кръв, кръвна плазма, плазма, глобинови (или глобулинови) белтъчини, или хемоглобинно (или глобинно) желязо. Информация относно пазара в една европейска страна предупреждава в това отношение: „Информацията за използуването на глобин като съставка трябва да бъде отбелязвана на опаковката на храната по такъв начин, че потребителят да не бъде заблуден относно състава и качеството на храната.“

Но както в проверяването на етикетите, така и при разпитването на месарите, е необходимо да проявяваме благоразумие. Не е нужно всеки християнин по света постоянно да изучава етикетите и съставките на всички пакетирани храни, или да разпитва служителите в ресторантите или хранителните магазини. Християнинът може първо да се запита: ‘Има ли някакво проверено доказателство, че в този район или тази страна се използуват кръв и нейни производни в обикновените хранителни продукти?’ За повечето страни отговорът е ‘не’. Затова много християни са стигнали до заключението, че те лично няма да отделят толкова много време и внимание за проверка на малко вероятни възможности. Човек, който не смята така, трябва да постъпва съобразно със своята съвест, без да съди другите, които може да разрешат въпроса по друг начин, но с чиста съвест пред Бога. — Римляни 14:2–4, 12.

Дори ако съдържащи кръв продукти могат да бъдат произвеждани, това може да не е разпространено поради цената, законодателството или други фактори. Например Food Processing [„Преработване на храни“] (септември 1991 г.) отбелязва: „За онези процесори, които имат някакви проблеми с по–малко от 1% (в готово месно кюфте) от хидролизирана говежда плазма в сместа, тя бива заместена с алтернативна смес от концентрат на протеинова суроватка и може да бъде одобрена като ‘кашер’ [т.е. приемлива според изискванията на еврейския закон].“

Трябва да подчертаем, че законът, обичаите или вкусовите предпочитания в много страни са такива, че кръвта обикновено се изцежда от закланите животни, и че тази кръв не се използува в приготвянето на други хранителни продукти. Ако няма основателни причини да се предполага, че местната ситуация е различна, или че напоследък са настъпили основни промени, християните не бива да се тревожат от недоказани предположения или слухове. Когато обаче е ясно или твърде вероятно, че било в храната, било при медицински лечения често се използува кръв, ние трябва да бъдем решени да се подчиним на божията заповед да се въздържаме от кръв.