Послушанието — дали е един от важните уроци от детството?

„РОДИТЕЛИТЕ желаят не просто деца, които се подчиняват, а личности.“ Такова заглавие се появило в един вестник. Този кратък материал бил основан върху резултатите от едно проучване, направено в Нова Зеландия, което показало, че само „22 процента от отговорилите смятали, че децата трябва да бъдат учени на послушание в къщи“. Изследването също установило, че родителите днес вярват, че е далеч по–важно да учат децата на такива неща като добри обноски, самостоятелност и отговорност.

В този век на индивидуализъм и егоцентризъм не е изненадващо, че повечето хора имат твърде скептичен възглед относно послушанието и обучението на децата да са послушни. Но дали послушанието на децата трябва просто да бъде изоставено като нещо старомодно или отминало? Или е сред важните уроци, които децата могат да научат и от които да имат полза? И което е още по–важно — как Йехова Бог, Авторът на семейната уредба, гледа на послушанието спрямо родителите и кои са някои от аспектите на ползата, които произтичат от такова послушание? — Деяния 17:28; Ефесяни 3:14, 15.

„Това е праведно“

До християнския сбор от първи век, който се намирал в Ефес, апостол Павел писал: „Вие, чеда, слушайте родителите си в Господа, защото това е праведно.“ (Ефесяни 6:1, „Цариградско издание на Библията“, 1871 г.) Следователно, най–важната причина за такова послушание е, че то е в хармония с божествения стандарт за онова, което е право. Както се изразил Павел, „това е праведно“.

Във връзка с това забелязваме, че божието Слово описва дисциплинирането с любов, получавано от родителите, като украшение, „благодатен венец за главата ти, и огърлица около шията ти“, и като нещо „угодно на Господа“. (Притчи 1:8, 9; Колосяни 3:20) И точно обратното — непослушанието спрямо родителите предизвиква божествено неодобрение. — Римляни 1:30, 32.

„За да ти бъде добре“

Павел наблегнал на друго достойнство на послушанието, когато писал: „‘Почитай баща си и майка си’, което е първата заповед с обещание, ‘за да ти бъде добре и да живееш много години на земята’.“ (Ефесяни 6:2, 3; Изход 20:12) По какви начини послушанието спрямо родителите може да доведе до добруването на някого?

Първо, не е ли истина, че родителите притежават предимството на възрастта и опита? Въпреки че може и да не знаят много за компютрите или други, изучавани в училище теми, те знаят много относно живота и справянето с житейските проблеми. На младите хора, от друга страна, им липсва уравновесеното мислене, което идва със зрелостта. Затова те са склонни да вземат прибързани решения, често отстъпват на отрицателния натиск от страна на връстниците, до голяма степен за своя собствена вреда. Реалистично Библията казва: „Глупостта е вързана за сърцето на момчето.“ Какъв е изходът от това положение? „Тоягата на дисциплинирането ще я изгони от него.“ — Притчи 22:15, NW.

Ползата от послушанието се простира далеч извън взаимоотношенията деца–родители. За да функционира гладко и продуктивно човешкото общество, трябва да има сътрудничество, което на свой ред изисква известно послушание. Например, в един брак готовността да отстъпваш, вместо да изискваш и да пренебрегваш правата и чувствата на другите, е онова, което води до мир, хармония и щастие. На работното място служебното подчинение е необходимо условие за успеха на всяка търговска дейност или начинание. По отношение на правителствените закони и наредби послушанието не само че предпазва човек от наказание, но също така носи поне известна сигурност и защита. — Римляни 13:1–7; Ефесяни 5:21–25; 6:5–8.

Младите хора, които не се подчиняват на властите, често остават извън обществото с противообществените си прояви. За разлика от тях, урокът по послушание, научен в детството, може да продължи да бъде възнаграждаващ през целия човешки живот. Колко полезно е да го научим в детството!

Голямата награда за послушанието

Послушанието не само допринася за щастливи семейни отношения и друга полза за цял живот, но също така осигурява основата, върху която може да бъдат изградени най–важните от всички взаимоотношения — между един човек и неговия Създател. Като велик ‘Създател’, от когото „е изворът на живота“, Йехова Бог основателно заслужава нашето пълно послушание. — Еклисиаст 12:1; Псалм 36:9.

Глаголът „да [по]слушам“ в своите различни форми се среща над 160 пъти в Библията. Освен това има стотици препратки към божиите закони, разпоредби, заповеди, съдебни решения и наредби и те всички изискват послушание. За нас не остава съмнение, че Бог гледа на послушанието като на едно необходимо условие, за да се радваме на божието одобрение. Да, послушанието е необходима съставна част за изграждането на взаимоотношения с Йехова. (1 Царе 15:22) За съжаление, естествената човешка склонност е не да се подчиняваме, а да не се подчиняваме. „Помислите на човешкото сърце са зло още от младините му“ — казва Библията. (Битие 8:21) Следователно, урокът по послушание трябва да се учи не само през детството, но и през целия живот. И това донася голяма награда.

Припомни си, че както казал апостол Павел, заповедта да бъдем послушни на родителите съдържа двойно обещание, а именно — „да ти бъде добре и да живееш много години на земята“. Едно потвърждение на това обещание се намира в Притчи 3:1, 2: „Сине мой, не забравяй поуката ми, и сърцето ти нека пази заповедите ми, защото дългоденствие, години от живот и мир ще ти притурят те.“ Голямата награда за онези, които са послушни, са личните взаимоотношения с Йехова сега и вечен живот в един мирен нов свят. — Откровение 21:3, 4.

[Снимки на страница 30, 31]

Послушанието води до щастливи взаимоотношения в семейството, на работното място и с Йехова