Книга от Бога
„Никога не е идвало пророчество от човешка воля, но светите човеци са говорили от Бога, движими от Светия Дух.“ — 2 ПЕТЪР 1:21.
1, 2. (а) Защо някои хора се съмняват в това, че Библията е от значение за съвременния живот? (б) Какви три линии на доказателства можем да използуваме ние, за да докажем, че Библията е от Бога?
ДАЛИ Библията има значение за хората, живеещи на прага на 21–и век? Някои хора мислят, че няма. „Никой не би оправдал това в час по химия днес да се използува учебник по химия, издаден през 1924 г. — твърде много е напреднало познанието в областта на химията оттогава досега“ — писа д–р Илай С. Чезън, обяснявайки защо смята Библията за остаряла. На пръв поглед този довод изглежда логичен. Та нали от времето на написване на Библията досега човекът наистина е научил много неща относно науката, психическото здраве и човешкото поведение. Затова някои хора се питат: ‘Как е възможно в една толкова древна книга да няма научни неточности? Как е възможно тя да съдържа напътствия, които да са приложими в съвременния живот?’
2 Библията сама дава отговор. Във 2 Петър 1:21 ни се казва, че библейските пророци „са говорили от Бога, движими от Светия Дух“. С това Библията показва, че е книга от Бога. Но как можем да убедим другите, че това е така? Нека разгледаме три доказателства, че Библията е божие Слово: (1) Тя е точна в научно отношение, (2) тя съдържа непреходни принципи, които имат практическа стойност за съвременния живот, и (3) тя съдържа конкретни пророчества, които са били изпълнени, както е доказано от исторически факти.
Книга, която е в съгласие с науката
3. Защо Библията не е застрашавана от научните открития?
3 Библията не е научен учебник. Но тя е книга на истината и истината може да издържи проверката на времето. (Йоан 17:17) Библията не е застрашавана от научните открития. Когато разглежда въпроси, свързани с науката, тя изобщо не е засегната от „научните“ теории на древността, които се оказали просто митове. Всъщност тя съдържа изказвания, които са не само научно точни, но и категорично противоречат на общоприетите по онова време възгледи. Да разгледаме, например, съгласието между Библията и медицинската наука.
4, 5. (а) Какво не разбирали древните лекари относно болестите? (б) Защо Моисей несъмнено бил запознат с медицинската практика на египетските лекари?
4 Лекарите в древността не разбирали напълно как се разпространяват болестите, нито пък осъзнавали значението на хигиената за предпазването от заболявания. Много от древните медицински методи на лечение биха изглеждали варварски според съвременните стандарти. Един от най–старите медицински текстове, който е на разположение днес, е Папирус Еберс, един сборник от египетски медицински познания, който датира от около 1550 г. пр.н.е. Той съдържа около 700 лекове за различни оплаквания, „като се започне от ухапване от крокодил и се стигне до болка в нокътя на палеца на крака“. Повечето от лекарствата били просто безрезултатни, но някои от тях били крайно опасни. За лекуване на рана едно от предписанията препоръчвало прилагането на смес от човешки изпражнения и други вещества.
5 Този текст относно египетските лекарства бил написан приблизително по същото време, когато били написани и първите книги на Библията, които съдържали Моисеевия закон. Моисей, който бил роден през 1593 г. пр.н.е., израснал в Египет. (Изход 2:1–10) Отгледан в семейството на фараона, Моисей бил учен „на всичката египетска мъдрост“. (Деяния 7:22) Той познавал „лекарите“ на Египет. (Битие 50:1–3) Дали техните безрезултатни или опасни медицински методи на лечение оказали влияние на неговите писания?
6. Какви хигиенни предписания в Моисеевия закон могат да се смятат за разумни от съвременната медицинска наука?
6 Съвсем не — Моисеевият закон съдържал хигиенни предписания, които съвременната медицинска наука би сметнала за разумни. Например, един закон, отнасящ се до военните лагери, изисквал изпражненията да бъдат заравяни извън стана. (Второзаконие 23:13) Това била една изключително напредничава предпазна мярка. Тя спомагала за това водата да се предпазва от замърсяване и осигурявала защита от пренасяна чрез мухи дизентерия или други диарични заболявания, които продължават всяка година да отнемат живота на милиони хора главно в развиващите се страни.
7. Какви хигиенни правила в Моисеевия закон помагали да се избягва разпространяването на инфекциозните болести?
7 Моисеевият закон съдържал и други хигиенни предписания, които предпазвали Израил от разпространяването на инфекциозни болести. Ако някой бил болен от заразна болест или се предполагало, че е болен от заразна болест, той бил поставян под карантина. (Левит 13:1–5) Дрехи или съдове, които били в допир с животно, умряло от само себе си (вероятно вследствие на болест), трябвало да бъдат изпрани или измити, преди да бъдат използувани отново, или да бъдат унищожени. (Левит 11:27, 28, 32, 33) Всеки човек, който се докоснел до мъртвец, бил смятан за нечист и трябвало да се подложи на процедура за очистване, която включвала изпиране на дрехите и окъпване. По време на седемдневния период, през който бил нечист, той трябвало да избягва физически контакт с други хора. — Числа 19:1–13.
8, 9. Защо може да се каже, че хигиенните правила на Моисеевия закон били изпреварили много времето си?
8 Този хигиенен правилник разкрива мъдрост, която далеч била изпреварила времето си. Съвременната медицинска наука е научила много неща относно разпространяването на болестите и предпазването от тях. Например, напредъкът в медицината през 19–и век довел до въвеждането на антисептичността — чистота с цел да се намалят инфекциите. Това довело до значителен спад на инфекциите и случаите на преждевременна смърт. През 1900 г. средната продължителност на живота в много европейски страни и в Съединените щати била по–малко от 50 години. Оттогава тя се увеличи значително не само благодарение на напредъка на медицината по отношение на овладяването на болестите, но също и в резултат на по–добрата хигиена и условия за живот.
9 Но хиляди години преди медицинската наука да научи за пътищата, по които се разпространяват болестите, Библията предписала разумни предпазни мерки като защита срещу болести. Не е изненадващо тогава, че Моисей можел да каже, че по негово време израилтяните като цяло живеели по 70 или 80 години. (Псалм 90:10) Откъде могъл Моисей да знае тези хигиенни правила? Библията обяснява сама: Законът бил „прогласен от ангели“. (Галатяни 3:19) Да, Библията не е книга с човешка мъдрост; тя е книга от Бога.
Книга с практическа стойност за съвременния живот
10. Какво е вярно за напътствията на Библията, макар че тя била завършена преди близо 2000 години?
10 За книгите, в които се предлагат съвети, е характерно, че губят своята актуалност и не след дълго биват преработвани или замествани от други книги. Но Библията е наистина уникална. „Твоите напомняния се оказаха много достоверни“ — казва Псалм 93:5, NW. Макар че Библията била завършена преди близо 2000 години, нейните думи все още са приложими. И те са валидни с еднакъв резултат независимо от цвета на кожата ни или от страната, в която живеем. Да разгледаме някои примери от непреходните, „много достоверни“ напътствия на Библията.
11. Преди няколко десетилетия какво били накарани да вярват много родители относно дисциплинирането на децата?
11 Преди няколко десетилетия много родители — подтикнати от „новаторски идеи“ за възпитанието на децата — смятаха, че е „забранено да забраняваш“. Те се опасяваха, че поставянето на ограничения би травматизирало и обезсърчило децата. Добронамерени съветници по въпросите, свързани с отглеждането на децата, настояваха родителите да се въздържат от всичко, което е повече от максимално мека забележка към техните деца. Но много от експертите с подобна нагласа днес „подканят родителите да бъдат малко по–строги, отново да овладеят положението“ — съобщава вестник „Ню Йорк Таймс“.
12. Какво означава гръцкото съществително име, преведено ‘дисциплиниране’, и защо децата имат нужда от такова дисциплиниране?
12 През цялото това време обаче Библията предлага конкретни, уравновесени съвети относно отглеждането на децата. Тя казва: „Бащи, не дразнете децата си, но продължавайте да ги възпитавате с дисциплинирането и умственото ръководство на Йехова.“ (Ефесяни 6:4, NW) Гръцкото съществително име, преведено като ‘дисциплиниране’, означава „възпитание, обучение, наставление“. Библията казва, че дисциплинирането, или наставлението, е доказателство за любовта на родителите. (Притчи 13:24) Децата растат добре при ясни морални напътствия, които им помагат да развиват чувство за добро и зло. Правилно наложеното дисциплиниране им помага да се чувствуват сигурни; то им показва, че родителите им са загрижени за тях и за това какви личности ще станат те. — Сравни Притчи 4:10–13.
13. (а) Как Библията предупреждава родителите относно дисциплинирането? (б) Какъв вид дисциплиниране препоръчва Библията?
13 Но Библията предупреждава родителите по отношение на дисциплинирането. Родителският авторитет не бива никога да се превръща в малтретиране. (Притчи 22:15, NW) Никое дете не бива да бъде подлагано на жестоко наказание. Физическото насилие няма място в едно семейство, което живее според Библията. (Псалм 11:5) Нито пък има място за емоционално насилие — груби думи, постоянни критики и хаплив сарказъм, които могат да съкрушат духа на детето. (Сравни Притчи 12:18.) Затова Библията мъдро съветва родителите: „Не дразнете децата си, за да не ги съкрушите [„за да не ги оставите без сърце“ — Phillips („Филипс“)].“ (Колосяни 3:21, NW) Библията препоръчва дисциплиниране, което цели да предпази. Във Второзаконие 11:19 родителите биват подканени да се възползуват от възможностите, които им се предлагат в ежедневието, за да внедряват морални и духовни стойности у своите деца. Тези ясни, разумни съвети относно възпитанието на децата са от същото значение днес, както са били и в библейско време.
14, 15. (а) В какво отношение Библията дава нещо повече от мъдри съвети? (б) Кои библейски учения могат да помогнат на мъжете и жените от различни раси и народности да гледат едни на други като на равни?
14 Библията осигурява нещо повече от мъдри съвети. Нейното послание въздействува на сърцата. Евреи 4:12 казва: „Божието слово е живо, деятелно, по–остро от всеки меч остър и от двете страни, пронизва до разделяне душата и духа, ставите и мозъка, и издирва помислите и намеренията на сърцето.“ Да разгледаме един пример за подбуждащата сила на Библията.
15 Хората днес са разделени от расови, национални и етнически граници. Такива изкуствени стени са допринесли за масовото избиване на невинни хора във войните по целия свят. Библията, от друга страна, съдържа учения, които помагат на мъжете и жените от различни раси и народности да гледат един на друг като на равни. Например, в Деяния 17:26 се казва, че Бог ‘е направил от една кръв всички човешки народи’. Това показва, че всъщност има само една раса — човешката раса! Освен това Библията ни насърчава да ‘сме подражатели на Бога’, за когото тя казва: „[Той] не е предубеден, но във всеки народ онзи, който се бои от него и върши праведност, е приемлив за него.“ (Ефесяни 5:1; Деяния 10:34, 35, NW) За онези хора, които истински се стремят да живеят според ученията на Библията, това познание има обединяващ ефект. То въздействува възможно най–дълбоко — в сърцето, — премахвайки създадените от човека прегради, които разделят хората. Дали това наистина действува в днешния свят?
16. Разкажи случки, показващи, че Свидетелите на Йехова са истинско международно братство.
16 Няма съмнение, че действува! Свидетелите на Йехова са добре известни със своето международно братство, което обединява хора с различен произход, които обикновено не биха били в мир едни с други. По време на етническите сблъсъци в Руанда, например, Свидетелите на Йехова от всяко от двете племена защищаваха своите братя и сестри от другото племе, като при това подлагаха на опасност собствения си живот. В един случай един Свидетел от племето хуту скрил в дома си едно шестчленно семейство тутси от своя сбор. За съжаление семейството тутси накрая било открито и всички били избити. Тогава братът, който бил хуту, се сблъскал с гнева на убийците и трябвало да бяга в Танзания заедно със семейството си. Бяха съобщени много такива примери. Свидетелите на Йехова с готовност признават, че такова единство е възможно, защото сърцата им са били дълбоко развълнувани от подбуждащата сила на посланието на Библията. Това, че Библията може да обединява хората в този изпълнен с омраза свят, е силно доказателство, че тя е от Бога.
Книга на истински пророчества
17. Как библейските пророчества се различават от човешките прогнози?
17 „Никое пророчество в писанието не е частно на пророка обяснение“ — се казва във 2 Петър 1:20. Библейските пророци не анализирали тенденциите в съществуващите светски дела, за да правят след това точни предположения, основани върху личното им тълкуване на тези събития. Нито пък изказвали някакви неясни предсказания, които биха могли да бъдат изопачени така, че да паснат на всяко бъдещо събитие. Нека разгледаме като пример едно библейско пророчество, което било изключително конкретно и предсказвало точно обратното на онова, което хората, живеещи по онова време, може би очаквали.
18. Защо жителите на древния Вавилон безспорно имали основания да се чувствуват на много сигурно място, но въпреки това какво бил предсказал Исаия за Вавилон?
18 Към седми век пр.н.е. Вавилон бил столица на вавилонската империя и изглеждал непревземаем. Градът бил разположен на двата бряга на река Ефрат и водите на реката били използувани за направата на широк, дълбок ров и на мрежа от канали. Освен това градът бил защитен чрез масивна система от двойни стени, подсилени от редица отбранителни кули. Няма съмнение, че жителите на Вавилон се чувствували в пълна безопасност. Независимо от това, през осми век пр.н.е., още преди Вавилон да достигне разцвета на своята слава, пророк Исаия предсказал: „С Вавилон . . . ще бъде, както когато разори Бог Содома и Гомора: никога няма да се насели, нито ще бъде обитаван из род в род; нито арабите ще разпъват шатрите си там, нито овчари ще правят стадата си да почиват там.“ (Исаия 13:19, 20) Обърни внимание, че пророчеството не само предсказва, че Вавилон ще бъде унищожен, но и че ще остане необитаем завинаги. Какво дръзко предсказание! Възможно ли е Исаия да е записал своето пророчество, след като видял запустелия Вавилон? Историята отговаря, че не е възможно!
19. Защо пророчеството на Исаия не било изпълнено изцяло на 5 октомври 539 г. пр.н.е.?
19 През нощта на 5 октомври 539 г. пр.н.е. Вавилон бил завзет от войските на Мидо–Персия под командуването на Кир Велики. Но тогава пророчеството на Исаия не се изпълнило докрай. След като бил завзет от Кир, Вавилон — макар и далеч не толкова могъщ — продължил да бъде населяван още векове наред. През втори век пр.н.е., приблизително по времето, когато бил направен преписът на свитъка на Исаия от Мъртво море, Вавилон бил завладян от партяните, като тогава бил смятан за награда, за която воювали околните народи. Юдейският историк Йосиф Флавий съобщил, че през първи век пр.н.е. там живеели „много“ юдеи. Според изданието The Cambridge Ancient History [„Кембриджска история на древността“] през 24 г. от н.е. палмирски търговци основали процъфтяваща търговска колония във Вавилон. Така че дори през първи век от н.е. Вавилон все още не бил напълно опустошен; но книгата на Исаия била завършена много преди това. — 1 Петър 5:13.
20. Какви доказателства има, че в крайна сметка Вавилон се превърнал в „купища камъни“?
20 Исаия не доживял да види Вавилон ненаселен. Но както било предсказано, Вавилон в крайна сметка се превърнал просто в „купища камъни“. (Йеремия 51:37, NW) Според еврейския учен Йероним (роден през четвърти век от н.е.) по негово време Вавилон бил ловно поле, където бродели „всякакви зверове“, и той остава пуст до ден днешен. Възможно е реставрирането на Вавилон като туристическа забележителност да привлече посетители, но ‘синовете и внуците’ на този град са изчезнали завинаги, както предсказал Исаия. — Исаия 14:22.
21. Защо верните пророци могли да предсказват бъдещето с непогрешима точност?
21 Пророк Исаия не правел осведомени догадки. Нито бил пренаписал историята, така че да изглежда като пророчество. Исаия бил истински пророк. Такива били и останалите верни библейски пророци. Как тези мъже били в състояние да направят това, което не могат да направят други хора — да предскажат бъдещето с непогрешима точност? Отговорът е ясен: Пророчествата произлизали от Бога на пророчествата, Йехова, ‘Който от началото изявява края’. — Исаия 46:10.
22. Защо ние трябва да напрягаме всички сили, за да подканяме хората с честни сърца да изследват Библията лично?
22 Тогава дали Библията заслужава да бъде изследвана? Ние знаем, че заслужава! Но много хора не са убедени в това. Те са си съставили мнение за Библията, макар че никога не са я чели. Припомни си професора, споменат в началото на предишната статия. Той се съгласил да изучава Библията и след като старателно я изследвал, стигнал до заключението, че това е книга от Бога. В крайна сметка той станал покръстен Свидетел на Йехова и днес служи като старейшина! Нека напрегнем всички сили да подканяме хората с честни сърца да изследват сами Библията и след това да си съставят мнение за нея. Ние сме уверени, че ако направят едно честно лично изследване, те ще осъзнаят, че тази уникална книга, Библията, наистина е книга за всички хора!
Можеш ли да обясниш?
◻ Как би използувал Моисеевия закон, за да покажеш, че Библията не е от човешки произход?
◻ Какви непреходни принципи в Библията имат практическа стойност за съвременния живот?
◻ Защо пророчеството в Исаия 13:19, 20 не е могло да бъде написано след събитията, за които става дума?
◻ Какво трябва да насърчаваме да правят хората с честни сърца, и защо?
[Блок на страница 19]
А онова, което не може да бъде доказано?
Библията съдържа различни изказвания, за които липсват независими веществени доказателства. Например, онова, което тя казва за една невидима област, обитавана от духовни личности, не може да бъде доказано — или опровергано — научно. Дали тези недоказуеми изказвания непременно поставят Библията в разрез с науката?
С този въпрос се сблъскал един планетарен геолог, който преди известно време започнал да изучава Библията със Свидетелите на Йехова. „Трябва да призная, че отначало за мен беше трудно да приема Библията, защото не можех да докажа някои изказвания в Библията по научен път“ — спомня си той. Този искрен мъж продължил да изучава Библията и в крайна сметка бил убеден, че наличните доказателства показват, че тя е божието Слово. „Това уталожи стремежа ми да докажа всеки един библейски факт — обяснява той. — Един човек със склонност към науката трябва да бъде готов да изследва Библията от духовна гледна точка, иначе никога няма да приеме истината. Не може да се очаква от науката да потвърди всяко изказване в Библията. Но това, че дадени изказвания са недоказуеми, не означава, че те са неверни. Важното е, че когато може да бъде доказана, истинността на Библията винаги бива потвърдена.“
[Снимка на страница 17]
Моисей записал хигиенни предписания, които били изпреварили много времето си