Библейска книга номер 55 — 2 Тимотей

Писател: Павел

Място на написване: Рим

Завършена: ок. 65 г.

БИЛО около 65 г. и Павел отново бил затворник в Рим. Но този път условията били много по–неблагоприятни от първия път. През юли 64 г. Рим бил обгърнат от пламъците на огромен пожар, който причинил щети в десет от четиринайсетте района на града. Според римския историк Тацит император Нерон не могъл ‘да премахне зловещата мълва, че големият пожар станал вследствие на заповед. За да пресече слуховете, Нерон намерил виновници и подложил на най–изтънчени наказания тези, които със своите отвратителни действия си навлекли всеобщата омраза и които тълпата наричала християни. Огромен брой били признати за виновни не толкова в престъпно подпалвачество, колкото в омраза към човешкия род. Смъртта на тези хора била съпровождана от всякакви позорни неща. Покрити с кожи на зверове, те били разкъсвани от кучета и умирали, били приковавани на кръстове, били хвърляни в огньове и изгаряни, за да служат като нощно осветление, когато се скривала дневната светлина. За тези сцени Нерон предоставил на разположение своите градини. Появило се чувство на състрадание, защото погубването на осъдените не било за доброто на обществото, както изглеждало, а за задоволяването на алчната жестокост на един човек’.a

² Вероятно именно по време на това ожесточено преследване Павел отново бил затворник в Рим. Този път обаче бил в окови. Той не се надявал да бъде освободен и знаел, че го очаква смъртна присъда. Посетителите били малко на брой. Да се представи някой открито като християнин, означавало да се изложи на опасност от арест и мъчителна смърт. Затова Павел с признателност писал относно един посетител от Ефес: „Господарят нека окаже милост на дома на Онисифор, защото той често ме ободряваше и не се срамуваше от оковите ми. Напротив, когато беше в Рим, усърдно ме потърси и ме намери.“ (2 Тим. 1:16, 17) Знаейки, че смъртта му наближавала, Павел писал, че е „апостол на Христос Исус според Божията воля и съгласно обещанието за живота, който е в единство с Христос Исус“. (1:1) Той знаел, че го очаква живот в единство с Христос. Павел бил проповядвал в много от големите градове на тогавашния свят, от Йерусалим до Рим, а може би стигнал дори до Испания. (Рим. 15:24, 28) Той вярно пробягал разстоянието до финала. (2 Тим. 4:6–8)

³ Писмото било написано вероятно около 65 г., непосредствено преди мъченическата смърт на Павел. Тимотей вероятно все още бил в Ефес, защото Павел го насърчил да остане там. (1 Тим. 1:3) Но във второто си писмо Павел два пъти го моли да дойде при него бързо и да доведе със себе си Марко, както и да донесе горната дреха и свитъците, които Павел бил оставил в Троада. (2 Тим. 4:9, 11, 13, 21) Писмото, написано в този труден период, съдържало въздействащо насърчение за Тимотей и оттогава насам носи полза и насърчение на истинските християни.

⁴ За автентичността и каноничността на Второто писмо до Тимотей свидетелстват същите факти, които вече разгледахме във връзка с Първото писмо до Тимотей. То било прието и използвано от ранните писатели и изследователи, сред които е и Поликарп, живял през II век.

ЗАЩО Е ПОЛЕЗНА

¹⁰ „Цялото Писание е вдъхновено от Бога и полезно.“ Полезно за какво? Павел отговаря във второто си писмо до Тимотей: „За поучаване, за порицаване, за поправяне на нещата, за възпитаване в праведност, така че Божият човек да придобие пълни умения и да е изцяло подготвен за всяко добро дело.“ (3:16, 17) В това писмо се набляга особено на ползата от „поучаването“. Всички, които обичат праведността днес, следват мъдрия съвет да се стремят да бъдат учители на Словото и да правят най–доброто, на което са способни, за да бъдат одобрени от Бога работници, които ‘се отнасят правилно към словото на истината’. Както било в Ефес по времето на Тимотей, така и днес съществуват хора, които се занимават с „глупави и невежи разисквания“, „постоянно учещи, но никога не успяващи да достигнат до точно познание за истината“ и които отхвърлят „здравото учение“, следвайки учители, които им гъделичкат ушите според техните егоистични желания. (2:15, 23; 3:7; 4:3, 4) За да не се поддадем на това покваряващо светско влияние, трябва да ‘се придържаме към образеца на здравите думи’ във вяра и любов. Освен това съществува неотложна потребност повече хора да стават „способни да учат други“, както в сбора, така и извън него, подобно на „Божия човек“ Тимотей. Щастливи са онези, които поемат тази отговорност и стават ‘способни да поучават по мек начин’ и които проповядват словото „с пълно дълготърпение и чрез умело поучаване“! (1:13; 2:2, 24, 25; 4:2)

¹¹ Както казал Павел, Тимотей познавал свещените писания „от най–ранно детство“, защото получил любещо обучение от Лоида и Евникия. Изразът „от най–ранно детство“ показва кога родителите трябва да започнат да учат децата си на онова, което казва Библията. А ако след години огънят на пламенността, запален в най–ранно детство, започне да угасва? Павел съветва той отново да бъде разпален с дух на „сила, любов и здравомислие“, като се развива вяра без лицемерие. Той писал, че „в последните дни“ ще настъпят кризисни времена, белязани от беззаконие и лъжливи учения. Затова е толкова важно най–вече младежите, а също и всички останали, ‘да бъдат трезвомислещи във всичко и да изпълнят докрай службата си’. (3:15; 1:5–7; 3:1–5; 4:5)

¹² Наистина си заслужава да се стремим да получим скъпоценната награда. (2:3–7) Във връзка с това Павел насочва вниманието към царското Семе, или царския Потомък, като казва: „Помни, че Исус Христос беше възкресен от мъртвите и беше от семето на Давид, съгласно добрата новина.“ Павел се надявал да остане в единство с този Потомък. По–нататък той говори като победител за наближаващата си смърт: „Отсега нататък за мене се пази победният венец на праведността, с който Господарят, праведният съдия, ще ме възнагради в онзи ден, но не само мене, а също и онези, които силно желаеха неговото явяване.“ (2:8; 4:8) Колко са щастливи онези, които имат зад гърба си много години вярна служба и като погледнат назад, могат да заявят същото! За тази цел от нас се изисква да служим лоялно днес, ценейки явяването на Исус Христос и имайки същата увереност като Павел: „Господарят ще ме избави от всяко зло дело и ще ме спаси за своето небесно царство. Негова да бъде славата завинаги! Амин.“ (4:18)

[Бележка под линия]