3 част

Книгата, съдържаща надеждно ръководство

1, 2. Какви основания имаш да погледнеш сериозно на Библията?

„БИБЛИЯТА е кристализация на човешката цивилизация и житейски опит и е уникална“ — се казва в едно списание, издавано от Университета Чунг Шанг в Гуанджоу (Китай). Като казано от Имануел Кант, влиятелен философ от 18–и век, се цитира следното: „Съществуването на Библията като книга за хората е най–голямото благодеяние, което човешкият род е изпитал някога. Всеки опит да се омаловажи тя ... е престъпление против човечеството.“ В The Encyclopedia Americana [„Енциклопедия Американа“] се казва: „Влиянието на Библията съвсем не се ограничава до евреите и християните. ... Сега тя се възприема като етично и религиозно съкровище, чието неизчерпаемо учение обещава да бъде дори още по–ценно с нарастването на надеждата за световна цивилизация.“

² Нима, независимо от своите религиозни убеждения, не би искал да узнаеш нещо повече за една такава книга? До края на 20–и век Библията беше преведена, изцяло или отчасти, на повече от 2200 езика. Повечето хора могат да намерят екземпляр от нея на език, на който могат да четат и разбират. Откакто е изобретен методът на печатане с подвижни букви, по целия свят са в обращение около четири милиарда екземпляра на Библията.

3. Какви факти относно написването на Библията са смайващи?

³ Сега, моля, отвори своята Библия, ако имаш екземпляр от нея, и разгледай страницата със съдържанието. Ще видиш имена на книги, започващи с Битие и завършващи с Откровение. Библията наистина представлява една библиотека с 66 книги, написани от около 40 различни човека. По–правилно е първата част, съставена от 39 книги и наричана от някои Стария завет, да се нарича Еврейски писания, защото тя била написана главно на еврейски език. Уместното название на втората част, съставена от 27 книги и наричана Новия завет от много хора, всъщност е Християнски гръцки писания, защото е била писана на гръцки от писатели християни. Писането на Библията продължило над 1600 години — от 1513 г. пр.н.е. до 98 г. от н.е. Писателите ѝ никога не се събирали на заседания на редколегията, а някои книги били писани по едно и също време и на места, намиращи се на хиляди километри разстояние. Но въпреки това Библията има една тема и е едно обединено цяло; тя не си противоречи. Естествено е да се питаме как повече от 40 човека, живели в течение на 16 столетия, могат да съставят книга, която е толкова последователна.

4–6. Защо можеш да имаш доверие на казаното в Библията?

⁴ Макар че писането на Библията било завършено преди повече от 1900 години, нейното съдържание представлява интерес за мъжете и жените от съвременността. Например, отвори своята Библия на Йов 26:7. Не забравяй, че този текст е бил писан през 15–и век пр.н.е. Там четем: „[Бог] простира севера върху празния простор; окача земята на нищо.“ След това отвори на Исаия 40:22, като обърнеш внимание на това, че книгата Исаия е била писана в осми век пр.н.е. Този стих гласи: „[Има Един], Който седи над кръга на земята, пред Когото жителите ѝ са като скакалци, Който простира небето като завеса, и го разпъва като шатър за живеене.“ За какво се сещаш, когато четеш тези две описания? Изпъква образът на един сферичен обект, който „виси“ в пространството. Вероятно си виждал такова изображение на снимките, изпратени от съвременните космически кораби. Може да се питаш как биха могли хора, живели толкова отдавна, да изкажат толкова точни в научно отношение факти.

⁵ Нека разгледаме друг въпрос, отнасящ се за Библията. Дали Библията е точна в историческо отношение? Някои хора смятат, че Библията е само една сбирка от легенди, без всякакво историческо основание. Да вземем, например, добре известния израилтянски цар Давид. До неотдавна единственото основание да се знае, че той съществува, беше Библията. Макар че принадлежащите към основното течение историци го приемат като автентична фигура, някои скептици се опитват да го обявят за легенда, измислена от пропагандаторите на юдаизма. Какво показват фактите?

⁶ През 1993 г. в развалините на древния израилтянски град Дан е намерен надпис, говорещ за „дома на Давид“. Надписът е част от разрушен паметник от девети век пр.н.е., който отбелязвал победа на враговете на израилтяните над тях. Изведнъж се появи древна препратка към името на Давид извън страниците на Библията! Дали това беше важно? Относно тази находка Израел Финкелщайн от Телавивския университет казва: „С намирането на Давидовия надпис нихилизмът по отношение на Библията се срути за един миг.“ Интересно е, че професор Уилям Ф. Олбрайт, археолог, който прекарал десетилетия на разкопки в Палестина, веднъж казал: „Откритие след откритие установиха точността на безброй подробности и донесоха увеличено признание за стойността на Библията като източник на исторически сведения.“ И отново можем да зададем въпроса: ‘Как — за разлика от епосите и легендите — тази древна книга може да е толкова точна в историческо отношение?’ Но има и още нещо.

7, 8. Как гледаш на пророчествата в Библията?

⁷ Библията е и книга на пророчества. (2 Петър 1:20, 21) Думата „пророчества“ може веднага да извика в ума ти несбъднатите думи на самообявили се за пророци хора. Но остави всички предубеждения и отвори своята Библия на Даниил, 8 глава. Тук Даниил описва едно видение за двубой между един двурог овен и един козел „със забележителен рог“ (NW). Козелът побеждава, но големият му рог е счупен. На негово място излизат четири рога. Какво означава това видение? Повествованието на Даниил продължава: „Двата рога на овена, които си видял, са царете на Мидия и на Персия. Буйният козел е гръцкият цар; и големият рог между очите му е първият цар. А гдето се строшил той и излезли четири вместо него, значи, че четири царе ще се издигнат от тоя народ, но не със сила като неговата.“ — Даниил 8:3–22.

⁸ Дали това пророчество било изпълнено? Писането на книгата Даниил било завършено около 536 г. пр.н.е. Македонският цар Александър Велики, който бил роден 180 години по–късно, през 356 г. пр.н.е., покорил персийската империя. Той бил „големият рог“ между очите на ‘буйния козел’. Според юдейския историк Йосиф Флавий, когато Александър влязъл в Йерусалим преди победата си над Персия, му показали книгата Даниил. Той направил извода, че думите на Данииловото пророчество, които му били показани, се отнасят за неговия военен поход срещу Персия. Нещо повече — в учебниците по история на света можеш да прочетеш за това как се развила империята на Александър след смъртта му през 323 г. пр.н.е. Четирима генерали в крайна сметка поели управлението на царството му и до 301 г. пр.н.е. ‘четирите рога’, които излезли вместо ‘големия рог’, разделили империята на четири части. И отново имаме основания да се питаме как една книга би могла толкова ярко и толкова точно да предскаже събития, случили се около 200 години по–късно.

9. Какво прави съдържанието на Библията да е специално?

⁹ Библията сама отговаря на тези въпроси: „Всичкото писание е боговдъхновено и полезно.“ (2 Тимотей 3:16) Гръцката дума, преведена като „боговдъхновено“, буквално означава „вдъхнато от Бога“. Бог ‘вдъхнал’ в умовете на приблизително 40 писатели информацията, която сега намираме в библейските книги. Няколкото примера, които разгледахме — от областта на науката, историята и пророчествата, — ясно водят до едно–единствено заключение. Тази уникална книга, Библията, не е плод на човешката мъдрост, а е от божествен произход. Но мнозина днес са скептични по отношение на съществуването на нейния Автор, Бога. А ти?

[Текст в блока на страница 13]

„Откритие след откритие установиха точността на безброй подробности и донесоха увеличено признание за стойността на Библията като източник на исторически сведения.“ — Професор Уилям Ф. Олбрайт

[Снимка на страница 12]

„[Бог] простира севера върху празния простор; окача земята на нищо“

[Снимка на страница 13]

Надпис, споменаващ „дома на Давид“

[Снимка на страница 13]

Монета, изобразяваща Александър Велики