Глава 25

Съживяването на двамата свидетели

1. Към какво е призован Йоан от силния ангел?

ПРЕДИ втората „горест“ да е преминала окончателно, силният ангел призовава Йоан да участва в друго пророческо действие, което е свързано с храма. (Откровение 9:12; 10:1) Ето какво пише Йоан: „И ми беше дадено тръстиково стъбло, подобно на голяма тояга, и той каза: ‘Стани и измери светилището на Божия храм, олтара и онези, които се покланят в него.’“ (Откровение 11:1)

Светилището на храма

2. (а) Кое светилище щяло да остане чак до нашите дни? (б) Кой е първосвещеникът на светилището, и какво е Най–святото отделение в него?

² Споменатият тук храм не би могъл да бъде някой от буквалните храмове в Йерусалим, тъй като последният такъв бил разрушен от римляните през 70 г. Но апостол Павел показал, че още преди това разрушаване се било появило друго светилище, което щяло да остане чак до наши дни. Това бил великият духовен храм, в който били изпълнени пророческите предобрази, осигурени от скинията и след това от храмовете, построени в Йерусалим. Това е „истинският шатър, издигнат от Йехова, а не от човек“, и неговият първосвещеник е Исус, когото Павел описва, като вече ‘седнал отдясно на престола на Величието в небесата’. Неговото Най–свято отделение е мястото на присъствие на Йехова в самите небеса. (Евреи 8:1, 2; 9:11, 24)

3. Какво било представяно в скинията (а) от завесата, отделяща Най–святото от Святото отделение, (б) от животинските жертви и (в) от олтара за жертвоприношения?

³ Апостол Павел обяснява, че завесата на скинията, отделяща Най–святото от Святото отделение, представя плътта на Исус. Когато Исус жертвал живота си, тази завеса била раздрана на две, показвайки, че плътта на Исус вече не била пречка за това той да се яви в присъствието на Йехова в небесата. Въз основа на жертвата на Исус неговите помазани съсвещеници, които щели да умрат верни, щели също да отидат в небесата в определеното време. (Матей 27:50, 51; Евреи 9:3; 10:19, 20) Освен това Павел изтъква, че постоянните жертвоприношения на животни в скинията сочели към бъдещата еднократна жертва на съвършения живот на Исус. Олтарът за жертвоприношения в двора представял уредбата на Йехова за това в съгласие с неговата воля жертвата на Исус да бъде приета в полза на „мнозина“ — помазаните и по–късно „другите овце“, — които щели ‘усърдно да го очакват, за да бъдат спасени’. (Евреи 9:28; 10:9, 10; Йоан 10:16)

4. Какво било символизирано от (а) Святото място, (б) вътрешния двор?

⁴ От тази вдъхновена от Бога информация можем да стигнем до извода, че Святото място в скинията символизира свято състояние, на което първо се радвал Христос и след това помазаните членове на царското свещенство от 144 000, докато все още са на земята, преди да влязат през „завесата“. (Евреи 6:19, 20; 1 Петър 2:9) Така по подходящ начин е представено това, че Бог ги е приел като свои духовни синове, точно както след покръстването на Исус в река Йордан през 29 г. Бог заявил, че това е неговият син. (Лука 3:22; Римляни 8:15) А какво може да се каже за вътрешния двор — единственото място в скинията, което израилтяните, които не били свещеници, можели да виждат, и мястото, където били правени жертвоприношенията? Той изобразява съвършената позиция на човека Исус, която го правела подходящ да жертва живота си за човечеството. Той също представя праведната позиция, на която, докато са на земята, се радват Исусовите помазани последователи, обявени за свети личности въз основа на жертвата на Исус.a (Римляни 1:7; 5:1)

Измерване на светилището на храма

5. Какво било изобразено в пророчествата от Еврейските писания с (а) измерването на Йерусалим, (б) измерването на храма от видението на Езекиил?

⁵ На Йоан е наредено да „измери светилището на Божия храм, олтара и онези, които се покланят в него“. Какво означава това? В пророчествата на Еврейските писания такова измерване осигурявало гаранция, че въз основа на съвършените стандарти на Йехова щяла да бъде проявена справедливост. В дните на злия цар Манасия пророческото измерване на Йерусалим свидетелствало за това, че присъдата за разрушаване на този град няма да бъде отменена. (4 Царе 21:13; Плачът на Йеремия 2:8) От друга страна, когато по–късно Йеремия видял Йерусалим да бъде измерван, това потвърждавало, че градът щял да бъде построен отново. (Йеремия 31:39; виж също Захария 2:2–8) По същия начин обширното и подробно измерване на храма от видението на Езекиил било гаранция за юдеите изгнаници във Вавилон, че истинското поклонение щяло да бъде възстановено в родната им земя. Това също било напомняне, че предвид техните грехове, отсега нататък израилтяните трябвало да отговарят на Божиите свети стандарти. (Езекиил 40:3, 4; 43:10)

6. Какво показва това, че на Йоан е казано да измери светилището на храма и свещениците, покланящи се в него? Обясни.

⁶ Следователно, когато на Йоан е наредено да измери светилището на храма и свещениците, покланящи се в него, това показва, че нищо не може да попречи на изпълнението на целите на Йехова относно уредбата на храма и тези, които са свързани с нея, и че изпълнението на тези цели наближава своята кулминация. Да, когато всички неща са поставени под краката на силния ангел на Йехова, идва времето „планината на дома на Йехова“ да бъде „здраво установена над върховете на планините“. (Исаия 2:2–4, НС) Чистото поклонение на Йехова трябва да бъде издигнато след вековете отстъпничество на псевдохристиянството. Също така това е времето онези от верните братя на Исус, които са умрели, да бъдат възкресени, за да влязат в „Най–святото“. (Даниил 9:24, НС; 1 Солунци 4:14–16; Откровение 6:11; 14:4) И последните подпечатани от „робите на нашия Бог“ на земята трябва да бъдат измерени съгласно Божиите стандарти, за да могат да отговорят на изискванията за тяхното постоянно място в уредбата на храма като родени от духа синове на Бога. Класът на Йоан днес е напълно запознат с тези свети стандарти и е решен да отговори на тях. (Откровение 7:1–3; Матей 13:41, 42; Ефесяни 1:13, 14; сравни Римляни 11:20)

Тъпкането на двора

7. (а) Защо на Йоан е наредено да не мери двора? (б) Кога светият град бил тъпкан в продължение на 42 месеца? (в) Как в продължение на 42 месеца духовенството на псевдохристиянството не подкрепило праведните стандарти на Йехова?

⁷ Защо на Йоан било забранено да измери двора? Той ни казва това със следните думи: „Но остави двора, който е извън светилището на храма, и не го мери, защото е даден на другите народи и те ще тъпчат с краката си светия град в продължение на четирийсет и два месеца.“ (Откровение 11:2) Ние отбелязахме, че вътрешният двор представя праведната позиция на земята на родените от духа християни. Както ще видим, тук става дума за буквални 42 месеца, от декември 1914 г. до юни 1918 г., когато всички, които твърдели, че са християни, били подложени на сурово изпитание. Дали те щели да подкрепят праведните стандарти на Йехова по време на тези военни години? Повечето не го направили. Като цяло духовенството на псевдохристиянството поставило национализма пред послушанието спрямо Божия закон. От двете страни на фронта във войната, която се водела главно в света на псевдохристиянството, с проповядването си духовенството изпратило младите мъже в окопите. Милиони били избити. Когато съденето започнало с дома на Бога през 1918 г., Съединените щати също вече се били включили в това кръвопролитие и духовенството на цялото псевдохристиянство си навлякло кръвна вина, която все още вика за Божие възмездие. (1 Петър 4:17) Така че тогава духовенството било отхвърлено окончателно и необратимо. (Исаия 59:1–3, 7, 8; Йеремия 19:3, 4)

8. Какво осъзнали много от Изследователите на Библията по време на Първата световна война, но какво не разбирали напълно?

⁸ Но какво може да се каже за малката група Изследователи на Библията? Дали те щели да бъдат измерени незабавно през 1914 г. въз основа на това дали се придържат към Божиите стандарти? Не. Подобно на хората от псевдохристиянството, които твърдели, че са християни, те също трябвало да бъдат изпитани. Те били ‘оставени, дадени на другите народи’, за да бъдат сурово изпитани и преследвани. Много от тях осъзнали, че не трябва да отиват на война и да убиват ближния си, но все още не разбирали напълно християнския неутралитет. (Михей 4:3; Йоан 17:14, 16; 1 Йоан 3:15) Под натиска на народите някои направили компромис.

9. Кой е светият град, тъпкан от народите, и кой представя този град на земята?

⁹ Но как така светият град бил тъпкан от тези народи? Ясно е, че това не се отнася за Йерусалим, който бил разрушен повече от 25 години, преди да бъде написана книгата Откровение. По–скоро светият град е новият Йерусалим, описан по–нататък в Откровение, който сега е представен на земята от останалите помазани християни във вътрешния двор на храма. След време те също ще се присъединят към светия град. Така че тъпкането върху тях е равносилно на тъпкане върху самия град. (Откровение 21:2, 9–21)

Двамата свидетели

10. Какво трябва да правят верните свидетели на Йехова, докато биват тъпкани?

¹⁰ Дори когато са тъпкани, тези лоялни хора не престават да свидетелстват вярно за Йехова. Ето защо пророчеството продължава: „‘И ще изпратя своите двама свидетели да пророкуват в продължение на хиляда двеста и шейсет дни, облечени във вретище.’ Те са представени от двете маслинови дървета и двата светилника и стоят пред Господаря на земята.“ (Откровение 11:3, 4)

11. Какво означавало за верните помазани християни да пророкуват „във вретище“?

¹¹ Тези верни помазани християни имали нужда от издръжливост, защото трябвало да пророкуват „във вретище“. Какво означавало това? В библейски времена вретището често символизирало жалеене. Носенето му показвало, че този човек бил съкрушен от скръб или нещастие. (Битие 37:34; Йов 16:15, 16; Езекиил 27:31) Вретището било свързвано със скръбни вести за смърт или бедствие, които Божиите пророци трябвало да известят. (Исаия 3:8, 24–26; Йеремия 48:37; 49:3) Носенето на вретище можело да показва смирение или разкаяние във връзка с някакво предупреждение от Бога. (Йона 3:5) Явно вретището, носено от двамата свидетели, показва тяхната смирена издръжливост при провъзгласяването на присъдите на Йехова. Те били свидетели, известяващи неговия ден на възмездие, който щял да донесе жалеене и на другите народи. (Второзаконие 32:41–43)

12. Защо изглежда, че продължителността на периода от време, през който светият град трябвало да бъде тъпкан, трябва да се разбира в буквален смисъл?

¹² Класът на Йоан трябвало да проповядва това послание за точно определено време — 1260 дни, или 42 месеца, — същият период от време, през който светият град трябвало да бъде тъпкан. Продължителността на този период изглежда трябва да се разбира в буквален смисъл, тъй като е изразена по два различни начина, първо в месеци, а след това в дни. Освен това в началото на деня на Господаря имало един определен период от три и половина години, през който Божият народ преживял големи трудности, които съответствали на нещата, предсказани тук — този период започнал през декември 1914 г. и продължил до юни 1918 г. (Откровение 1:10) Те проповядвали относно присъдата на Йехова над псевдохристиянството и света — послание, достойно за „вретище“.

13. (а) Какво е показано от факта, че помазаните християни били представени от двама свидетели? (б) За кое пророчество на Захария се сещаме, когато Йоан нарича двамата свидетели „двете маслинови дървета и двата светилника“?

¹³ Фактът, че помазаните от класа на Йоан били представени от двама свидетели, потвърждава, че тяхното послание е точно и добре основано. (Сравни Второзаконие 17:6; Йоан 8:17, 18.) Йоан ги нарича „двете маслинови дървета и двата светилника“, като казва, че те „стоят пред Господаря на земята“. Тук е налице ясна връзка с пророчеството на Захария, който видял светилник със седем разклонения и две маслинови дървета. За маслиновите дървета било казано, че представят „двамата помазани“, които са управителят Зоровавел и първосвещеникът Исус, Йоседековият син, „които стоят при Господаря на целия свят“. (Захария 4:1–3, 14)

14. (а) Какво било показано посредством видението на Захария за двете маслинови дървета и светилника? (б) Какво щели да преживеят помазаните християни по време на Първата световна война?

¹⁴ Захария живеел във време на възстановяване и видението на двете маслинови дървета, което получил, означавало, че Зоровавел и първосвещеникът Исус щели да бъдат благословени с духа на Йехова, за да укрепят народа за работата. Видението на светилника напомнило на Захария да не ‘презира деня на малките работи’, защото целите на Йехова ще бъдат изпълнени „не чрез сила, нито чрез мощ, но чрез Духа Ми, казва Господ на Силите“. (Захария 4:6, 10; 8:9) Малката група християни, които непрестанно носели светлината на истината на човечеството през Първата световна война, щели по подобен начин да бъдат използвани в една възстановителна работа. Те също щели да бъдат източник на насърчение и макар че били малко, щели да се научат да разчитат на силата на Йехова и да не презират скромното начало.

15. (а) Още за какво ни напомня фактът, че помазаните християни са описани като двама свидетели? Обясни. (б) Какви знамения са упълномощени да извършват двамата свидетели?

¹⁵ Фактът, че те били описани като двама свидетели, ни напомня също за преобразяването. В това видение трима от апостолите на Исус го видели в царска слава, придружен от Моисей и Илия. Това предизобразявало как Исус сяда на славния си престол през 1914 г., за да изпълни задачата, символизирана от тези двама пророци. (Матей 17:1–3) Затова не е чудно, че двамата свидетели сега са видени да извършват знамения, напомнящи за тези на Моисей и Илия. Например Йоан казва за тях: „И ако някой поиска да им причини вреда, от устата им излиза огън и поглъща враговете им, и ако някой поиска да им причини вреда, именно така ще бъде убит. Те притежават властта да затворят небето, така че да не вали дъжд през дните на тяхното пророкуване.“ (Откровение 11:5, 6а)

16. (а) Как знамението, включващо огън, ни напомня за времето, когато властта на Моисей била оспорвана? (б) Как духовенството на псевдохристиянството не искало да признае Изследователите на Библията и им причинило неприятности по време на Първата световна война, и как отговорили истинските християни?

¹⁶ Това ни напомня за времето, когато властта на Моисей в Израил била оспорвана. Този пророк изрекъл огнени думи на присъда и Йехова унищожил бунтовниците, като изпепелил 250 от тях чрез буквален огън от небето. (Числа 16:1–7, 28–35) По същия начин водачите на псевдохристиянството не искали да признаят Изследователите на Библията, като казвали, че те не са завършили богословски учебни заведения. Но като проповедници Божиите свидетели имали препоръчителни писма от по–висш характер — смирените хора, които приемали тяхното духовно послание. (2 Коринтяни 3:2, 3) През 1917 г. Изследователите на Библията издали книгата „Разкритата тайна“ (англ.), един въздействащ коментар върху библейските книги Откровение и Езекиил. Това било последвано от разпространяването на 10 000 000 екземпляра от трактата от четири страници „Месечно издание на Изследователите на Библията“ с основна статия, озаглавена „Падането на Вавилон. Защо псевдохристиянството трябва да страда? Как ще завърши всичко това?“. Яростното духовенство в Съединените щати използвало военната истерия като извинение, за да може книгата да бъде забранена. В други страни книгата била цензурирана. На това служителите на Бога отговорили с издаването на „огнените“ трактати от четири страници, озаглавени „Новини на Царството“. С напредването на деня на Господаря излезли и други издания, разкриващи мъртвото духовно състояние на псевдохристиянството. (Сравни Йеремия 5:14.)

17. (а) Кои събития в дните на Илия включвали суша и огън? (б) Как от устата на двамата свидетели излязъл огън, и за каква суша става дума?

¹⁷ А връзката с Илия? В дните на царете на Израил този пророк предсказал суша, като израз на негодуванието на Йехова спрямо израилтяните, които се покланяли на Ваал. Тя продължила три години и половина. (3 Царе 17:1; 18:41–45; Лука 4:25; Яков 5:17) След това, когато неверният цар Охозия изпратил войници да принудят Илия да дойде при него, пророкът извикал огън от небето да изпепели войниците. Едва след като един военачалник показал подходящо уважение към него като пророк, Илия се съгласил да го придружи при царя. (4 Царе 1:5–16) По подобен начин в периода между 1914 и 1918 г. помазаният остатък смело насочил вниманието към духовната суша сред псевдохристиянството и предупредил за огнената присъда при идването на „великия и страшен ден“ на Йехова. (Малахия 4:1, 5; Амос 8:11)

18. (а) Каква власт е дадена на двамата свидетели, и как тя е подобна на дадената на Моисей власт? (б) Как двамата свидетели изобличават псевдохристиянството?

¹⁸ Йоан продължава да говори за двамата свидетели: „Притежават и властта да превръщат водите в кръв и да поразяват земята с всякакви бедствия, колкото често пожелаят.“ (Откровение 11:6б) За да накара фараона да освободи Израил, Йехова използвал Моисей, като поразил потисническия Египет с бедствия, сред които било и превръщането на вода в кръв. Векове по–късно филистимските врагове на Израил добре помнели делата на Йехова срещу Египет, което ги карало да викат отчаяно: „Кой ще ни избави от ръката на Тоя силен Бог? Това е Оня Бог, Който порази египтяните с всякакви порази в пустинята.“ (1 Царе 4:8, „Синодално издание на Библията“; Псалм 105:29) Моисей предизобразявал Исус, който имал власт да произнесе Божиите присъди срещу религиозните водачи по негово време. (Матей 23:13; 28:18; Деяния 3:22) И по време на Първата световна война братята на Христос, двамата свидетели, изобличават носещите смърт „води“, които псевдохристиянството предлага на паството си.

Двамата свидетели са убити

19. Според записаното в Откровение, какво става, когато двамата свидетели завършват свидетелстването си?

¹⁹ Това бедствие върху псевдохристиянството било толкова жестоко, че след като двамата свидетели пророкували 42 месеца във вретище, псевдохристиянството използвало светското си влияние, за да ги „убие“. Йоан пише: „И когато свършат свидетелстването си, дивият звяр, който излиза от бездната, ще воюва с тях, ще ги победи и ще ги убие. И телата им ще лежат на главната улица на големия град, който в духовен смисъл се нарича Содом и Египет, там, където и техният Господар беше прикован на стълб. И хората от всички народи, племена, езици и родове ще гледат телата им три дни и половина и няма да позволят телата им да бъдат положени в гробница. И живеещите на земята ще се радват и веселят над тях, и ще си изпращат дарове един на друг, защото тези двама пророци измъчваха живеещите на земята.“ (Откровение 11:7–10)

20. Какво представлява „дивият звяр, който излиза от бездната“?

²⁰ Това е първото от трийсет и седемте места в книгата Откровение, където се говори за дивия звяр. По–нататък ще изследваме подробно този и други зверове. Засега е достатъчно да се каже, че „дивият звяр, който излиза от бездната“, е рожба на Сатана и представлява една жива политическа система.b (Сравни Откровение 13:1; Даниил 7:2, 3, 17.)

21. (а) Как религиозните противници на двамата свидетели се възползвали от военното положение? (б) Какво показва фактът, че телата на двамата свидетели били оставени непогребани? (в) Как трябва да бъде гледано на периода от три и половина дни? (Виж бележката под линия.)

²¹ От 1914 до 1918 г. народите били заети с Първата световна война. Националистическите чувства се разпалвали все повече и през пролетта на 1918 г. религиозните врагове на двамата свидетели се възползвали от ситуацията. Те манипулирали с правната система на САЩ, така че въз основа на фалшиви обвинения в противодържавна дейност отговорни представители на Изследователите на Библията били хвърлени в затвора. Верните сътрудници били потресени. Дейността за Царството почти спряла. Сякаш проповедната дейност била мъртва. В библейски времена било ужасно унижение човек да не бъде погребан в гробница. (Псалм 79:1–3; 3 Царе 13:21, 22) Следователно оставянето на двамата свидетели непогребани било голям позор. При горещия климат на Палестина едно тяло, оставено на улицата, наистина щяло да започне да мирише след три и половина буквални дни.c (Сравни Йоан 11:39.) Тази подробност в пророчеството показва какъв срам трябвало да понесат двамата свидетели. На споменатите вече личности, които били затворени, дори било забранено пускане под гаранция, докато техните дела били обжалвани. Те били изложени публично достатъчно дълго време, за да станат зловоние за жителите на „големия град“. Но какъв бил този „голям град“?

22. (а) Какво представлява „големият град“? (б) Как пресата се присъединила към духовенството в радостта от заглушаването на двамата свидетели? (Виж блока.)

²² Йоан ни помага да разберем това. Той казва, че Исус бил разпънат там. Затова веднага се сещаме за Йерусалим. Но той казва също, че „големият град“ е наречен Содом и Египет. Да, някога буквалният Йерусалим бил наричан Содом поради своите нечисти дела. (Исаия 1:8–10; сравни Езекиил 16:49, 53–58) А Египет, първата световна сила, понякога се използва като символ на системата на този свят. (Исаия 19:1, 19; Йоил 3:19) Следователно този голям град изобразява един покварен „Йерусалим“, който твърди, че се покланя на Бога, но подобно на Содом е станал нечист и грешен и подобно на Египет е част от системата на Сатана. Той изобразява псевдохристиянството — съвременният еквивалент на неверния Йерусалим — организацията, чиито членове имали толкова много причини за радост, когато заглушили безпокоящото ги проповядване на двамата свидетели.

Възкресени!

23. (а) Какво се случва с двамата свидетели след три дни и половина, и как това се отразява на враговете им? (б) Кога Откровение 11:11, 12 и пророчеството на Езекиил за това, че Йехова вдъхнал живот в сухите кости в долината, имали съвременно изпълнение?

²³ Пресата се присъединила към духовенството в хуленето на Божия народ. Един вестник писал: „Дойде краят на „Разкритата тайна“.“ Но това твърдение изобщо не било вярно! Двамата свидетели не останали мъртви. Ние четем: „И след тези три дни и половина дух на живот от Бога влезе в тях и те се изправиха на крака, и голям страх обзе онези, които ги гледаха. И чуха силен глас от небето да им казва: ‘Елате тук горе.’ И те отидоха в небето с облак, и враговете им ги видяха.“ (Откровение 11:11, 12) Те преживели нещо подобно на случая със сухите кости в долината, която Езекиил посетил във видение. Йехова вдъхнал живот в тези сухи кости и те се съживили, като така осигурили предобраз за възстановяването на народа на Израил след 70 години плен във Вавилон. (Езекиил 37:1–14) Тези две пророчества — в Езекиил и в Откровение — получили вълнуващо съвременно изпълнение през 1919 г., когато Йехова върнал своите „покойни“ свидетели към живот.

24. Какво изпитали религиозните преследвачи на двамата свидетели, когато те се върнали към живот?

²⁴ Какъв удар за тези преследвачи! Изведнъж телата на двамата свидетели били отново живи и готови за действие. Какво голямо унижение за духовниците, тъй като християнските проповедници, които те чрез заговор били хвърлили в затвора, били свободни отново и по–късно щели да бъдат напълно реабилитирани. Ударът трябва да е бил дори още по–силен, когато през септември 1919 г. Изследователите на Библията провели конгрес в Сидър Пойнт (Охайо, САЩ). Там Дж. Ф. Ръдърфорд, наскоро освободен от затвора, развълнувал присъстващите с доклада си „Да известяваме Царството“, основан на Откровение 15:2 и Исаия 52:7. Членовете на класа на Йоан отново започнали да „пророкуват“, или да проповядват публично. Те ставали все по–силни и по–силни и изобличавали безстрашно лицемерието на псевдохристиянството.

25. (а) Кога на двамата свидетели било казано „Елате тук горе“, и как се случило това? (б) Какви потресаващи последствия за „големия град“ имало възстановяването на двамата свидетели?

²⁵ Псевдохристиянството многократно се опитвало да повтори своя триумф от 1918 г. То прибегнало към нападения от тълпи, правни интриги, дори екзекуции, но всичко това останало без успех! След 1919 г. духовната област на двамата свидетели била извън обсега на псевдохристиянството. През тази година Йехова им казал: „Елате тук горе“ — и те се издигнали до извисено духовно състояние, където техните врагове можели да ги видят, но не можели да ги досегнат. Йоан описва потресаващите последствия, които сполитат големия град поради тяхното възстановяване: „И в същия час настана голямо земетресение и една десета от града рухна, и седем хиляди души загинаха при земетресението, и останалите се уплашиха и отдадоха слава на небесния Бог.“ (Откровение 11:13) Наистина имало огромни сътресения в областта на религията. Когато върналите се към живот християни възстановили дейността си, земята сякаш се разтресла под краката на водачите на установените църкви. Една десета от техния град, образно казано 7000 души, били толкова дълбоко засегнати, че за тях се говори като за убити.

26. Кой е представен от „едната десета от града“ и „седемте хиляди“ от Откровение 11:13? Обясни.

²⁶ Изразът „една десета от града“ ни напомня за това, което Исаия пророкувал относно древния Йерусалим — че една десета част щяла да преживее унищожението на града като свят род, или семе. (Исаия 6:13) Подобно на това числото 7000 ни напомня за случая, когато Илия мислел, че само той е останал верен в Израил, а Йехова му казал, че всъщност имало още 7000 души, които не се били преклонили пред Ваал. (3 Царе 19:14, 18) През първи век апостол Павел казал, че тези 7000 души изобразявали остатъка от юдеи, които откликнали на добрата новина за Христос. (Римляни 11:1–5) Тези стихове ни помагат да разберем, че „седемте хиляди“ и „едната десета от града“ от Откровение 11:13 са тези, които откликват на посланието на възстановените двама свидетели и напускат грешния голям град. Те умират в очите на псевдохристиянството. Имената им са отписани от неговите списъци. Те не съществуват повече за него.d

27, 28. (а) Как ‘останалите отдали слава на небесния Бог’? (б) Какво било принудено да признае духовенството на псевдохристиянството?

²⁷ Но как ‘останалите [от псевдохристиянството] отдали слава на небесния Бог’? Безспорно, не като напуснали своята отстъпническа религия и станали служители на Бога. До известна степен това е обяснено в „Изследвания на думите в Новия завет“ от Винсент при обсъждането на израза „отдадоха слава на небесния Бог“. Там се казва: „Този израз не показва обръщане във вярата, нито разкаяние, нито благодарност, а признаване, което е неговият обичаен смисъл в библейските текстове. Сравни Ис. Н. vii. 19 (Септ.). Йоан ix. 24; Деян. xii. 23; Рим. iv. 20.“ За свое голямо огорчение, псевдохристиянството трябвало да признае, че Богът на Изследователите на Библията е извършил велико дело, като е възстановил християнската дейност на служителите си.

²⁸ Възможно е духовенството да е направило това признание единствено вътре в себе си. Очевидно за нито един от неговите членове не е известно, че е признал открито Бога на двамата свидетели. Но пророчеството на Йехова посредством Йоан ни помага да прозрем какво имало в сърцата им и да осъзнаем позорния удар, който понесли през 1919 г. От тази година нататък, когато въпреки решителните усилия на псевдохристиянството да задържи овцете си, „седемте хиляди“ напуснали, духовенството било принудено да признае, че Богът на класа на Йоан е по–силен от техния бог. В последвалите години то щяло да осъзнае това дори още по–ясно, когато много повече членове на неговото стадо щели да го напуснат, повтаряйки възклицанията на хората от времето, когато Илия възтържествувал над поклонниците на Ваал на планината Кармил: „Йехова, Той е Бог! Йехова, Той е Бог!“ (3 Царе 18:39)

29. Какво идва бързо според думите на Йоан, и какво по–нататъшно разтърсване очаква псевдохристиянството?

²⁹ Но чуй! Йоан ни казва: „Втората горест премина. Ето, третата горест идва бързо.“ (Откровение 11:14) Ако псевдохристиянството е разтърсено от това, което се случва дотук, какво ли ще прави то, когато бъде съобщено за третата горест, когато седмият ангел надуе своята тръба и свещената тайна на Бога най–накрая бъде изпълнена? (Откровение 10:7)

[Бележки под линия]

[Блок на страница 168]

Радостта от Откровение 11:10

В книгата си „Проповедници вдигат оръжие“, издадена през 1933 г., Рей Х. Ейбрамс говори за яростното противопоставяне на духовенството срещу книгата на Изследователите на Библията „Разкритата тайна“. Той разглежда усилията на духовенството да се отърве от Изследователите на Библията и тяхното „заразно убеждаване“. Това довело до съдебно дело, което имало за резултат осъждането на Дж. Ф. Ръдърфорд и седем негови съобщници на дълги години затвор. Рей Ейбрамс добавя: „Анализът на целия случай води до заключението, че от самото начало зад движението, целящо да стъпче ръселитите, се крият църквите и духовенството. В Канада през февруари 1918 г. свещениците започват организирана кампания против тях и техните издания, особено срещу книгата „Разкритата тайна“. Според вестник „Трибюн“ (издаван в Уинипег) ... забраняването на тяхната книга било причинено пряко от ‘представители на духовенството’.“

Рей Ейбрамс продължава: „Когато новината за двайсетгодишните присъди достига до редакторите на религиозните издания, на практика всяко едно от тях — голямо или малко — се радва за това. Не успях да открия каквито и да било думи на съчувствие в някое от общоприетите религиозни списания. Ъптон Синклер прави следното заключение: ‘Не може да има съмнение, че преследването ... започнало отчасти поради факта, че те си спечелили омразата на „общоприетите“ религиозни организации.’ Изглеждало, че онова, което обединените усилия на църквите не успели да постигнат, било успешно извършено от правителството.“ След като цитирал оскърбителните изказвания на редица религиозни издания, авторът споменал, че апелативният съд отменил решението, и отбелязал: „Църквите посрещнали това решение с пълно мълчание.“

[Снимка на страница 163]

Йоан измерва духовния храм — помазаните свещеници трябва да отговарят на определени изисквания

[Снимки на страница 165]

Възстановителната строителна дейност на Зоровавел и Исус, Йоседековият син, показала, че в деня на Господаря скромното начало щяло да бъде последвано от огромно увеличение сред Свидетелите на Йехова. Сградите, като тези на горната снимка в Бруклин (Ню Йорк), трябваше да бъдат разширени, за да отговорят на съществуващите нужди

[Снимки на страница 166]

Огнените присъди, известени от двамата свидетели, били предизобразени от пророческата дейност на Моисей и Илия

[Снимки на страница 169]

Подобно на сухите кости от Езекиил, 37 глава, двамата свидетели са съживени за съвременната проповедна дейност