Словото на Йехова е живо
Основни моменти от писмата до Тит, до Филимон и до евреите
ИЗВЕСТНО време след като е затворник в Рим за първи път и е освободен през 61 г., апостол Павел отива на остров Крит. Имайки предвид духовното състояние на сборовете на този остров, той оставя там Тит, за да ги укрепи. По–късно, вероятно от Македония, Павел пише писмо до Тит, с цел да му даде напътствия относно неговите задължения, както и да покаже, че задачата на Тит му е поверена от самия апостол.
По–рано, малко преди освобождаването си от затвора през 61 г., Павел пише писмо до Филимон, събрат по вяра от град Колоса. Това писмо представлява лична молба към приятел.
Около 61 г. Павел пише и до вярващите от еврейски произход в Юдея, като подчертава превъзходството на християнството пред юдейската религиозна система. И трите писма съдържат ценни съвети за нас днес. (Евр. 4:12)
ДА ОСТАНЕМ ЗДРАВИ В ДУХОВНО ОТНОШЕНИЕ
След като осигурява наставления във връзка с ‘назначаването на старейшини във всеки град’, Павел съветва Тит ‘да продължава да порицава строго непокорните хора, за да останат здрави във вярата’. Апостолът подканя членовете на сборовете в Крит ‘да отхвърлят безбожното поведение и да живеят със здравомислие’. (Тит 1:5, 10–13; 2:12)
Павел дава допълнителни съвети, за да помогне на братята на остров Крит да останат здрави в духовно отношение. Той напътства Тит ‘да отхвърля глупавите разисквания и разприте относно Закона’. (Тит 3:9)
Отговори на библейски въпроси:
1:15: Защо „за чистите хора всички неща са чисти“, но „за омърсените и безверните“ те са нечисти? За да отговорим на този въпрос, трябва да разберем какво имал предвид Павел с израза „всички неща“. Той говорел не за нещата, които Божието писано Слово пряко забранява, а за въпроси, относно които Писанието позволява на християните да постъпват според съвестта си. За човек, чието мислене е в хармония с Божиите стандарти, подобни неща са чисти. Но това съвсем не е така за някой, чието мислене е изкривено и чиято съвест е омърсена.a
3:5: Как помазаните християни ‘са спасени чрез очистване’ и ‘са направени нови посредством светия дух’? Те ‘са спасени чрез очистване’, в смисъл че Бог ги е очистил с кръвта на Исус въз основа на изкупителната жертва. Те ‘са направени нови посредством светия дух’, защото са станали „ново създание“ като родени чрез духа синове на Бога. (2 Кор. 5:17)
Поуки за нас:
1:10–13; 2:15. Християнските надзорници трябва да проявяват смелост, когато поправят нещата в сбора, които не са в ред.
2:3–5. Зрелите сестри в сбора днес, подобно на зрелите християнки през първи век, трябва да „имат благопристойно поведение, да не са клеветници, нито да бъдат поробени от много вино, а да поучават каквото е добро“. Така те ще могат да дават лични съвети на „младите жени“ в сбора.
3:8, 14. Това ‘да съсредоточаваме мислите си върху вършенето на добри дела’ е „хубаво и полезно“, защото ни помага да бъдем резултатни в службата на Бога и да сме отделени от порочния свят.
НЕКА ПОДКАНЯМЕ „ВЪЗ ОСНОВА НА ЛЮБОВТА“
Филимон получава похвала за това, че е пример в проявяването на „любов и вяра“. Павел изпитва „голяма радост и утеха“, като разбира, че Филимон е източник на освежение за събратята си християни. (Флм. 4, 5, 7)
Оставяйки пример на всички надзорници, Павел засяга деликатния въпрос относно Онисим, като отправя не заповед, а подкана „въз основа на любовта“. Апостолът казва на Филимон: „Пиша ти това, като разчитам на твоето съгласие и като знам, че ще направиш дори повече от онова, което ти казвам.“ (Флм. 8, 9, 21)
Отговори на библейски въпроси:
10, 11, 18: Как Онисим, който преди бил „безполезен“, станал „полезен“? Онисим бил непокорен роб, който избягал от дома на Филимон в Колоса и отишъл в Рим. Освен това Онисим вероятно откраднал от господаря си пари, за да покрие разходите по пътуването си от 1400 км. Филимон наистина нямал полза от него. В Рим обаче Павел помогнал на Онисим да стане християнин. Така вече като събрат по вяра този роб, който преди бил „безполезен“, станал „полезен“.
15, 16: Защо Павел не помолил Филимон да освободи своя роб Онисим? Павел не искал да се отклонява от задачата си ‘да проповядва за Божието царство и да учи [другите] на нещата, свързани с господаря Исус Христос’. Затова той решил да не се намесва в социални въпроси, като например тези, засягащи робството. (Деян. 28:31)
Поуки за нас:
2. Филимон предоставил своя дом за провеждането на християнски събрания. Ако в нашия дом се провеждат сбирки преди проповедна служба, това е привилегия за нас. (Рим. 16:5; Кол. 4:15)
4–7. Ще е добре да поемаме инициативата да хвалим братята и сестрите, които са пример в проявяването на вяра и любов.
15, 16. Не бива да позволяваме на неблагоприятните обстоятелства в живота ни да пораждат прекалено безпокойство в нас. Изходът от определени ситуации може да ни донесе полза, както било в случая на Онисим.
21. Павел очаквал от Филимон да прости на Онисим. От нас също се очаква да простим на наш брат, който може да ни е обидил. (Мат. 6:14)
„НЕКА БЪРЗО НАПРЕДВАМЕ КЪМ ЗРЯЛОСТ“
За да покаже, че вярата в жертвата на Исус е по–важна от делата според Закона, Павел подчертава превъзходството на основателя на християнството, на неговото свещеничество, на жертвата му и на новия договор. (Евр. 3:1–3; 7:1–3, 22; 8:6; 9:11–14, 25, 26) Това трябва да е помогнало на християните от еврейски произход да понесат преследването, на което били подложени от страна на юдеите. Павел напътства събратята си по вяра, които са евреи, ‘бързо да напредват към зрялост’. (Евр. 6:1)
Колко е важна вярата за един християнин? Павел пише: „Без вяра не е възможно да бъдеш угоден на Бога.“ Той подканя евреите: „Нека с издръжливост бягаме в състезанието, което ни е определено“, като правим това с вяра. (Евр. 11:6; 12:1)
Отговори на библейски въпроси:
2:14, 15: Дали това, че Сатана „може да причинява смърт“, означава, че той може да причини преждевременната смърт на всекиго, който си избере? Не, не означава това. Но още в градината Едем, когато Сатана започнал да върши зло, неговите лъжи причинили смърт, понеже Адам съгрешил и предал греха и смъртта на човешкия род. (Рим. 5:12) Освен това служителите на Сатана на земята преследват Божиите служители, дори до смърт, както направили с Исус. Това не означава обаче, че Сатана има неограничена власт да убива всекиго, който пожелае. Ако това беше така, той без съмнение вече отдавна щеше да е унищожил поклонниците на Йехова. Бог защитава своите служители като група и няма да позволи на Сатана да ги убие. Дори ако Йехова допусне някой от нас да умре в резултат на атаките на Сатана, можем да бъдем уверени, че Бог ще поправи всяка вреда, която ни е била причинена.
4:9–11: Как можем „да бъдем допуснати в [Божията] почивка“? В края на шестте сътворителни дни Бог си починал от своите дела на сътворение, като бил уверен, че целта му за земята и човечеството ще бъде изпълнена. (Бит. 1:28; 2:2, 3) Ние ще „бъдем допуснати в [Божията] почивка“, ако не оправдаваме погрешното си поведение и ако приемаме мерките за спасение, които Бог осигурява. Когато проявяваме вяра в Йехова и послушно следваме неговия Син, вместо да се стремим към егоистични цели, всеки ден ще изпитваме благословии, носещи освежение и спокойствие. (Мат. 11:28–30)
9:16: Кой е „човекът, който е сключил“ новия договор? Йехова изготвил новия договор, а Исус е „човекът, който [го] е сключил“. Исус е посредникът на този договор и чрез своята смърт той осигурил жертвата, необходима, за да влезе договорът в сила. (Лука 22:20; Евр. 9:15)
11:10, 13–16: Какъв „град“ очаквал Авраам? Градът, за който се говори тук, не е буквален, а символичен. Авраам очаквал „небесния Йерусалим“, който е съставен от Христос Исус и неговите 144 000 съвладетели. Тези съвладетели в своята небесна слава са наречени също „светият град, новият Йерусалим“. (Евр. 12:22; Откр. 14:1; 21:2) Авраам с нетърпение очаквал живота под управлението на Божието Царство.
12:2: Каква била ‘радостта, която очаквала’ Исус, заради която той ‘понесъл смърт на мъченически стълб’? Това била радостта да види резултатите от своята служба — включително освещаването на името на Йехова, реабилитирането на Божието върховенство и освобождаването на човечеството от смъртта посредством откупа, който той дал. Исус също така мислел за наградата си да управлява като цар и да служи като първосвещеник в полза на хората.
13:20: Защо се казва, че новият договор е „вечен“? Това е така поради три причини: (1) Този договор никога няма да бъде заменен, (2) онова, което ще донесе, ще бъде трайно и (3) „другите овце“ ще продължават да извличат полза от уредбата на новия договор и след Армагедон. (Йоан 10:16)
Поуки за нас:
5:14. Ние трябва старателно да изучаваме Божието Слово, Библията, и да прилагаме наученото. Това е единственият начин ‘да обучим своите способности за разбиране, така че да различаваме кое е правилно и кое погрешно’. (1 Кор. 2:10)
6:17–19. Когато нашата надежда е здраво основана на обещанията на Бога и на неговата клетва, това ще ни помогне да не се отклоним от пътя на истината.
12:3, 4. Вместо ‘да се уморяваме и душите ни да се изтощават’ поради малки изпитания или не толкова голямо противопоставяне, ние трябва да напредваме към зрялост и да се учим как да устояваме на изпитанията. Ние трябва да сме решени да издържим „до кръв“, тоест до смърт. (Евр. 10:36–39)
12:13–15. Не бива да позволяваме на някакъв „отровен корен“, или християнин, който критикува начина, по който се правят нещата в сбора, да ни попречи ‘да изправяме пътищата за своите крака’.
12:26–28. ‘Нещата, създадени’ не от Божиите ръце — цялата настояща система, дори и порочното „небе“, — ще бъдат разклатени до такава степен, че ще престанат да съществуват. Когато това се осъществи, ще останат единствено „нещата, които не могат да бъдат разклатени“ — Царството и онези, които го подкрепят. Колко е важно пламенно да проповядваме за Царството и да живеем в хармония с неговите принципи!
13:7, 17. Като помним напътствието в тези стихове да бъдем послушни и да се подчиняваме на надзорниците в сбора, това ще ни помогне охотно да сътрудничим с тях.
[Бележка под линия]