Качеството на твоята вяра е изпитвано днес

„Смятайте го за радост, братя мои, когато се сблъсквате с различни изпитания, защото както знаете, това изпитано качество на вашата вяра произвежда издръжливост.“ — ЯКОВ 1:2, 3, NW.

1. Защо християните трябва да очакват изпитания на своята вяра?

ИСТИНСКИТЕ християни не желаят да страдат и не намират удоволствие в болката и унижението. Но те помнят горните думи, написани от природения брат на Исус, Яков. Христос ясно казал на своите ученици, че могат да очакват преследване и други трудности, защото се придържат към божиите стандарти. (Матей 10:34; 24:9–13; Йоан 16:33) И въпреки всичко от тези изпитания може да дойде радост. Как така?

2. (а) Как изпитанията на нашата вяра могат да донесат радост? (б) Как издръжливостта може да свърши докрай работата си в нашия случай?

² Важно основание да намираме радост, когато сме подложени на изпитания на вярата, е това, че те могат да произведат добри плодове. Както казва Яков, като устояваме при сблъсък с изпитания или трудности, това „произвежда издръжливост“. Ние можем да извлечем полза, като развием това ценно християнско качество. Яков писал: „Нека издръжливостта си свърши работата докрай, та да бъдете завършени и цели във всяко отношение, като не ви липсва нищо.“ (Яков 1:4, NW) Издръжливостта има да върши нещо, ‘работа’. Нейната задача е да ни направи цели във всяко отношение, като ни помага да бъдем завършени като християни. Затова, като оставяме изпитанията да протекат докрай, без да правим никакви опити да използуваме небиблейски средства, за да причиним бързото им прекратяване, нашата вяра бива изпитана и пречистена. Ако ни липсва търпение, съчувствие, доброта или любов в справянето със ситуациите или със събратята човеци, издръжливостта може да ни направи по–завършени. Да, редът на нещата е следният: Изпитанията произвеждат издръжливост, издръжливостта увеличава християнските качества, те са причина за радост. — 1 Петър 4:14; 2 Петър 1:5–8.

3. Защо не трябва да отстъпваме в страх от изпитанията на нашата вяра?

³ Апостол Петър също подчертал защо не трябва да се страхуваме или да отстъпваме пред изпитанията на нашата вяра. Той писал: „Поради този факт вие се радвате много, макар че за малко понастоящем, ако трябва да бъде така, сте наскърбени от различни трудности, та изпитаното качество на вашата вяра, много по–ценно от златото, което погива, въпреки че е преминало през огън, да бъде намерено като причина за възхвала и слава, и чест при явлението на Исус Христос.“ (1 Петър 1:6, 7, NW) Тези думи са особено насърчителни днес, защото ‘голямата скръб’ — времето на възхвала, слава, чест и оцеляване — е много по–близо, отколкото могат да мислят някои, и много по–близо, отколкото когато повярвахме. — Матей 24:21; Римляни 13:11, 12.

4. Какво мислел един брат относно изпитанията, които той и други помазани християни преживели?

⁴ В предишната статия разгледахме изпитанията, с които са се сблъскали помазаните от 1914 г. насам. Дали те са били основание за радост? А. Х. Макмилън изразил следното ретроспективно мнение: „Видях много сурови изпитания да връхлитат организацията, както и изпитания на вярата на онези в нея. С помощта на божия дух тя преживя и продължи да процъфтява. Видях колко по–мъдро е да чакаш търпеливо Йехова да изясни нашето разбиране на библейските неща, вместо да се смущаваш от някоя нова мисъл. . . . Каквито и промени да трябваше да правим отвреме–навреме в своите възгледи, те не изменяха милостивия дар на откупа и божието обещание за вечния живот. Така че нямаше нужда да оставяме вярата ни да бъде отслабена от неизпълнени очаквания или промени във възгледите.“ — „Стражева кула“, 15 август 1966 г., стр. 504.

5. (а) Каква полза донесли изпитанията, преживени от помазаните? (б) Защо въпросът за изпитанията трябва да ни интересува сега?

⁵ Помазаните християни, които преживяха периода на изпитания през 1914–1919 г., бяха освободени от господствуващото влияние на света и от много вавилонски религиозни обичаи. Членовете на остатъка продължиха да вървят напред като очистен и пречистен народ, който с готовност принася жертви на възхвала на Бога и който има уверението, че като народ е приемлив за него. (Исаия 52:11; 2 Коринтяни 6:14–18) Съдът започнал първо от божия дом, но нямало да бъде завършен в един определен период от време. Изпитването и пресяването на божия народ продължава. Вярата на онези хора, които като част от ‘голямото множество’ се надяват да преживеят наближаващата голяма скръб, също бива подложена на изпитание. (Откровение 7:9, 14) Те биват изпитани по начини, подобни на онези, по които били изпитани членовете на помазания остатък, както и по други начини.

Как може да бъдеш изпитан ти?

6. С какво сурово изпитание са се сблъсквали мнозина?

⁶ Много християни са си мислели за предизвикателството да издържиш изпитания под формата на преки атаки. Те си припомнят сведението: „[Юдейските водачи] повикаха апостолите, биха ги и заръчаха им да не говорят в Исусовото име, и ги пуснаха. А те си отидоха от синедриона, възрадвани, загдето се удостоиха да претърпят опозоряване за Исусовото име.“ (Деяния 5:40, 41) И съвременната история на божия народ, особено по време на двете световни войни, показва ясно, че много от Свидетелите на Йехова всъщност са понесли бой и много други далеч по–лоши неща от своите преследвачи.

7. Докъде са стигали някои днешни християни, проявявайки вяра?

⁷ Когато светът преследва християните, той не прави разлика между членовете на помазания остатък и голямото множество от „други овце“. (Йоан 10:16) През годините членовете и на двете групи са били подлагани на сурови изпитания, като са били затваряни и дори са загивали като мъченици поради любовта си към Бога и вярата си в него. И двете групи са се нуждаели от божия дух, независимо от своята надежда. (Сравни „Стражева кула“, 15 юни 1996 г., стр. 31.) През 30–те и 40–те години в нацистка Германия много от служителите на Йехова, включително и деца, са проявили изключителна вяра и мнозина са били изпитани докрай. В по–ново време хората на Йехова са се сблъсквали с преследване в страни като Бурунди, Еритрея, Етиопия, Заир, Малави, Мозамбик, Руанда и Сингапур. И изпитанията от този вид продължават.

8. Как изказванията на един брат от Африка показват, че изпитанията на нашата вяра означават нещо повече от издържане на преследване под формата на бой?

⁸ Но както вече беше споменато, нашата вяра бива изпитвана и по по–прикрити начини. Някои от изпитанията не са толкова директни и лесни за различаване. Помисли как би реагирал ти на някои от следните неща. Един брат в Ангола, който има десет деца, бил в сбор, който за известно време нямал връзка с отговорните братя. По–късно станало възможно други да посещават сбора. Той бил запитан как успява да изхрани семейството си. Не му било лесно да отговори и всичко, което казал, било, че положението е трудно. Дали бил в състояние да нахрани децата си поне веднъж дневно? Той отговорил: „Не винаги. Научихме се да се задоволяваме с това, което имаме.“ След това с глас, изпълнен с увереност, той казал: „Но не очакваме ли точно това в тези последни дни?“ Такава вяра е забележителна в света, но не е необикновена сред лоялните християни, които имат пълната увереност, че обещанията на Царството ще се изпълнят.

9. Как биваме изпитани във връзка с 1 Коринтяни 11:3?

⁹ Членовете на голямото множество биват изпитвани също и във връзка с теократичните процедури. Целосветският християнски сбор е ръководен според божествените принципи и теократичните стандарти. Това означава първо да се признава Исус като водач, като онзи, който е назначен за глава на сбора. (1 Коринтяни 11:3) Доброволното подчинение спрямо него и неговия Баща се проявява чрез нашата вяра в теократичните назначавания и решения, свързани с нашето обединено вършене на волята на Йехова. Освен това във всеки местен сбор има мъже, назначени да бъдат начело. Те са несъвършени и може би лесно виждаме недостатъците им; но сме подканени да уважаваме тези надзорници и да им се покоряваме. (Евреи 13:7, 17) Дали понякога това е трудно за теб? Дали това е наистина изпитание за теб? И ако е така, дали ти извличаш полза от това изпитание на вярата си?

10. С какво изпитание се сблъскваме във връзка с проповедната служба?

¹⁰ Ние биваме изпитани също и във връзка с привилегията и изискването да участвуваме редовно в проповедната служба. За да издържим това изпитание, трябва да осъзнаем, че пълноценното участие в службата означава много повече от едно минимално или формално проповядване. Припомни си одобрителните думи на Исус, когато бедната вдовица дала всичко, каквото имала. (Марко 12:41–44) Можем да се запитаме: ‘Дали аз по подобен начин давам от себе си във връзка с проповедната си служба?’ Всички ние трябва да сме Свидетели на Йехова непрекъснато, готови при всяка възможност да оставим светлината си да свети. — Матей 5:16.

11. Как промени в разбирането или напътствията относно поведението могат да представляват изпитание?

¹¹ Едно друго изпитание, с което можем да се сблъскаме, е свързано с нашата признателност относно увеличаващата се светлина, изливана върху библейската истина, както и за напътствията, осигурени от класа на ‘верния слуга’. (Матей 24:45) Понякога това изисква промени в личното поведение, като например когато стана ясно, че онези, които пушат тютюн, трябва да престанат с това, ако искат да останат в сбора.a (2 Коринтяни 7:1) Или изпитанието може да се състои в това да променим вкуса си спрямо музиката или други области на развлеченията.b Дали ще се съмняваме в мъдростта на предложените напътствия? Или ще оставим божият дух да формира нашето мислене и да ни помогне да облечем християнската личност? — Ефесяни 4:20–24; 5:3–5.

12. Какво е необходимо, за да се укрепи вярата ни след покръстването?

¹² Десетилетия наред броят на хората от голямото множество се увеличава и след покръстването си те продължават да укрепват взаимоотношенията си с Йехова. Това означава нещо повече от посещаване на християнски конгрес, на някои от събранията в Залата на Царството или отвреме–навреме участие в проповедната служба. Например, човек може да бъде физически извън Вавилон Велики, световната империя на фалшивата религия, но дали наистина я е оставил зад гърба си? Дали все още се придържа към нещата, които отразяват духа на Вавилон Велики — дух, който изразява презрение към праведните божии стандарти? Дали той се отнася лековато към морала и брачната вярност? Дали набляга на личните и материалните интереси повече, отколкото на духовните? Да, дали той е останал неопетнен от света? — Яков 1:27.

Полза от изпитаната вяра

13, 14. Какво са направили някои хора, след като са поели по пътя на истинското поклонение?

¹³ Ако ние наистина сме избягали от Вавилон Велики и сме излезли от света, тогава нека не гледаме към нещата зад себе си. В хармония с принципа, намиращ се в Лука 9:62, за всеки един от нас да гледа назад би могло да означава да престане да бъде поданик на Царството. Исус казал: „Никой, който е турил ръката си на ралото и гледа назад, не е годен за Божието царство.“

¹⁴ Но някои, които са станали християни в миналото, оттогава са си позволили да бъдат оформени според тази система на нещата. Те не са отхвърлили духа на света. (2 Петър 2:20–22) Нещата, които светът предлага за отвличане на вниманието, са погълнали техния интерес и време, като така са попречили на напредването им. Вместо да поддържат умовете и сърцата си здраво насочени към божието Царство и божията праведност, поставяйки ги на първо място в живота си, те са се отвърнали настрани, за да следват материалистични цели. Ако не бъдат подтикнати да признаят своята слаба вяра и това, че са ‘хладки’, и ако не променят пътя си, като потърсят божествени напътствия, те рискуват да загубят скъпоценните си взаимоотношения с Йехова и с неговата организация. — Откровение 3:15–19.

15. Какво е необходимо, за да останеш приемлив за Бога?

¹⁵ Да бъдем одобрени и годни да преживеем през бързо наближаващата голяма скръб зависи от това да се поддържаме чисти, като ‘сме опрали дрехите си в кръвта на Агнето’. (Откровение 7:9–14; 1 Коринтяни 6:11) Ако не поддържаме чиста, праведна позиция пред Бога, нашата свята служба няма да бъде приемлива. Несъмнено всеки един от нас трябва да осъзнае, че изпитаното качество на вярата ще ни помогне да издържим и да избегнем това да си навлечем неодобрението на Бога.

16. Как лъжите могат да се окажат изпитание за нашата вяра?

¹⁶ Понякога средствата за масова информация и светските власти поставят лъжливи етикети на божия народ, като представят в погрешна светлина християнските ни вярвания и начин на живот. Това не трябва да ни изненадва, понеже Исус ясно показва, че ‘светът ще ни намрази, защото не сме от света’. (Йоан 17:14) Дали ще позволим на онези, които са заслепени от Сатан, да ни сплашат и обезсърчат, и да ни накарат да се срамуваме от добрата новина? Дали ще позволим лъжи относно истината да повлияят на редовното ни посещаване на събранията и на нашата проповедна дейност? Или ще застанем твърдо и ще бъдем смели и по–решени от всякога да продължаваме да заявяваме истината за Йехова и неговото Царство?

17. Какво уверение може да ни подтикне да продължаваме да проявяваме вяра?

¹⁷ Според изпълнените библейски пророчества, днес ние живеем много напред във времето на края. Нашите основани на Библията очаквания за един нов свят на праведност със сигурност ще станат прекрасна действителност. Нека докато дойде този ден, всички ние проявяваме непоклатима вяра в божието Слово и нека доказваме своята вяра, като не намаляваме темпото в проповядването на добрата новина за Царството по целия свят. Помисли за хилядите нови ученици, които биват покръствани всяка седмица. Дали това не е достатъчна причина да оценим факта, че търпението на Йехова относно изпълнението на неговата присъда може да доведе до спасение на още много хора? Нима не се радваме, че Бог е позволил животоспасяващата дейност по проповядване на Царството да продължи? И нима не сме възхитени, че милиони са приели истината и проявяват своята вяра?

18. Какво си решен да правиш относно службата на Йехова?

¹⁸ Ние не можем да кажем колко време ще продължи сегашното изпитание на нашата вяра. Но едно е сигурно — Йехова е определил ден за равносметка спрямо настоящите зли небе и земя. Междувременно нека бъдем решени да подражаваме на най–висшето качество на изпитаната вяра, проявена от Усъвършенствувателя на нашата вяра, Исус. И нека следваме примера на вече възрастните членове на помазания остатък, както и на другите, които смело служат сред нас.

19. Какво си сигурен, че ще удържи победа над този свят?

¹⁹ Ние трябва да бъдем решени да изявяваме непрестанно вечната добра новина на всеки народ, племе и език, в съдействие с ангела, който лети в небето. Нека те да чуят изявлението на ангела: „Бойте се от Бога, и въздайте Нему слава, защото настана часът, когато Той ще съди.“ (Откровение 14:6, 7) Какъв ще бъде резултатът относно изпитаното качество на нашата вяра, когато този божествен съд бъде извършен? Нима това няма да бъде един славен триумф — избавление от настоящата система на нещата в праведния божи нов свят? Като издържаме изпитанията на своята вяра, ние ще можем да кажем като апостол Йоан: ‘Тая победа, която е победила света, е нашата вяра.’ — 1 Йоан 5:4.

[Бележка под линия]

Спомняш ли си?

◻ Как изпитанията на нашата вяра могат да бъдат причина за радост?

◻ Кои са някои от изпитанията на нашата вяра, които може би не се разпознават лесно?

◻ Как можем ние да извлечем полза, като успешно преодоляваме изпитанията на своята вяра?

[Снимки на страница 17]

А. Х. Макмилън (отпред вляво) приблизително по времето, когато той и ръководните служители на Дружество „Стражева кула“ били несправедливо хвърлени в затвора

Той бил делегат на конгреса в Детройт (Мичиган), 1928 г.

И в последните си години брат Макмилън продължавал да проявява вяра

[Снимка на страница 18]

Подобно на това семейство, много християни в Африка са проявили изпитано качество на своята вяра