Да следваме точно примерът на Исус
„В действителност, на това сте призовани, понеже и Христос пострада за вас и ви остави пример, за да последвате точно неговите стъпки“ (1 Петър 2:21).
1, 2. Какъв ученик е бил Петър по време на неговата служба с Исус?
СИМЕОН, който станал известен като Кифа или Петър, се ползвал с привилегията да бъде три години и половина в близка връзка с Исус (Йоан 1:35–42). Бил негов ученик около една година, когато бил избран за един от 12–те апостоли (Марка 3:13–19). Евангелията го представят като безстрашен, импулсивен и силно изразителен човек. Той бил този, който се кълнел, че никога няма да се отрече от Христос, каквото и да се случи. Но под натиск три пъти се отказал от него, точно както бил предсказал Исус (Матей 26:31–35; Марка 14:66–72).
2 Петър бил този апостол, който казал на Исус: „Ти никога няма да ми умиеш нозете!“. Но когато Исус го поучил, той попаднал в другата крайност и казал: „Господарю, не само нозете, но и ръцете и главата“ (Йоан 13:1–17). Когато Исус бил арестуван, същия този Симеон Петър реагирал безстрашно, като извадил меча и отсекъл ухото на Малх, слугата на първосвещеника. За това нещо бил смъмрен от Исус с думите: „Тури ножа в ножницата. Не трябва ли да пия чашата, която ми даде Отецът, при всички обстоятелства?“ (Йоан 18:10, 11).
3. Какво можем да научим от примера на Петър?
3 Какво разбираме за Петър от тези и други случки? Това, че много често не е мислел и преценявал като Исус; също, че не винаги е имал умонастроението на Христос. Същото се отнася често и за нас. Не винаги виждаме нещата по начина, по който би ги видял Исус. Нашите реакции са увредени от несъвършената ни човешка натура (Лука 9:46–50; Римляните 7:21–23).
4. Какви по–късни събития повлияли на Петровия начин на мислене? (Виж Галатяните 2:11–14).
4 Обаче от деня на Петдесетницата нещата с Петър започват да се променят. Подтикнат от светия дух, ускорил проповедната дейност всред евреите в Ерусалим (Деянието, 2 до 5 глава). Осветен от светия дух приспособил своето мислене към умонастроението на Христос също и по отношение на езичниците (Деянието, глава 10). Петър проявил смиреност, качество, което е абсолютно необходимо, ако искаме да бъдем в хармония с Христос (Матей 18:3, 23:12).
Невидим, но познат
5, 6. Фактът, че никога не сме видели Исус, пречи ли ни да следваме примера му?
5 Преди Петър да напише своето първо вдъхновено послание от 62 до 64 г. от н.е., имал е достатъчно време да размисля над своята служба с Исус и да разбере отношението му по различни въпроси. Апостолът споменал още в началото на писмото факта, че за разлика от него, повечето от братята в Мала Азия не са познавали лично Исус. Но било ли е пречка това да имат умонастроението на Исус и да по–дражават примера му? Петър писал: „Въпреки, че никога не сте го видели, любите го. Въпреки, че не го виждате сега, упражнявате вяра в него и се радвате много с ненаказана и преславна радост, като получавате следствие на вярата си, спасението на душите си“ (1 Петър 1:8, 9).
6 Тези думи на Петър трябва да намерят приложение също и при народа на Йехова днес. Христос не ни е лично познат, но ако ‘усърдно търсим и грижливо разследваме’ и ‘постоянно проучваме’, можем в по–голяма степен да придобием Христовото умонастроение (1 Петър 1:10, 11).
Исус, съвършеният пример
7, 8. (а) Какъв основен съвет дава Петър в първото си писмо? (б) Какво е основното значение на хипограмос? (б) Как прилага Петър тази дума?
7 Въз основа на своето ясно разбиране на Исусовия начин на мислене и под ръководството на светия дух, Петър е могъл да съветва неговите съвярващи, как да отразяват Христовото умонастроение при различни обстоятелства на живот (2 Тимотей 3:16). И така той съветва всички християни като „пришълци и чужденци на света“ да се въздържат от плътски страсти. Поощрява ги да водят примерен начин на живот, въпреки че страдат заради праведността (1 Петър 2:11, 12).
8 Няколко изречения по–нататък Петър представя проницателно пояснение: „Но когато вършите добро и страдате, ако понасяте търпеливо, това е угодно пред Бога. В действителност, на това сте призовани, понеже и Христос пострада за вас и ви остави пример, за да последвате точно неговите стъпки“ (1 Петър 2:20, 21). Гръцката дума преведена с „пример“, „образец“ е хипограмос. Буквално означава „написано отдолу“ или „образец, който учителят дава на ученика“ (Герхард Кител и Герхард Фридрих, Теологически речник към Новия завет). Понякога учениците получават восъчни плочици, на които учителят е калиграфирал с острие букви. И така ученикът следвайки образеца трябвало точно да го копира отдолу. Петър подчертава това много силно, защото той е единствения писател на Гръцките писания, който употребява думата хипограмос. Чрез това подчертава факта, че Исус е оставил съвършен пример, който трябвали да подражават.
9. Какво значение има гръцката дума преведена като „умонастроение“?
9 След това Петър ни дава известна лекция във връзка с Христовото понасяне на страдания. „Понеже Христос пострада по плът, въоръжете се и вие със същото умонастроение [гръцки: енноя]“ (1 Петър 4:1). Тук апостолът употребява пак не обикновена дума, а именно енноя, която се среща само два пъти в Гръцките писания. (Виж Евреите 4:12, Кингдъм Интерлиниър Транслейшън.) Според Гръцко–английския речник към Новия завет от Й.Х. Тейер, думата енноя има следното значение: „Ум, разбиране, воля; начин на мислене и на чувстваме“. Ние трябва значи да се приспособим към Христовия начин на мислене и чувстване. Но как можем да предприемем това приспособяване? До каква степен трябва да се приспособим?
10. Какво иска да каже Петър с израза „въоръжете се“?
10 Петър употребява тук също само веднъж гръцкия глагол хоплисасте, който означава „да се въоръжиш като войник“. Войник, който се въоръжава небрежно, със сигурност няма дълго да остане жив в битката. От думите на Петър се разбира, че няма място за небрежно подражаване на Исусовия начин на мислене. Желанието ни, да имаме Христовото „умонастроение“ или „начин на мислене“, трябва да бъде от все сърце (1 Петър 4:1, Тудейс Инглиш Вершън). Това ни напомня думите на Павел, че християнинът трябва да се облече с „Божието всеоръжие“, за да може да се противопостави на Сатана и неговия свят (Ефесяните 6:11–18).
Жени и Христово у монастроение
11. Какъв съвет дава Петър на християнски съпруги?
11 В средата на първото си писмо Петър се обръща към съпруги и съпрузи. В древния езически свят, в който жените почти не са имали някакви права, за християнска жена, имаща невярващ мъж е било извънредно трудно да запази своята безупречност. Изоставяйки боговете на своите предци, тя се е излагала на ругатни, страдания а може би и развод. Днес положението едва ли се различава. Но Петър отново подчертава, колко важно е да имаш умонастроението на Христос, като си готов да страдаш заради праведността. Той писал: „Подобно [като Христос споменат в по–горните стихове] и вие съпруги, покорявайте се на мъжете си, така щото, ако някои са непокорни на Словото, да бъдат спечелени без Словото, чрез обходката на жените си, защото са били очевидци на вашето непорочно поведение, свързано с дълбоко уважение“ (1 Петър 3:1, 2).
12. (а) Как покорния, кротък дух на една съпруга ще отрази примера на Христос? (1 Коринтяните 11:3). (б) Как се възприема нейния смирен дух от Бога и може би и от мъжа й?
12 Да, невярващ съпруг може понякога да се спечели не толкова чрез постоянно проповядване, а с „дълбоко уважение“ и с „верен и добросъвестен“ пример на покорната жена (1 Петър 3:1, Ерусалимска Библия). Нейният „кротък и тих дух, който в очите на Бога е скъпоценно нещо“, може да помогне и на нейния мъж, да забележи въздействията на Христовото умонастроение в ежедневния живот (1 Петър 3:4). Защо този кротък дух отразява Христовото умонастроение? Исус сам казал: „Вземете моето иго върху вас и научете се от мене, защото съм кротък и смирен по сърце и ще намерите покой на душите си“ (Матей 11:29).
Съпрузи и Христовото умонастроение
13. Как мъжете трябва да се отнасят към жените си? (Ефесяните 5:28, 29, 33).
13 Съпрузи също трябва да отразяват Христовото умонастроение като оказват истинска любов към жените си. Петър съветва: „Вие съпрузи, живейте по същия начин благоразумно с жените си, като с по слаб съсъд и отдавайте почит на тях“ (1 Петър 3:7). За древния езически свят този съвет бил изумителен — да се отдаде почит на жена! Но християнската еклезия трябвало да се различава от света. Християнските съпрузи трябвали да се отнасят дойстойно и да си оказват взаимно уважение (1 Петър 4:3, 4).
14. Как мъжът може да отдава почит на жена си и да се отнася с внимание към нея?
14 Христос винаги бил внимателен както към учениците така и към народните маси, които го следяли (Марка 6:30–44). Това съвпада със съвета на Петър, че мъжете трябва да взимат под внимание женската натура на своите съпруги. Новият завет 1968 изразява това по следния начин: „А сега към вас. мъже. В съвместния живот с вашите жени, не трябва да забравяте, че са по–слаб пол. Трябва да се отнасяте тактично с тях.“ Ако един съпруг следва примера на Христос, той ще се съобразява с деликатната страна на женската натура. Това включва критичните дни, в които тя се нуждае от повече любезност, търпение и внимание. В такива моменти любещият съпруг несъмнено ще проявава самообладание и няма да бъде натрапчив. Истинската любов е самопожертвователна. (Сравни Левит 15:24; 20:18; 1 Коринтяните 7:3–6).
15. Какъв пример като глава дал Исус?
15 Вярно е, че „мъжът е главата на жена си“. Но кой е неговия образец като глава? Павел обяснява това, като добавя: „както Христос е главата на еклезията“ (Ефесяните 5:23). Тези думи ясно показват, че в християнския брак няма място за деспотизъм и дребнава тирания. В обноските към учениците си Исус никога не злоупотребявал с властта си (като глава), а я използвал в хармония с библейските принципи. (Сравни Матей 16:13–17, 20; Лука 9:18–21).
Примерът на Христос за мъже
16. (а) Защо Петър добре съзнавал необходимостта от проява на смиреност? (б) Особено кой трябва да проявява това качество?
16 По време на своята служба Исус постоянно подчертавал необходимостта от смиреност. В притчата си за поканените на сватбата казва: „Всеки, който сам се повишава, ще се понижи, и който сам се понижава, ще се възвиси“ (Лука 14:11). Петър добре съзнавал умонастроението на Христос в това отношение. Сигурно е могъл да си спомни примера на Исус — че измил краката на учениците си (Йоан 13:4–17). Затова в първото си вдъхновено писмо съветва стари и млади мъже да проявяват смирено становище. Старейшините не трябва да ‘господстват над еклезията, а да бъдат образци за стадото’. Младите мъже трябвали да се подчиняват на старейшините. Но всички те, млад и стар, трябвали да се ‘препашат със смирение, защото Бог се противи на горделивите, а на смирените оказва незаслужена добрина’ (1 Петър 5:1–5).
17. Как чрез гръцкия глагол „препашете се“ е изтъкната необходимостта от смиреност в службата?
17 Във връзка със смиреността Петър пак употребява особена дума, за да предаде точно разбиране. Той казва: „Препашете се [гръцки: егкомбосасте] със смирение.“ Този глагол произлиза от дума, която означава връзвам възли или превързвам, и значението има връзка с „белия пояс или престилка, носена на кръста от робите; ... чрез това се отличавали роби от свободни; От тук ...препашете се със смиреност като с ваше робско облекло .... т.е. оказвайте взаимна подчиненост, като се облечете със смиреност“ (Й.Х. Тейер, Гръцко–английски речник към Новия Завет“).
18. (а) Какво трябва да помнят отдали се на Бога мъже относно техните подбуди? (б) По какъв особен начин много сестри са пример са смирение?
18 Как могат отдали се на Бога мъже да следват днес този съвет? Като признаят, че всяка отговорна позиция в християнската еклезия е възложение за смирена служба. Някои могат погрешно да смятат, че да бъдеш помощник–старейшина, старейшина в еклезията, районен или окръжен надзирател или старейшина в Бетел означава, че имаш власт или престиж. Който мисли така, няма умонастроението на Христос в това отношение. Ако имаме Христовото умонастроение, тогава няма място за себелюбиви амбиции. Нашите подбуди в службата ни към Бог и към братята трябва да бъдат чисти. Например много от нашите християнски сестри предвождат в пионерската или мисионерска служба. Други са усърдни възвестителки на благовестието въпреки преследвания или съпротива в семейството. Всичко това вършат, без да са подтиквани от мисълта, че могат да станат някога помощник–стареишини или старейшини.
Любов — основата на примера на Христос
19. Каква е основата на примера на Христос? От къде знаем това?
19 Какво изтъква Петър повече от всичко друго по отношение на умонастроението на Христос? Той писал: „Преди всичко имайте гореща любов помежду си, защото любовта покрива множество грехове“ (1 Петър 4:8). Как отразявал Исус тази любов? Той учил: „Това е моята заповед, да се любите един друг, както аз ви възлюбих. Никой няма по–голяма любов от тази, щото да даде живота си за приятелите си“ (Йоан 15:12, 13). Скоро след това Исус пожертвал живота си за човечеството. Несъмнено неговата любов покри множество грехове! Ето защо, ако ние наистина имаме същото умонастроение, което имал Исус, ще имаме също и „гореща любов“ помежду си и ще си прощаваме един на друг (Колосяните 3:12–14; Притчи 10:12).
20. Какво трябва да правим всички, ако искаме точно да следваме примера на Христос?
20 Примерът на Христос може да се обобщи с една дума — любов. Ако ние наистина следваме примера на Исус във всичко, което мислиме, казваме и вършиме, ще практикуваме също и любов. Към това Петър казал: „А най–после бъдете всички единомислени, проявявайте съчувствие, имайте братска обич, нежно състрадание, бъдете смирени. Не въздавайте зло за зло или поругание с поругание, а напротив благославяйте, защото на това сте призвани, за да наследите благословение“ (1 Петър 3:8, 9).
Спомняш ли си?
◻ По какъв начин трябва да следваме примера, който ни е оставил Исус?
◻ Как трябва християнска съпруга да следва примера на Христос?
◻ По какъв начин трябва християнски съпрузи да почитат жените си?
◻ Как изтъкнал Петър смиреността?
◻ Каква е основата на Исусовия пример?
[Снимка на страница 22]
Учителят написвал отгоре примерния текст, който ученикът е трябвало по възможност точно да препише (хипограмос).