Как кръщението може да ни спаси?
„Кръщението . . . спасява“ (1 ПЕТЪР 3:21, бълг. синодален превод 1982г.).
1, 2. Какво се изисква от хората, които искат да се кръстят във вода?
ЙЕХОВА има конкретни изисквания към хората, които искат да бъдат спасени. Те трябва да придобият точно знание, да проявяват вяра, да се покаят за греховете си и да се обърнат, да се отдадат на Бога и като вярващи да се кръстят (Йоан 3:16; 17:3; Деяния на апостолите 3:19; 18:8). Кандидатите за кръщение трябва публично да признаят, че въз основа на жертвата на Исус са се покаяли за своите грехове и са се отдали на Йехова. Те също трябва точно да разбират, че чрез отдаване на Бога и кръщение се идентифицират като Свидетели на Йехова.
2 Кръщение проведено по този начин, включващо публично изповядване на вярата е основно условие за спасение (Римляни 10:10). Това е било подтвърдено от апостол Петър, който написал: „Кръщението . . . спасява“ (1 Петър 3:21, бълг. синодален превод 1982г.). Обаче, как трябва да разбираме това? Какво посочва контекстът на това изказване?
Как кръщението спасява?
3. Как ти би обобщил текста от 1 Петър 2:18—21?
3 Петър посочил, че възкръсналият Исус оповестил осъждащо послание към затворените зли духове, т.е. демоните задържани във вечни връзки за съд във великия ден на Йехова. Те се оказали непослушни, понеже се материализирали и съжителствували с жени, „когато Божието дълготърпение ги чакаше в Ноевите дни, докато се правеше ковчега, в който малцина, то ест осем души [Ной с жена си и техните трима синове с жените им] се избавиха чрез вода“. Петър продължава: „Това, което отговаря на онова, спасява сега и вас, а именно кръщението (не отхвърлянето на плътската нечистота, а отправената към Бог молба за чиста съвест) чрез възкресението на Исуса Христа“ (1 Петър 3:18—21; Битие 6:1, 2; 2 Петър 2:4; 2 Коринтяни 7:1).
4. Какво е имал в предвид Петър говорейки за „това, което отговаря на онова“?
4 Какво е имал в предвид Петър говорейки за „това, което отговаря на онова“? С това той е искал да каже, че кръщението основано на вяра е аналогичен акт на спасението на Ной и неговото семейство безопасно преведено през водите на потопа, които унищожили всички извън ковчега. За да построи ковчега, Ной е трябвал да бъде изпълнен с вяра; също на всички, които стават кръстени ученици на Исус Христос и Свидетели на Йехова е нужна вяра, за да могат да устоят на натиска на лишения от вяра свят и неговия бог, Сатана Дявола (Евреи 11:6, 7; 1 Йоан 5:19).
5. Какво означава, че спасението е възможно „чрез възкресението на Исуса Христа“?
5 Самото кръщение никого не спасява. И макар, че е нужно „отхвърлянето на плътската нечистота“ това също не ни спасява. По-скоро спасяването става „чрез възкресението на Исуса Христа“. Кандидатите за кръщение трябва да вярват, че спасението е възможно единствено благодарение на това, че Божия Син понесе жертвена смърт и после възкръсна. Трябва да признават Исус за свой Господар, упълномощен да съди живите и умрелите. Петър е написал за него: „Който е отдясно на Бога, като се е възнесъл на небето и комуто се покориха ангели, власти и сили“ (1 Петър 3:22).
6. Какво трябва да направи кандидатът за кръщение, за да придобие чиста съвест?
6 Апостол Петър свързал кръщението с „отправената към Бог молба за чиста съвест“. Кандидатът за кръщение, който иска да има „чиста съвест“ трябва да се покае за своите грехове, да се обърне от грешното си поведение и безусловно да се отдаде на Йехова Бог в молитва чрез Исус Христос. Ако кръстеният запазва такава съвест, съобразявайки се с Божите норми, тогава той се намира в състояние на спасение, което го предпазва от съдебната присъда.
Кой се квалифицира за кръщение
7. Как мисионерите на християнството са се отнасяли към кръщението?
7 Когато Исус е наредил на последователите си да кръщават учениците, не им заповядал да поръсват с вода хиляди множества невярващи. А какво вършели мисионерите на християнството? Езуитът Франсис Ксавир в 1545 година написал за своята дейност в Индия: „В царството Траванкор . . . в продължение на няколко месеца покръстих повече от десет хиляди мъже, жени и деца . . . Пътувах от село на село и правих от тях християни.“ Това не е начина и метода, по който Исус е правил християни. Хората трябва да отговарят на изискванята за кръщение.
8. Какво относно кандидатите за кръщение говорят правилата, които мнимо е установил Павел?
8 Дори известни християни по име в периода след апостолите били на мнение, че тези, които искали да се кръстят, трябвали да отговарят на строги изисквания. В един сборник от небиблейски книги, погрешно приписвани на апостол Павел, четем за такива кандидати: „Нека бъдат разгледани техните обичаи и начина им на живот . . . Ако не са свързани в брак, нека се научат да странят от разврата, а след това да сключат легален брак. . . . Ако би дошла някоя развратница, или да престане със своето проституиране или да бъде отхвърлена. Ако би дошъл производител на идоли, или да се откаже от своя занаят или да бъде отхвърлен. . . . Който е виновен за грехове, за които дори е срамно да се говори . . . магъосник, чародей, астролог, врач, омаятел, . . . изработващият талисмани, заклинател, шарлатан, ясновидец, хиромант, . . . нека известно време бъдат изпробвани . . . и ако изоставят своите практики, могат да бъдат приети, но ако не се съгласят с това, нека да бъдат отхвърлени.“
9. Защо старейшините на еклезията разговарят с кандидатите за кръщение?
9 Свидетелите на Йехова не се опират на небиблейски писания, като гореприведеното, обаче старейшините на еклезията разговарят с кандидатите за кръщение. С каква цел? За да се уверят, че тези лица наистина проявяват вяра, че спазват Божите изисквания и че са се отдали на Йехова (Деяния на апостолите 4:4; 18:8; 2 Солунци 3:2). Обсъждайки с тях въпросите от книгата Организирани в изпълняването на нашата служба, те могат да се ориентират дали кандидата може да бъде допуснат да се кръсти. Ако той нещо не разбира или ако не е приспособил живота си към Божите показатели, старейшините с радост ще му помогнат в духовно отношение.
10. Какво предразположение трябва да имаме, ако искаме да се кръстим?
10 Ако ценим Божията добрина, която се изразява в това, че ни помогна да познаем неговото определено намерение, тогава приличаме на жителите на Антиохия в Мала Азия, на които проповядвал Павел. Въпреки съпротивата на евреите „езичниците като слушаха това [че могат да придобият Божието признание] радваха се и славеха Божието учение; и повярваха всички, които бяха отредени [подходящо предразположени] за вечен живот“ (Деяния на апостолите 13:48). Такива вярващи били после кръстени.
Кръщение в млада възраст
11. Подходящо ли е посвещаването на Бога в млада възраст и защо така отговаряш?
11 Всред „подходящо предразположените за вечен живот“ се намират също и съвсем млади хора. Струва си да отбележим, че родителите не могат да вземат решение вместо тях дали те да се отдадат на Бога, макар да е истина, че в случая със Самуил и Йоан Кръстителя такова решение било взето още преди тяхното раждане (1 Самуилова [бъл. 1 Царете] 1:11, 24—28; 2:11, 18, 19; Лука 1:15, 66). Обаче, благодарение на добро библейско обучение много от младите толкова напредват, че са подходящи за кръщение. Една сестра, която е мисионерка, а била кръстена като девойка, пише: „Струва ми се, че бях отдадена да служа на моя Създател от момента, когато осъзнах, че той съществува, но с придобиване на малко по-точно знание за него и определеното му намерение, пожелах да подтвърдя видимо този факт чрез кръщение. Обаче майка ми се съмняваше дали разбирам това, което искам да извърша; затова предложи да почакам докато се намери още някой готов за кръщение.“ Оказа се, че имаше една жена с такова желание. Сестрата продължава: „Тогава нямаше специални поучения за кандидатите, но назначения от Дружеството ръководител на службата . . . любезно поговори с мен обяснявайки колко сериозна е крачката на която се решавам. С готовност приех поставените условия и една слънчева неделна сутрин през май 1921 година и двете бяхме кръстени.“
12. Как брат Расл се е отнасял към отдававането се на Бога на непълнолетни деца?
12 В 1914 година Ч.Т. Расл (тогавашният председател на Дружеството Стражева кула) получи писмо, в което един християнин питаше дали да подканва своя 12-годишен син да се отдаде на Бога. „Аз на твое място“, отговори Расл, „не бих настоявал да се посвети [отдаде], но бих се старал да му тълкувам и припомням, че това е единственият правилен път за мислещи хора, които са придобили знание за Бога и неговото милостиво намерение . . . без посвещение никой няма да получи вечен живот . . . Посвещение няма да навреди на твоят син, а може много да му помогне . . . Кой може да каже, че едно десетгодишно дете не разбира още напълно какво означава изцяло посвещение на Бога в мисли, думи и дела? Обръщайки погледа си назад виждам, че при мен пълното посвещение на Бога настъпи малко по-късно — след като навърших 12 години.“
13. Какво пише това списание от преди 95 години за децата и младежите?
13 В Сионска Стражева кула от 1 юли 1894 година можем да прочетем: „СТРАЖЕВА КУЛА поздравява всички скъпи деца и младежи — тези, които дадоха своите сърца на Бога и всеки ден се стараят да вървят по следите на Исус. Познаваме не малко от тези твърде млади деца, които обичат Исус и не се срамуват да застават в негова защита пред други деца, които пък не го обичат нито се стараят да му се харесват; познаваме също такива смели и искрени към Бога млади хора, които са присмивани и смятани за чудаци от съучениците им, на които се опитват да благовестяват за Царството. Радваме се, че всред най-верните, които са отдали живота си на Йехова, са също такива младежи; те смело са се отрекли от света и присъщите му амбиции и удоволствия. Няколко наши помощници в бюрото, а също много от успешно работещите колпортьори са още млади на възраст“. Ако и ти си млад човек, защо да не поговориш с родителите си за своето отдаване на Бог Йехова?
Ролята на родителите
14. Какво благодеяние за младите хора е отдаването се на Йехова?
14 Размисли, какво благодеяние за децата е родителското ръководство, което ги довежда до кръщението (Ефесяни 6:4). Ангажирането на ума с духовни неща им помага да избегнат светските примки и капани (1 Йоан 2:15—17). Те няма да събират горчиви плодове в последствие на „сеене за плътта“ (Галатяни 6:7, 8). Понеже биват учени да живеят набожно, те проявяват плодовете на духа (Галатяни 5:22, 23). Чрез отдаването си на Бога, завързват много близки отношения с него. А когато са научени да се „уповават на Йехова“ тогава ги води небесна мъдрост, благодарение на което вървят по приятни пътища и се радват на мир (Притчи 3:5, 6, 13, 17).
15. Какво могат да направят християнските родители, за да оформят живота на своите деца?
15 Щом отдаването се на Йехова е за младите хора от такава полза, тогава родителите са длъжни да се стараят да дадат подходяща насока на живота на своите рожби. Могат от бебета да ги поучават от Писанието, както е бил случая с Тимотей; по-късно ‘ще постоянствуват в това, което са научили и за което са били убедени’ (2 Тимотей 3:14, 15). Богобоязливите родители ще им бъдат за пример; ще им оказват влияние чрез своя безупречен живот и ще им предават информации основани на тяхната лична връзка с Бога, на опита и разсъдъка им произлижащи от зрелостта. Ако родителите подходящо насочат своите усилия за оформянето на детето, със сигурност те няма да бъдат безрезултатни (Притчи 22:6).
16. В какво примерът и поученията на родителите трябва да помогнат на децата?
16 С пример и поучения помогни на децата, да могат ясно да забележат границите делещи организацията на Йехова от организацията на Сатана. Покажи им, че не можем да правим никакви компромиси с този свят, че християните трябва да отхвърлят неговите непочтени работи, амбициозни стремежи, безбожни удоволствия и лоша компания (1 Коринтяни 15:33; 2 Коринтяни 4:2). Нека твоето отношение, пример и поучения им помогнат да осъзнават, колко са суетни светските атракции и колко много хората в света са заблудени, ако се сравнят със Свидетелите на Йехова. Разкажи им, как тебе Бог е водил посредством светия дух, как те е пазил да не се отклониш по пътеки водещи до нещастието, как те е подкрепял в моменти на тъга и страдание. Не се заблуждавай, че ако позволиш на децата си да вървят по светския път на гордостта, амбициите, лекомислието и глупостта те пак след време ще се утвърдят във вярата. Предпази ги от деморализиращото влияние на света, преди той да успее да ги плени; помогни им сърдечно да се привържат към Йехова и да се уповават на него.
След кръщението
17. (а) Защо някои кръстени християни преживяват духовни проблеми? (б) Как трябва да гледаме на нашето отдаване на Бог?
17 Всеки, който иска да се кръсти, независимо от това дали е млад или възрастен, желае да бъде верен на Йехова. Защо тогава някои кръстени християни по-късно преживяват духовен провал? Изглежда, че всред различните фактори, основна причина за това е недостатъчно разбиране на същността на отдаването. Не става въпрос да се отдадеш на някакво дело. В такъв случай бихме били дейни, но не като духовни хора. Трябва да помним, че сме отдадени не на някакво дело, а на една Личност — Йехова Бог. Това ще ни предпази от погрешното мнение, като че ли нашето отдаване е само формалност, която трябва да се уреди, преди да пристъпим към действие. За нас отдаването се на Бога трябва да бъде равнозначно със завързването на необикновено важна връзка, която постоянно трябва да пазим и да поддържаме. Исус Христос ни е дал подходящ пример в това отношение. Следното пророческо изказване изразява неговото искрено становище, когато се представил на Йехова: „Ето дойдох . . . Драго ми е, Боже мой, да изпълнявам твоята воля. Да! Закона ти е дълбоко в сърцето ми“ (Псалм 40:6—8; Евреи 10:5—10).
18. По какъв начин Божият закон е бил „дълбоко в сърцето“ на Исус?
18 Как да разбираме това, че законът на Йехова е бил „дълбоко в сърцето“ на Исус? В разговор с един еврейски книжник Исус е казал, че Йехова, нашия Бог, е е д и н и няма друг, с което подчертал значението на върховенството на Йехова. След това изтъкнал, че същината на Божия закон е да обичаме Йехова със цялото си сърце, със целия си ум и цялата си сила, а ближния като себе си (Марко 12:28—34). Именно въз основа на това той е могъл да каже, че му е ‘драго да изпълнява Божията воля’. Исус е бил в състояние верно да върви по избрания път независимо от най-тежките изпитания и страдания и то не поради това, че е гледал добре да изпълни задачата си, а поради това, че е бил в близки, сърдечни отношения с Бог Йехова. Подобно и ние, ако признаваме върховенството на Йехова и го обичаме с несломена преданост, ще живеем съответно с нашето отдаване и кръщение.
19. Каква е зависимостта между нашата връзка с Йехова и дейността ни?
19 Разбира се, между връзката ни с Бога и нашата дейност има тясна зависимост. Любов към Йехова проявяваме участвувайки в дейността на проповядването за Царството. Починалият вече брат Грант Суитер, бивш член на ръководното тяло на Свидетелите на Йехова беше написал по този въпрос: „Слушайки . . . думите [на един пътуващ надзирател] относно това каква привилегия и задължение е служенето на Йехова, разбрах какво трябва да направя и такова беше моето желание. Затова незабавно се отдадох на Йехова. Същото направиха и останалите членове от моето семейство. На 10 октомври 1926 година в Сан Хозе в Калифорния всички символизирахме нашето отдаване на Бог Йехова чрез потапяне във вода. Малко след това баща ми каза до настойника надзираващ кръщението: ,Вие ходите при хората с литература, нали? Искаме и ние да се включим в тази работа.‘ Така и нашето семейство започна с проповедната служба“ Днес лицата отговарящи на условията взимат смислено участие в проповедническата служба още преди да бъдат кръстени.
Кръщението може да ни спаси
20, 21. (а) Как са „белязани“ робите на Йехова? (б) Какво е белега и какво означава притежаването му?
20 С делата си можем да подтвърдим, че ‘принадлежим на Йехова’. Всъщност нашето спасение зависи от това дали вярно работим като отдадени на него роби! (Римляни 6:20—23; 14:7, 8). В древността робите често са били белязани на челата. Днес символичният ‘мъж облечен в ленена дреха’ т.е. остатъка от помазаните с дух последователи на Исус, чрез проповедническото дело ‘бележат’ тези, които ще преживеят краят на тази система. В това дело помазаните получават помощ от така наречените „други овци“ (Езекиил 9:1—7; Йоан 10:16). А какво е този „белег“? Белегът е доказателството, че сме се отдали на Йехова и, че сме кръстени ученици на Исус, притежаващи християнска личност.
21 Притежаването и запазането на „белега“ е от особено важно значение днес, когато стигнахме далече във ‘времето на края’ (Даниил 12:4). За да бъдем спасени трябва да ‘устоим до края’ — или на нашия сегашен живот или на тази система (Матей 24:13). Единствено, когато останем верни Свидетели на Йехова, кръщението ще ни спаси.
Въпроси за повторение:
◼ Какво се изисква от нас, за да бъдем спасени?
◼ Защо старейшините разговарят с желаещите да се кръстят?
◼ Какво могат да направят родителите, за да осигурят на децата си духовно ръководство, което води до кръщение?
◼ Отдаваме ли се на едно дело?
◼ Как кръщението може да ни спаси?
[Снимка на страница 16]
Знаеш ли в какъв смисъл кръщението е съответствие на спасяването на Ной и семейството му в ковчега?
[Снимка на страница 18]
Отдаването се на Бог и кръщението оползотворява младите. Знаеш ли как?