„Пасете Божието стадо, което ви е поверено“
„Пасете Божието стадо, което ви е поверено, не по принуда, а охотно.“ (1 ПЕТ. 5:2)
1. С какви трудности се сблъсквали християните, когато Петър написал първото си писмо?
МАЛКО преди император Нерон да започне да преследва християните в Рим, апостол Петър написал първото си писмо. Той искал да укрепи събратята си. Дяволът ‘обикалял наоколо, търсейки кого да погълне’. За да му се противопоставят, християните трябвало да ‘бъдат трезвомислещи’ и да ‘се смирят под могъщата ръка на Бога’. (1 Пет. 5:6, 8) Освен това трябвало да запазят единството помежду си. Не можело да си позволят да ‘се жилят и хапят взаимно’, тъй като в резултат на това щели ‘да се изтребят’. (Гал. 5:15)
2, 3. Срещу кого трябва да водим борба, и какво ще обсъдим в тази и следващата статия?
2 Днес ние се намираме в подобно положение. Дяволът търси възможност да ни погълне. (Откр. 12:12) Над нас е надвиснало „голямо бедствие, каквото не е ставало от началото на света досега и каквото няма да стане повече“. (Мат. 24:21) Както християните през първи век, така и ние трябва да се пазим от разпри помежду си. За тази цел понякога имаме нужда от помощта на назначените старейшини в сбора.
3 В тази статия ще разгледаме как старейшините могат да увеличат признателността си за привилегията да ‘пасат Божието стадо, което им е поверено’. (1 Пет. 5:2) Освен това ще обсъдим как те могат по подходящ начин да извършват своята пастирска дейност. В следващата статия ще видим как сборът може ‘да цени онези, които се трудят усилно и ръководят’ стадото. (1 Сол. 5:12) Обсъждането на тези въпроси ще ни помогне да се противопоставяме на своя главен Противник, като помним, че именно срещу него водим борба. (Еф. 6:12)
„Пасете Божието стадо“
4, 5. Как старейшините трябва да гледат на стадото? Обясни с пример.
4 Петър насърчил християнските старейшини през първи век да гледат на стадото, което им е поверено, така както Бог гледа на него. (Прочети 1 Петър 5:1, 2.) Въпреки че бил смятан за стълб в сбора, Петър не говорел надменно на старейшините, но ги съветвал като свои братя. (Гал. 2:9) По подобен начин Ръководното тяло днес насърчава старейшините в сбора усърдно да изпълняват важната задача да пасат Божието стадо.
5 Апостолът написал, че старейшините трябва ‘да пасат Божието стадо, което им е поверено’. Изключително важно било да разбират, че стадото принадлежи на Йехова и на Исус Христос. Старейшините щели да дават сметка за това как се грижат за Божиите овце. Представи си, че твой близък приятел те помоли да се грижиш за децата му, докато него го няма. Няма съмнение, че ще се грижиш добре за тях и ще им осигуряваш нужната храна. Ако едно от тях се разболее, със сигурност ще потърсиш незабавно подходяща медицинска помощ. По същия начин старейшините трябва ‘да пасат сбора на Бога, който той откупи с кръвта на своя Син’. (Деян. 20:28) Те помнят, че всяка една овца е откупена със скъпоценната кръв на Христос Исус. Имайки предвид, че носят отговорност пред Бога, старейшините хранят стадото, защитават го и се грижат за него.
6. Какви отговорности имали древните пастири?
6 Помисли какви отговорности имали пастирите в библейски времена. Въпреки горещината през деня и студа през нощта те неуморно се грижели за стадото. (Бит. 31:40) Дори излагали живота си на опасност заради овцете. Младият пастир Давид защитавал стадото си от диви зверове. Когато един лъв — а също и една мечка, — нападнал стадото, Давид ‘го хванал за гърлото, повалил го и го убил’. (1 Царе 17:34, 35) Каква смела постъпка! Само колко близо бил до устата на звяра. Но въпреки това той не се поколебал да спаси овцата.
7. Как старейшините могат да изтръгнат овцата от устата на Сатана?
7 В днешно време старейшините трябва да бъдат нащрек относно опасните атаки на Дявола. От тях се изисква смелост да изтръгнат овцата от неговата уста. Те може да помогнат на непредпазливи братя, които са на път да попаднат в примката на Сатана. (Прочети Юда 22, 23.) Разбира се, старейшините правят това с помощта на Йехова. Те се отнасят нежно към пострадалата овца, като я превързват и намазват с успокояващия балсам на Божието Слово.
8. Накъде старейшините насочват стадото, и как?
8 Освен това пастирът водел стадото към тучни пасища и водни извори. По подобен начин старейшините насочват овцете към сбора, като ги насърчават да посещават събранията редовно. Там те получават питателна „храна навреме“. (Мат. 24:45) Понякога старейшините трябва да отделят допълнително време, за да помогнат на онези, които са духовно болни, да приемат напътствията от Божието Слово. Някоя заблудила се овца може да се опитва да се върне в стадото. В такъв случай вместо да всяват страх в своя брат, или сестра, старейшините внимателно му обясняват библейските принципи и как да ги прилага в живота си.
9, 10. Как старейшините трябва да се грижат за духовно болните?
9 Ако си болен, при какъв лекар ще отидеш — дали при такъв, който отделя съвсем малко време да те изслуша и бързо ти предписва лекарства, за да те отпрати и да прегледа следващия пациент? Или ще предпочетеш да отидеш при лекар, който те изслушва внимателно, обяснява ти какъв вероятно е твоят проблем и ти предлага лечение?
10 Подобно старейшините изслушват духовно болния човек и му помагат да оздравее, „намазвайки го с масло в името на Йехова“. (Прочети Яков 5:14, 15.) Като балсама от Галаад Божието Слово може да облекчи страданията на болния. (Йер. 8:22; Езек. 34:16) Ако прилага библейските принципи, колебливият човек може да възстанови духовното си равновесие. Наистина старейшините вършат добро, като изслушват тревогите на духовно болните и се молят с тях.
„Не по принуда, а охотно“
11. Какво подбужда старейшините да се грижат охотно за Божието стадо?
11 След това Петър напомнил на старейшините как трябва да извършват пастирската си дейност. От тях се очаква да се грижат за стадото на Бога „не по принуда, а охотно“. Какво подтиква старейшините да служат охотно на своите братя? Помисли, какво подтикнало Петър да пасе и храни овцете на Исус? Това била любовта му към Господаря. (Йоан 21:15–17) Подбудени от любов, старейшините „не живеят повече за себе си, а за онзи, който умря за тях“. (2 Кор. 5:14, 15) Тази любов, както и любовта им към Бога и братята, ги подтиква да служат на стадото, използвайки своите сили, средства и време. (Мат. 22:37–39) Те правят това не по принуда, а охотно.
12. До каква степен апостол Павел давал от себе си?
12 До каква степен старейшините трябва да дават от себе си? Грижейки се за овцете, те подражават на апостол Павел, който от своя страна подражавал на Исус. (1 Кор. 11:1) Павел и сътрудниците му изпитвали нежна привързаност към събратята си в Солун и затова с радост им предали „не само Божията добра новина, но и своите души“. Те правили това с нежност „като кърмеща майка, която се грижи за децата си“. (1 Сол. 2:7, 8) Павел знаел какво изпитва една кърмеща майка към децата си. Тя би направила всичко за тях, включително да стане посреднощ, за да ги нахрани.
13. Какво равновесие трябва да поддържат старейшините?
13 Необходимо е старейшините да поддържат равновесие между отговорностите си на пастири и семейните си задължения. (1 Тим. 5:8) Времето, което старейшините отделят за сбора, е ценно време, което те биха могли да прекарат със семейството си. Един начин да намерят равновесие между тези две задължения е да канят понякога други хора от сбора на своето семейно поклонение. Например Масанао, един старейшина от Япония, в продължение на години канел на своето семейно изучаване неженени братя и сестри, както и семейства без баща, който да поема духовното ръководство. След време някои от тези братя станали старейшини и подражавали на чудесния пример на Масанао.
Не търсете нечестна печалба, а пасете стадото с желание
14, 15. От каква опасност трябва да се пазят старейшините? Как могат да подражават на примера на Павел?
14 Петър насърчил старейшините да пасат Божието стадо не „от любов към нечестна печалба, а с желание“. Работата, която вършат старейшините, отнема много време, но те не очакват заплащане за това. Петър сметнал за необходимо да предупреди своите събратя старейшини да не пасат стадото от „любов към нечестна печалба“. Можем да разберем колко сериозна е тази опасност, като виждаме охолния начин на живот, който водят религиозните водачи на „Вавилон Велики“, докато много хора живеят в бедност. (Откр. 18:2, 3) Старейшините днес имат основания да се пазят от такава склонност.
15 Павел дал добър пример за християнските старейшини. Въпреки че бил апостол, той не ‘обременил с големи разходи’ християните в Солун, нито ‘ял даром хляба на някого от тях’. Точно обратното — ‘с труд и усилия работел ден и нощ’. (2 Сол. 3:8) В днешно време много старейшини, включително пътуващите надзорници, дават хубав пример в това отношение. Макар да приемат с благодарност гостоприемството на своите събратя, те ‘не обременяват с големи разходи нито един от тях’. (1 Сол. 2:9)
16. Как старейшините пасат Божието стадо „с желание“?
16 Старейшините пасат Божието стадо „с желание“, което личи от готовността им да правят жертви за другите. Но те не принуждават стадото да служи на Йехова. Любещите старейшини не насърчават събратята си да проявяват съревнователен дух в службата към Бога. (Гал. 5:26) Те разбират, че всяка овца е различна от другите. Старейшините с желание помагат на братята си да служат радостно на Йехова.
Не господарувайте над стадото, но бъдете пример
17, 18. (а) Защо за апостолите понякога било трудно да разберат какво учел Исус за смирението? (б) С какъв подобен проблем можем да се сблъскаме и ние?
17 Както вече обсъдихме, старейшините трябва да помнят, че стадото, за което се грижат, принадлежи на Бога, а не на тях. Те внимават да не ‘господаруват над онези, които са Божие наследство’. (Прочети 1 Петър 5:3.) Понякога апостолите на Исус се стремели към по–големи отговорности, но с погрешни подбуди. Подобно на управниците на народите те искали да имат видна позиция. (Прочети Марко 10:42–45.)
18 Днес ако един брат „се стреми към службата на надзорник“, е добре да изследва подбудите си. (1 Тим. 3:1) Онези, които вече служат като старейшини, могат да се запитат дали искат да получат власт и да бъдат известни, както искали някои от апостолите. Щом апостолите имали такъв проблем, тогава старейшините също трябва да полагат старателни усилия да избягват всяка светска склонност да властват над другите.
19. Какво трябва да помнят старейшините, когато предприемат действия да защитят стадото?
19 Вярно е, че в някои случаи старейшините трябва да бъдат твърди, например когато защитават стадото от „жестоки вълци“. (Деян. 20:28–30) Павел казал на Тит да продължава да ‘подканя и порицава с пълна власт’. (Тит 2:15) Но когато предприемат такива действия, старейшините се стараят да зачитат достойнството на другите. Те разбират, че е по–вероятно да успеят да достигнат сърцето на човека и да го подтикнат да постъпи правилно, като го наставляват нежно, а не като го критикуват остро.
20. По какъв начин като подражават на Исус, старейшините могат да дават добър пример?
20 Добрият пример на Христос подтиква старейшините да обичат стадото. (Йоан 13:12–15) Колко стоплящо сърцето е да четем как Исус учел последователите си да проповядват и да правят ученици. Неговото смирение ги подбудило и те да проявяват смирение в целия си живот, като ‘смятат, че другите ги превъзхождат’. (Флп. 2:3) Също и старейшините днес искат да постъпват като Исус и да бъдат „пример за стадото“.
21. Каква награда очаква старейшините?
21 Накрая Петър казал на старейшините каква награда ги очаква в бъдеще. (Прочети 1 Петър 5:4.) Помазаните надзорници ще получат „неувяхващия венец на славата“ с Христос в небето. Надзорниците, които са част от „другите овце“, ще имат честта да пасат Божието стадо на земята под управлението на „главния пастир“. (Йоан 10:16) В следващата статия ще обсъдим как членовете на сбора могат да подкрепят назначените старейшини.
За преговор
• Защо било уместно Петър да съветва другите старейшини да пасат Божието стадо, което им е поверено?
• Как старейшините трябва да се грижат за духовно болните?
• Какво подбужда старейшините да пасат Божието стадо?
[Снимка на страница 21]
Подобно на пастирите в древността старейшините днес трябва да защитават „овцете“, които са им поверени