Любещата загриженост на Йехова се вижда и в християнския сбор. Исус Христос, като глава на сбора, напътства старейшините как да се грижат за неговото стадо. (Йоан 21:15–17) Гръцката дума за надзорник е подобна на един глагол, който означава „да наблюдавам внимателно“. Обяснявайки как трябва да правят това, Петър казва на старейшините: „Грижете се за Божието стадо, което ви е поверено, не по принуда, а охотно, нито от любов към нечестната печалба, а с усърдие, не и като че господарувате над онези, които са Божие наследство, но като станете пример за стадото.“ (1 Петър 5:2, 3)

Думите на Петър, споменати по–горе, насочват вниманието ни към една опасност — старейшините да ‘господаруват’ над сбора. Един възможен показател за това е когато един старейшина започне да налага ненужни правила. Подтикван от силно чувство на отговорност да защити стадото, той може да стигне до крайности. В един сбор в една източна страна старейшините създали правила за това как братята и сестрите да се поздравяват в Залата на Царството, като например кой трябва да започне да говори пръв. Те смятали, че следването на тези правила ще допринесе за мира в сбора. Макар че имали добри подбуди, дали тези старейшини подражавали на Йехова в грижите му за неговия народ? Важно е да отбележим, че Павел изразил своята умствена нагласа с думите: „Това не означава, че сме господари на вярата ви, но съдействаме на вашата радост, защото вие устоявате благодарение на вярата си.“ (2 Коринтяни 1:24) Йехова се доверява на своя народ.