С пълно упование да служиме като сътрудници на Йехова

„Той ти е показал, човече, що е доброто и какво иска Йехова от тебе, освен да вършиш праведното, да обичаш милост и да ходиш скромно със своя Бог“ — (МИХЕЙ 6:8).

1. Посочи текстове от Святото Писание, въз основа на които служителите на Йехова могат днес да се нарекат негови сътрудници?

ХРИСТИЯНСКИЯТ апостол Йоан написал: „Вижте каква любов е дал нам Отец, да се наречем Божии чада, а такива и сме“ (1 Йоан 3:1). А апостол Павел казал за себе си и за придружаващия го Аполос: „Защото сме сътрудници на Бога“ (1 Коринтяни 3:9). Тези две твърдения изказани от помазаните последователи на Исус Христос били тогава адресирани до такива, но всъщност се отнасят за всички Божии служители. Могат да се изразят и иначе: „Вижте каква любов ни оказа Бащата, благодарение на която можем да бъдем негови сътрудници“.

2. Как е възможно служителите на Йехова да бъдат негови сътрудници?

² Как е възможно слаби, несъвършени хора да бъдат сътрудници на Великия Създател, който има неограничена мощ и мъдрост, съвършена справедливост и е олицетворение на любовта? Възможно е благодарение на това, че нашите прародители били създадени по образ и подобие на своя Творец и неговия сътрудник, наречен Логос или Слово (Битие 1:26, 27; Йоан 1:1). Следователно на нашите първи родители била дадена известна мъдрост, чувство за справедливост, мощ и любов. Затова Йехова чрез своя земен пророк можел да каже на земните си служители: „Той ти е показал, човече, що е доброто и какво иска Йехова от тебе, освен да вършиш праведното, да обичаш милост и да ходиш смирено със своя Бог“ (Михей 6:8).

3. Какво съдържа Михей 6:8 и какво се изисква, за да може някой да бъде сътрудник на Йехова?

³ Когато четем думите „какво иска Йехова от тебе, освен ...?“, изглежда, че това, което следва, е обобщение на задълженията на „човека“ спрямо Бога и ближните. До каква степен това е истина, ще се окаже при разглеждането на тази тема. Разбира се не всеки може да ходи с Йехова. Тази привилегия е запазена само за тези, които накратко казано, дойдоха на предварително уговорената среща с Бога (Амос 3:3). По какъв начин? Чрез безусловното си посвещаване на Йехова и чрез кръщаване във вода като символ, както беше посочено в предишната статия. Прочее, какво значение имат за тях думите от Михей 6:8?

Вършене на справедливост

4. Какво означава „вършене на справедливост“?

⁴ В началото е поставено условие да се върши справедливост. Като сътрудници на Бог Йехова трябва да запазваме чиста съвест. „Вършене на справедливост“, преди всичко означава да се прави това, което е право, което Бог изисква от нас. Това означава, че трябва да изпъняваме нашите задължения засягащи изключителна преданост към Йехова (Наум 1:2). Той не търпи никакво съперничество. Чисто и просто не можем да служим на двама господари (1 Коринтяни 10:22).

5. Как Исус Христос показал, че обича правдата и ненавижда нечестието?

⁵ Освен това, за да „вършим справедливост“ трябва да обичаме правдата и да ненавиждаме нечестието, така както направил Исус. Любовта към честността го накарала да остане „невинен, непорочен, отделен от грешните“ (Псалм 45:7; Евреи 7:26). Същевременно омразата към нечестието му заповядала с възмущение да клейми лицемерието и алчността на тогавашните религиозни водачи (Матей 23:13–36; Йоан 8:44).

6. Защо се нуждаем от нещо повече, отколкото само съзнанието, че трябва да избягваме това, което е забранено, защото е зло?

⁶ От примера на Исус виждаме, че не е достатъчно да обичаме правдата. Трябва също да ненавиждаме, да се гнусим, да се отвращаваме и да изпитваме нежелание към това, което е зло. Понеже нашите склонности са зли още от началото, а нашите сърца са измамливи и изменнически, ние се нуждаем от нещо повече отколкото само да се съгласяваме с ума си, че това, което е забранено е зло. Докато силно не се противопоставим на грешните склонности и изкушения, до тогава не ще противодействуваме на тяхната съблазън. Трябва да храним същото нежелание към злото, каквото имал Финес, когато с копие пробол двойката съединена в неморално обожаване на Ваал–Фегора (Числа 25:5–8).

7. Какво свидетелствува за това, че Йехова не употребява в ролята на свои сътрудници негодници?

⁷ Йехова не иска и няма да употреби в ролята на свои сътрудници никои, които вършат зло. Това ясно е представено в Псалм 50:16–18 където четем: „На нечестивия казва Бог: ‘Що правиш та разгласяваш моите повеления и разказваш завета ми с устата си. А сам ти мразиш поука и хвърляш зад себе си моите думи. Ако видиш крадец, тичаш с него и с прелюбодейците участвуваш’“.

8. Какъв случай подчертава фактът, че чрез поддаване на изкушение можем да донесем позор?

⁸ Можем да бъдем заети в службата за Йехова, възвестявайки благовестието за Царството, но ако не проявим по–голяма предпазливост и въздържаност можем да съгрешим поради телесна слабост и да опозорим името на Йехова. Преди няколко години един старейшина извършил прелюбодейство със сестра по вяра, която имала невярващ мъж. Една вечер, когато съобщавали за изключването от обществото на този бивш старейшина, в Залата на Царството връхлетял разярен мъж с оръжие в ръка, изстрелял няколко пъти и наранил двамата виновници. Никой от тях не бил убит, обаче на следващия ден на първата страница на най–четения вестник в САЩ бил описан този случай. Всъщност вършенето на зло носи позор (Притчи 6:32).

9. Какво трябва да пазим според Притчи 4:23 и защо?

⁹ Във връзка с това ни е даден подходящ съвет: „Повече от всичко друго що пазиш, пази сърцето си, защото от него са изворите на живота“ (Притчи 4:23). Следователно трябва зорко да бдим към какво се привързва нашето символично сърце. Все повече телевизията, списанията и други форми за предаване на информации са пропити с нечистота, включително и порнография. И тъй трябва да бъдем много взискателни в избора на това, което гледаме, слушаме и четеме. Също е важно да контролираме нашите мисли. Например можем лесно да изпитваме удоволствие въобразявайки си сексуални фантазии, неща, които не бихме мислили да извършим в действителност (Матей 5:28). Обаче често резултат от такива мисли са лоши действия. Затова вместо да мислим за такива неща нека да проявяваме плода на духа, какъвто е себеобузданието и да мислим за нещата описани във Филипяни 4:8 и Галатяни 5:22, 23.

Обичане на доброто

10, 11. (а) Каква е разликата между верността и лоялността? (б) Как Божият Син показал вярност и лоялност?

¹⁰ Друго изискване, за което споменава Михей 6:8 е да „обичаме милост“. Ню Инглиш Байбл превежда това като „обичане на лоялност“. В Библията Превод нов свят със забележки показва, че еврейската дума хесед превеждана на „обичане на доброта“ (в българския превод: „обичане на милост“) може също да бъде преведена като „милостива добрина“ или „лоялна любов“. Според лексикографите (съставителите на речници) „лоялност означава непоколебимо противопоставяне на всякакво изкушение за изоставяне или изневеряване“. „Лоялността превишава верността с идеята изразяваща желание за готовност за нещата на някого или нещо дори против значително превъзхождащи сили“. Интересно е, че в Библията също намираме малка разлика в употребата на тези думи. Например думата „лоялен“ никога не е употребена за неоживени предмети. Вместо това многократно е употребена там думата „верен“. И така луната е наречена „верна свидетелка на небето“ (Псалм 89:37). Също за Божиите думи се казва, че са верни, което означава, че са сигурниa (Откровение 21:5; 22:6). Обаче лоялността е качество само на Бог Йехова и на неговите изпитани служители. Съгласно с това за Йехова четем: „С лоялният ще постъпиш лоялно“ (2 Самуилова [бъл. 2 Царете] 22:26).

¹¹ Божият Син бил верен и лоялен, когато пребивавал на небето. Като човек на земята Исус Христос бил подложен на изпитания и чрез своето послушание доказал, че е както верен, така и лоялен. Това се посочва в Евреи 5:7–9 където четем: „Тоя Христос в дните на плътта си като принесе със силен вик и със сълзи молитви и молби на този, който можеше да го избави от смърт и като биде послушан поради благоволението си, ако и да беше Син, пак се научи на послушание от това, което пострада и като се усъвършенствува стана причина за вечно спасение за всички, които му са послушни.

Изпитание на лоялността

12. Как може да бъде изпитана нашата лоялност и как някои реагират на такива изпитания?

¹² Лоялността към Бог Йехова изисква също да бъдем лоялни към неговите служители на земята — нашите събратя. Апостол Йоан добре обяснил това припомняйки ни: „Който не люби брата си, когото е видял, не може да люби Бога, когото не е видял“ (1 Йоан 4:20). Несъвършеността на другите може да се окаже изпитание за нашата лоялност в това отношение. Например някои, когато се почувствуват засегнати показват слабост в оказването на лоялност спрямо организацията на Йехова отсъствувайки от християнските събрания. Друго изпитание на лоялността към нашите братя могат да бъдат грешките на тези, които Йехова е избрал за предводители. Такива грешки някои биха могли да използуват като претекст, като обида и да се отлъчат от видимата организация на Йехова. Но може ли тяхната постъпка да се оправдае? Никак!

13. Защо отлъчването от организацията на Йехова не е оправдано и какви възможности имат тези нелоялни единици?

¹³ Защо не могат да бъдат оправдани такива единици, които напускат Божията организация? Защото неговото Слово ни увещава: „Много мир имат ония, които обичат твоя закон и за тях няма спънки те да се препъват“ (Псалм 119:165). Освен това ни се заповядва: „Имайте усърдна любов помежду си, защото любовта покрива множество грехове“ (1 Петър 4:8; Притчи 10:12). При това, ако някои се отдели от народа на Йехова, къде може да отиде? Не напомня ли ни това ситуацията на апостолите, когато Исус ги попитал дали и те искат да го оставят? Апостол Петър дал правилен отговор: „Господарю при кого да отидем? Ти имаш думи на вечен живот“ (Йоан 6:68). Няма къде да се отиде освен във Великия Вавилон, световната империя на фалшивата религия или в ноктите на сатанинския политически „див звяр“ (Откровение 13:1; 18:1–5). Нелоялните, които напускат видимата организация на Йехова често се съюзяват в общ фронт с тези, които принадлежат към опозоряващия Бога Велик Вавилон.

Скромно ходене с Бога

14, 15. (а) Какво е значението на думата „скромен“? (б) Кое значение на думата „скромен“ особено ни интересува и защо? (в) Защо християните трябва умерено да преценяват способностите и стойностите си?

¹⁴ Думата „скромен“ има няколко значения. Може да означава нещо безпретенциозно — „ограничено по големина, брой или обем“ или може да означава чистота, „запазване на приличие в облеклото и поведението“ (1 Тимотей 2:9). Значението на думата „скромен“, което нас особено интересува, е съзнание на своите „ограничения“ или умерено преценяване на спсобностите и стойностите си. Никога не бихме могли да бъдем сътрудници на Йехова, ако имаме твърде високо мнение за себе и обръщаме внимание на себе си вместо преди всичко на Бог Йехова.

¹⁵ Действителното значение, което би трябвало да свържем с еврейската дума превеждана на „скромно“ в Михей 6:8 (в българския превод „смирено“), е умерено преценяване на своите способности и стойност. Това личи от начина, по който единствено тази дума е употребена на други места в еврейските Писания. В Притчи 11:2 тази дума е противопоставена не на плътската не чистота, а на гордостта, която е резултат от твърде високо мнение за себе си. Там четем: „Дойде ли гордост, дохожда и срам, а мъдростта е със скромните“. Скромността върви наред с притежаването на боязън от Йехова, който също е свързан с мъдростта (Псалм 111:10). Скромният човек има боязън от Йехова, защото съзнава огромната разлика, която е между него и Бога, между справедливостта и моща на Йехова и неговото несъвършенство и слабост. Следователно скромният човек „изработва спасението си с боязън и трепет“ (Филипяни 2:12).

16. Кои текстове от Библията посочват защо християните трябва да бъдат скромни?

¹⁶ Има много причини, поради които сътрудниците на Йехова винаги трябва да бъдат скромни! Независимо от това колко сме мъдри, с каква физическа сила сме надарени, или колко много материални блага притежаваме, няма основание да се гордеем с това (Йеремия 9:23). Защо? Това е в съгласие с приниципа записан в 1 Коринтяни 4:7: „Кой те прави да се отличаваш от другиго? И какво имаш, което да не си получил? Но, ако си го получил, защо се хвалиш, като че не си го получил?“ Също нямаме никакъв повод да се гордеем с плодовете на нашата служба, понеже в 1 Коринтяни 3:6, 7 Павел писал: „Аз насадих, Аполо напои, но Бог прави да расте“. Също така и думите на Исус от Лука 17:10 би трябвало да ни помогнат да останем скромни. Той казал: „Когато извършите що ви е заповядано, казвайте: ‘Ние сме безполезни служители, извършихме само това, което бяхме длъжни да извършим’“.

17. Защо скромността е израз на мъдрост?

¹⁷ Скромността е положително знак за мъдрост. Скромността прави да сме доволни независимо от това, къде имаме привилегията да служиме на Бога. Ако сме скромни, тогава няма да имаме амбиции да се издигнем на предно място, а ще бъдем доволни да се държим като „по–малък“ (Лука 9:48). Тогава и ние ще имаме същото становище като псалмиста, който казал: „Един ден в твоите дворове е по–желателен от хиляди другаде. Аз по–скоро съм си избрал да стоя на прага в дома на моя Бог, отколкото да живея в шатрите на нечестието“ (Псалм 84:10). Скромността също ще ни помогне да придобием и развием любовта, която да ни накара да се изпреварваме да си отдаваме почит един на друг (Римляни 12:10).

Скромност — подходяща за младежта

18. (а) Защо скромността е особено подходяща за младежта? (б) Как известията за съвременната младеж доказват нуждата от скромност?

¹⁸ Особено младежта трябва да се облече със скромност. Прекрасен пример за нея е Елиу. Въпреки, че имал право да вземе думата, то от уважение към възрастните предпочитал да изчака те да се изкажат (Йов 32:6, 7). Често младите се чувствуват твърде сигурни в себе си и не съзнават ограниченията си. Понеже физически са силни и са придобили известно знание, могат да имат склонност да гледат от високо на възрастните. Обаче знанието не е синоним за мъдростта. Мъдростта е практична употреба на знанието, донасяща подходящи и възнагражаващи резултати. Типичен и тъжен рекорд установи съвременната младеж в Съединените щати. 6396 от всички арестувани за тежки престъпления са млади хора до 24 години, 3096 от арестуваните са младежи дори под 18 години. Също е отбелязано, че пиянството и карането на превозно средство след употреба на „алкохол са главна причина за смъртта на американци от 15 до 24 годишна възраст“. В тази страна „все повече бракове сключени от непълнолетни свършват с развод“. Противоположно на това е констатирано, че „вероятността брака да бъде траен е по–голяма, ако младите заставащи пред олтара бъдат няколко години по–възрастни, а и както следва, по–мъдри“.

19. Какъв библейски съвет трябва да си вземе при сърце младежта?

¹⁹ Следователно колко мъдро съветва Божието Слово! Подходящо учи младите да почитат баща си и майка си и да им бъдат послушни във всичко (Ефесяни 6:1–3; Колосяни 3:20). Особено младежта трябва да си вземе при сърце мъдрия съвет: „Уповавай на Йехова от все сърце и не се облягай на своя разум. Във всичките си пътища признавай него и той ще оправя пътеките ти“ (Притчи 3:5, 6).

20. На каква награда могат да се надяват тези, които следват съвета от Михей 6:8?

²⁰ На каква награда можем да се надяваме, когато опазвайки вяра в Йехова чрез посвещаване и кръщаване във вода вършим справедливост, оказваме лоялна любов и скромно ходим с нашия Бог? Преди всичко ще спечелим признанието на Йехова, понеже изпълняваме изискванията му, а това радва неговото сърце, тъй като способствуваме за освещаване на неговото велико и вдъхващо боязън име (Притчи 27:11). Освен това лично ще изпитваме колко верен е принципа, че „благочестието е за всичко полезно, понеже има обещанието и за сегашния и за бъдещия живот“ (1 Тимотей 4:8).

[Бележки под линия]

Какъв е твоят отговор?

◻ Какво се изисква според Михей 6:8, за да „вършим справедливост“?

◻ Как лоялността към Йехова влияе на нашето отношение към хриситянските ни братя?

◻ Защо трябва „да ходим скромно с Бога“? Защо скромността е много важна за младежите?

[Снимка на страница 28]

Пазиш ли твоето сърце, бидейки взискателен към това, което гледаш, слушаш и четеш?

[Снимка на страница 29]

Петър казал, че няма къде да отиде, защото Исус ‘имал думи на вечен живот’. Решен ли си също така да останеш лоялен към организацията на Йехова?