Въпроси на читатели

Как християнският сбор гледа на лакомията?

Божието Слово осъжда пиянството и лакомията като поведение, което е несъвместимо със службата за Бога. Следователно християнският сбор се отнася към непоправимия чревоугодник по същия начин както към закоравелия пияница. Нито пияницата, нито чревоугодникът могат да бъдат част от християнския сбор.

В Притчи 23:20, 21 се казва: „Не бъди между винопийци, между невъздържани месоядци, защото пияницата и чревоугодникът ще осиромашеят, и дремливостта ще облече човека с дрипи.“ Във Второзаконие 21:20 четем за „упорит и непокорен“ човек, който заслужавал смърт според Моисеевия закон. Според този стих две характерни черти на този бунтовен и неразкайващ се човек били, че той бил „чревоугодник и пияница“ (НС). Явно в древен Израил на лакомията се гледало като на неприемлив навик за онзи, който иска да служи на Бога.

Но какво означава да си лаком и какво се казва в Християнските гръцки писания по този въпрос? Според един речник лакомият човек „има навика да се отдава на ненаситно и неутолимо ядене и пиене“. Едно от нещата е, че лакомията е форма на алчност, а Божието Слово казва, че „алчните хора“ (НС) няма да наследят Божието Царство. (1 Коринтяни 6:9, 10; Филипяни 3:18, 19; 1 Петър 4:3) Освен това, когато предупредил християните относно „делата на плътта“, апостол Павел споменал „пиянства, пирувания и тем подобни“. (Галатяни 5:19–21) Често на такива пиршества и пиянски гуляи се преяжда. Лакомията несъмнено е сред нещата, които се включват в израза на Павел „и тем подобни“. Както и при другите дела на плътта, християнинът, който е добре познат със своята лакомия и който упорито отказва да промени ‘алчното си поведение’ (НС), трябва да бъде отстранен от сбора.a (1 Коринтяни 5:11, 13)

Въпреки че Божието Слово поставя на едно ниво пияницата и чревоугодника, първият е много по–лесно да бъде разпознат като такъв, отколкото вторият. Признаците на пиянството обикновено са очевидни. Много по–трудно обаче е да се определи моментът, в който човек се превръща в непоправим чревоугодник, защото това не може да се прецени само по външния вид. Затова справянето с такъв вид ситуации изисква голямо внимание и проницателност от страна на старейшините в сбора.

Например пълнотата може да бъде признак за лакомия, но не винаги. Някой може да е с наднормено тегло вследствие на някакво заболяване. Наследствените фактори също са причина някой да е пълен. Трябва да се има предвид, че пълнотата е физическо състояние, докато лакомията е умствена нагласа. Пълнотата е определяна като „състояние, характеризиращо се с прекомерна телесна мазнина“, докато лакомията като „алчно или крайно угаждане“. Затова лакомията не се преценява по теглото на човека, а по нагласата му към храната. Човек може да бъде с нормално тегло, или дори слаб, и пак да бъде лаком. Трябва да се има предвид и това, че в различните страни идеалното тегло и форма на тялото се различават значително.

Какви са признаците за лакомията? Лакомият човек постоянно показва липса на въздържание, дори се тъпче с храна до такава степен, че след това се чувства зле или се разболява. Липсата на самоконтрол показва, че не е загрижен за това какъв укор нанася на името на Йехова и на добрата репутация на Неговия народ. (1 Коринтяни 10:31) Разбира се, човек, на когото понякога му се случва да преяде, не бива автоматично да бъде считан за „алчен“. (Ефесяни 5:5, НС) Въпреки това в духа на Галатяни 6:1, НС такъв християнин може да се нуждае от помощ. Павел казва: „Братя, дори и ако някой предприеме погрешна стъпка, преди самият той да е наясно с това, вие, които проявявате духовни качества, се опитайте да поправите този човек с мек дух.“

Защо библейският съвет да избягваме прекомерното ядене е особено важен днес? Защото, особено за нашето време, Исус предупредил: „Внимавайте на себе си, да не би да натегнат сърцата ви от преяждане, пиянство и житейски грижи, и ви постигне оня ден внезапно като примка.“ (Лука 21:34, 35) Като избягваме прекалено да си угаждаме с храната, така избягваме начин на живот, който ще ни навреди в духовно отношение.

‘Умереността’ е християнска добродетел. (1 Тимотей 3:2, 11, НС) Йехова несъмнено ще помогне на онези, които полагат усилия да прилагат библейските напътствия по отношение на умерените навици за ядене и пиене. (Евреи 4:16)

[Бележка под линия]