Йов
2 Можеш ли да промушиш тръстикова връв през ноздрите му+
или да прободеш челюстите му с шип?
3 Дали той ще отправя много молби към тебе,
дали ще ти говори с мили думи?
4 Ще сключи ли договор с тебе,
за да го вземеш като роб до безпределни времена?
5 Можеш ли да си играеш с него като с птица
или да го вържеш за забавление на малките момичета, които са в дома ти?
6 Ще го разменят ли за нещо друго?
Ще го поделят ли между търговците?
7 Можеш ли да забиеш в кожата му множество рибарски копия,+
или в главата му много остриета?
8 Ако вдигнеш ръка срещу него,
ще запомниш борбата! И вече няма да правиш така.
9 Ето, онзи, който се надява да го хване, остава разочарован
и само при вида му бива повален.
10 Никой не е толкова дързък, че да го предизвика.
Тогава кой би устоял пред мене?+
12 Няма да мълча за частите на тялото му,
нито за неговата сила и за прекрасното му съразмерно тяло.
13 Кой може да свали дрехата му?
Кой би влязъл между челюстите му?
14 Кой може да отвори портите на лицето му?
Зъбите му, стърчащи от всички страни, са ужасяващи.
15 Неговата гордост са редовете от люспи,
скрепени сякаш със здрав печат.
16 Те прилягат плътно една към друга
и дори въздухът не може да премине през тях,
17 прилепнали са една към друга,
държат се здраво и не се разделят.
18 При кихавицата му блясва светлина
и очите му са като лъчите на утрото,
19 от устата му излиза проблясваща светкавица
и изскачат огнени искри,
20 от ноздрите му се издига дим
като от пещ, разпалена с папур.
21 Дъхът* му запалва въглени,
от устата му излиза пламък.
22 Силата му се намира в неговия врат,
пред него всички бягат в ужас.
23 Гънките на плътта му са здраво слепени помежду си
и не помръдват, сякаш са отлети върху него.
24 Сърцето му сякаш е излято от метал, твърдо е като камък,
твърдо е като мелничен камък*.
25 Когато той се надигне, дори силните се плашат,+
в страха си са обхванати от смут.
26 Когато го застигне, мечът не може да се мери с него,
както и дългото копие, късото копие и острата стрела.+
27 За него желязото+ е като слама,
медта — като гнило дърво.
28 Стрелата не може да го пропъди,
камъните от прашката+ са като плява за него.
29 В очите му тоягата е като сламка,+
той се присмива на свистенето на копието.
30 По корема му сякаш има остри глинени парчета
и той като че ли влачи след себе си диканя+ по калта.
31 Той кара дълбините да врат като котел,
морето се пени като котел, в който се вари благоуханно масло,
32 след себе си той оставя светла диря
и човек би помислил, че водната бездна има бели коси.
33 Няма подобен на него по земята —
той е създаден неустрашим,
34 гледа безстрашно всяко високо нещо.
Цар е над всички величествени диви животни.“