4 Душата ми се топи в мене, като си спомням+

как ходех с множеството

и крачех бавно пред него до Божия дом+

с възгласи на радост и благодарност,+

с възгласи на множество, което празнува.+

 6 Боже мой, душата ми е отчаяна в мене,+

затова си спомням за тебе+

в йорданската земя, на върховете на Ермон,+

на ниската планина.+

 8 По всяко време се надявайте на него, хора!+

Изливайте сърцата си пред него!+

Бог е убежище за нас.+ (Села)

 2 Изливах пред него мъката си,+

говорех пред него за своето страдание,+