22 като дни, в които юдеите имаха спокойствие от враговете си,+ и като месец, в който тяхната мъка се превърна в радост и тяхното жалеене+ — в ликуване. Тези дни юдеите трябваше да честват, като правят угощения, веселят се, изпращат си един на друг храна+ като подарък и дават милостиня на бедните.+

9 В този ден ще кажат: „Ето, това е нашият Бог!+ На него се надяваме+ и той ще ни спаси.+ Това е Йехова.+ На него се надяваме. Нека се радваме и се веселим за спасението, което идва от него!“+