Откровение

14 И погледнах, и ето, Агнето+ стоеше на планината Сион+ и с него бяха сто четирийсет и четири хиляди,+ на чиито чела бяха написани неговото име и името на Баща му.+ 2 И чух звук от небето като шум на много води+ и тътен на силна гръмотевица. Звукът, който чух, беше като музика от арфисти, които пееха и свиреха на арфите си.+ 3 И те пееха+ като че ли нова песен+ пред престола, пред четирите живи същества+ и пред старейшините,+ и никой не можеше да научи тази песен освен сто четирийсет и четирите хиляди,+ които са изкупени+ от земята. 4 Те са онези, които не се омърсиха с жени,+ те са девствени.+ Те са онези, които следват Агнето, където и да отиде.+ Те бяха изкупени+ измежду хората като първи плодове+ за Бога и за Агнето 5 и в устата им не беше намерена никаква лъжа,+ те са без петно.+

6 И видях друг ангел да лети сред небето,+ и той носеше вечната добра новина,+ за да я съобщи като радостна вест на живеещите на земята — на всеки народ и племе, и език, и род,+ 7 като казваше със силен глас: „Бойте се от Бога+ и му отдайте слава,+ защото настана часът, когато той ще съди!+ Затова поклонете се на онзи, който направи+ небето и земята, морето и водните извори!“+

8 И друг, втори ангел, го следваше, като казваше: „Падна! Падна Вавилон Велики,+ който напои всички народи с виното+ на гнева на своето блудство!“+

9 И друг ангел, трети, ги следваше, като казваше със силен глас: „Ако някой се поклони на дивия звяр+ и на неговото изображение+ и получи белег върху челото или ръката си,+ 10 също ще пие от виното на Божия гняв, което е налято неразредено в чашата на Божия гняв,+ и ще бъде измъчван+ с огън и сяра+ пред светите ангели и пред Агнето. 11 И димът от мъчението им ще се издига вечно,+ и денем и нощем няма да има покой за онези, които се покланят на дивия звяр и на изображението му, нито за онзи, който получава белега+ на името му. 12 Тук е необходима издръжливост за светите личности,+ които се държат за Божиите заповеди+ и за вярата+ в Исус.“

13 И чух глас от небето да казва: „Пиши: Щастливи са онези, които отсега нататък умират+ в единство с Господаря.+ Да, казва духът, нека си починат от усилния си труд, защото делата им ги съпровождат.“

14 И погледнах, и ето, бял облак и на облака седеше някой, който приличаше на човешки син,+ със златна корона+ на главата си и с остър сърп в ръката си.

15 И друг ангел излезе от светилището на храма, като викаше със силен глас към седналия на облака: „Замахни със сърпа си и жъни,+ защото настъпи часът да се жъне, понеже земната жетва+ е узряла.“+ 16 И седналият на облака замахна със сърпа си към земята и земята беше ожъната.

17 И друг ангел излезе от светилището на храма в небето,+ като също имаше остър сърп.

18 И друг ангел излезе от олтара и имаше власт над огъня.+ И извика със силен глас към онзи, който държеше острия сърп: „Замахни с острия си сърп и събери гроздовете на земната лоза,+ защото гроздето ѝ е узряло.“ 19 И ангелът+ замахна със сърпа си към земята и отряза земната лоза,+ и я хвърли в големия лин на Божия гняв.+ 20 И тя беше стъпкана в лина извън града,+ и от лина потече кръв, която стигна чак до юздите на конете,+ на разстояние от хиляда и шестстотин стадии*.+