Йов
3 Към такъв човек насочваш погледа си,
изправяш ме на съд+ срещу самия себе си.
4 Кой може да направи така, че чист да се роди от нечист?+
Никой!
5 Дните на човека са ограничени,+
броят на месеците му е в твоята власт.
Ти издаде за него наредба, която той не може да престъпи.
6 Отвърни погледа си от него, за да си отдъхне малко,+
докато не намери радост като наемен работник в края на деня!
7 Защото дори и за дървото има надежда,
че ако бъде отсечено, пак ще покара+
и няма да остане без издънка.
8 Ако коренът му остарее в земята
и пънът му умре в пръстта,
9 то ще покара, когато усети вода,+
и ще пусне клонки като млада фиданка.+
10 Но човекът умира и лежи повален.
Човекът от пръст издъхва, и къде е?+
11 Водите на морето изчезват,
реката се оттича и пресъхва.+
12 Подобно на това и човекът ще легне и няма да стане.+
Докато не изчезне небето, няма да се събуди,+
няма да бъде вдигнат от съня си.+
14 Ако човек умре, ще живее ли отново?+
Ще чакам през всичките дни на робството си*,+
докато не дойде освобождението ми.+
15 Ще ме повикаш и аз ще ти отговоря,+
ще копнееш за делото на ръцете си.
17 Престъпленията ми са затворени здраво в торба+
и ти запечатваш с лепило прегрешението ми.
18 Но дори и планината рухва и изчезва,
дори и скалата е преместена от мястото си.
19 Водата стопява дори и камъните,
пороите отмиват земната пръст.
Така ти лишаваш от надежда смъртния човек.
20 Надвиваш го веднъж завинаги и той изчезва,+
променяш лицето му и го отпращаш.
21 Когато синовете му получават почит, той не знае за това,+
когато биват презирани, той не ги вижда.
22 Докато е жив, плътта му е пронизвана от болка
и душата му е изпълнена с печал, докато е в него.“