Йов
29 И Йов продължи да говори образно*, като каза:
2 „О, да бях такъв, какъвто бях през отдавна миналите месеци,+
в дните, когато Бог ме пазеше,+
3 когато светилникът му осияваше главата ми,
когато светлината му ме водеше в мрака,+
4 такъв, какъвто бях в най–добрите си дни,+
когато близкото приятелство с Бога беше в шатъра ми,+
5 когато Всемогъщият още беше с мене
и служителите ми бяха навсякъде около мене!
6 Тогава стъпките ми се къпеха в масло
и скалата изливаше потоци маслиново масло за мене,+
7 тогава излизах при портата на града+
и заемах мястото си на градския площад.+
8 Когато ме видеха, младежите се оттегляха,
а възрастните ставаха и стояха на крака.+
9 Князете сдържаха думите си,
закриваха устата си с ръка.+
10 Гласът на водачите замлъкваше,
езикът им залепваше за небцето.+
11 Ухото, което ме слушаше, ме наричаше щастлив,
и окото, което ме виждаше, свидетелстваше благоприятно за мене.
14 Бях облечен с праведност, тя беше моето облекло,+
справедливостта ми беше като горна дреха и като тюрбан.
15 Бях очи за слепия+
и крака за куция.
17 Чупех челюстите на злосторника+
и изтръгвах от зъбите му неговата жертва.
19 Корените ми се разпростират до вода+
и росата остава по клоните ми през нощта.
20 Славата ми не увяхва
и лъкът в ръката ми ще продължава да стреля.’
21 Хората ме слушаха и чакаха,
мълчаха, за да чуят съвета ми,+
22 след думите ми вече не говореха
и словата ми ръмяха нежно върху тях.+
24 Усмихвах им се — те не вярваха, —
не можеха да помрачат сиянието на лицето ми.+