Съдии
8 После мъжете от Ефремовото племе му казаха: „Какво направи ти, та не ни повика, когато отиде да воюваш срещу мадиамците?“+ И яростно се караха с него.+ 2 Накрая той им каза: „Какво са моите дела в сравнение с вашите?+ Нима паберките на Ефрем+ не са по–добри от гроздобера на Авиезер?+ 3 Та нали във вашите ръце Бог предаде мадиамските князе Орив и Зив!+ Какво са моите дела в сравнение с вашите?“ Когато той каза тези думи, яростта* им утихна.+
4 Накрая Гедеон стигна до Йордан и заедно с тристата мъже, които бяха с него, премина реката, и макар че бяха уморени, продължиха да преследват враговете си. 5 После той каза на жителите на Сокхот:+ „Моля ви, дайте хляб на хората, които ме следват,+ защото са уморени, а аз гоня мадиамските царе Зевей+ и Салман!“+ 6 Но князете на Сокхот попитаха: „Да не би Зевей и Салман да са вече в ръцете ти, та да дадем хляб на войската ти?“+ 7 Тогава Гедеон отговори: „Щом е така, когато Йехова предаде Зевей и Салман в ръцете ми, ще овършея телата ви с тръни от пустинята и с бодливи храсти!“+ 8 И оттам той продължи по пътя за Фануил и помоли жителите на Фануил+ за същото, но те му отговориха точно както жителите на Сокхот. 9 Затова той каза и на жителите на Фануил: „Когато се върна победоносно, ще съборя кулата ви!“+
10 Зевей и Салман+ бяха в Каркор със своите войски — около петнайсет хиляди души, които останаха от цялата войска на жителите на Изтока.+ Дотогава вече бяха паднали сто и двайсет хиляди мъже, въоръжени с меч.+ 11 А Гедеон продължи нагоре по пътя на онези, които живееха в шатри, на изток от Новах и Йогвея,+ и нападна вражеския стан, докато станът още не беше подготвен.+ 12 Когато Зевей и Салман побягнаха, Гедеон веднага тръгна да ги преследва, хвана двамата мадиамски царе Зевей и Салман+ и накара целия стан да трепери от страх.
13 И когато Гедеон, синът на Йоас, се връщаше от войната през прохода, който се изкачва към Херес, 14 по пътя хвана един младеж от Сокхот+ и го разпита.+ И младежът написа имената на князете+ и на старейшините на Сокхот, седемдесет и седем души. 15 Тогава Гедеон отиде при жителите на Сокхот и каза: „Ето ги Зевей и Салман, за които ми се присмяхте, като казахте: ‘Да не би Зевей и Салман да са вече в ръцете ти, та да дадем хляб на изморените ти хора?’“+ 16 Тогава той хвана старейшините на града и взе тръни от пустинята и бодливи храсти, та с тях наказа жителите на Сокхот.+ 17 А кулата във Фануил+ събори+ и уби жителите на града.
18 После Гедеон попита Зевей и Салман:+ „Какви бяха мъжете, които убихте в Тавор?“+ А те му отговориха: „Какъвто си ти, такива бяха и те, всеки един от тях приличаше на царски син.“ 19 Тогава той каза: „Те бяха мои братя, синове на майка ми. Както е сигурно, че е жив Йехова, така е сигурно, че ако ги бяхте оставили живи, аз нямаше да ви убия!“+ 20 И Гедеон каза на своя първороден син Йетер: „Отиди, убий ги!“ Но младежът не извади меча си, понеже беше още млад и се страхуваше.+ 21 Затова Зевей и Салман казаха: „Ела ти да ни убиеш, защото какъвто е мъжът, такава е и силата му!“+ Така Гедеон уби+ Зевей и Салман и свали украшенията с форма на луна от шиите на камилите им.
22 След време израилтяните казаха на Гедеон: „Владей над нас+ — ти и синът ти, и внукът ти, — защото ти ни спаси от ръцете на мадиамците!“+ 23 Но Гедеон им отговори: „Нито аз ще владея над вас, нито моят син ще владее над вас.+ Йехова ще владее над вас!“+ 24 И Гедеон им каза още: „Моля ви всеки от вас да ми даде халките за нос+ от плячката си.“ (Защото победените имаха златни халки на носа си, тъй като бяха исмаилтяни.)+ 25 А те отвърнаха: „Разбира се, че ще ти ги дадем.“ И постлаха една горна дреха и всички до един хвърлиха халките за нос от плячката си върху нея. 26 И теглото на златните халки за нос, за които той беше помолил, беше хиляда и седемстотин сикъла злато, освен украшенията с форма на луна,+ обиците, пурпурните вълнени дрехи,+ които носеха мадиамските царе, и огърлиците, които бяха на шиите на камилите.+
27 И Гедеон направи от златото ефод*+ и го изложи в своя град Офра.+ Там целият Израил започна да се покланя+ на този ефод* и той беше като примка за Гедеон и за неговото семейство.+
28 Така мадиамците+ бяха покорени пред синовете на Израил и не повдигнаха вече главите си. По времето на Гедеон в земята имаше спокойствие четирийсет години.+
29 И Йероваал*,+ синът на Йоас, се прибра и живееше в своята къща.
30 И Гедеон имаше седемдесет синове,+ които произлязоха от него*, защото имаше много жени. 31 А също и неговата наложница*, която беше в Сихем, му роди син. И той го нарече Авимелех.+ 32 Накрая Гедеон, синът на Йоас, умря в дълбока старост и беше погребан в погребалното място на своя баща Йоас в Офра, която принадлежи на рода на Авиезер.+
33 И скоро след като Гедеон умря, синовете на Израил отново започнаха да се покланят на Вааловци*+ и си определиха Ваал–верит* за свой бог.+ 34 Синовете на Израил не помнеха своя Бог, Йехова,+ който ги беше избавил от ръцете на околните им врагове,+ 35 и не проявиха милост*+ към семейството на Йероваал, който е Гедеон, в замяна на всичкото добро, което той беше направил за Израил.+