5 Исус — богоподобен, божествен
Йоан 1:1 — „и Словото беше бог (богоподобно, божествено)“
На гръцки: καὶ θεὸς ἦν ὁ λόγος („ке тео̀с ин о ло̀гос“)
1808 г. “and the word was a god” „Новият завет в подобрен превод,
(„и словото беше бог“) въз основа на Новия превод на
архиепископ Нюкъм (с поправен
текст)“ (The New Testament in An
Improved Version Upon the Basis of
Archbishop Newcome’s New Translation:
With a Corrected Text), Лондон.
1829 г. “and the Logos was a god” „Монотесарон“ (The Monotessaron) или
(„и Логос беше бог“) „История на евангелието според
четиримата евангелисти“
(The Gospel History According to
the Four Evangelists), т. 1,
от Джон С. Томпсън, Балтимор.
1864 г. “and a god was the Word” „Емфатичен двуезичен превод“
(„и бог беше Словото“) (The Emphatic Diaglott) (J21, подрѐден
превод) от Бенджамин Уилсън,
Ню Йорк и Лондон.
1879 г. “et la Parole était dieu” „Светата Библия“ (La Sainte Bible),
(„и Словото беше бог“) Сегон–Олтрамар, Женева и Париж.
1928 г. “et le Verbe était un „Ла Библ дю Сантнер“
être divin” („и Словото (La Bible du Centenaire),
беше божествено същество“) Парижко библейско дружество.
1935 г. “and the Word was divine” „Библията — един американски превод“
(„и Словото беше (The Bible—An American Translation)
божествено“) от Дж. М. П. Смит и Е. Дж. Гудспид,
Чикаго.
1950 г. “and the Word was a god” „Превод на новия свят на Християнските
(„и Словото беше бог“) гръцки писания“, Бруклин.
1975 г. “und ein Gott (oder: Gott „Евангелието според Йоан“
von Art) war das Wort” (Das Evangelium nach Johannes)
(„и бог [или: от от Зигфрид Шулц, Гьотинген
божествен вид] (Германия).
беше Словото“)
1978 г. “und göttlicher Art war „Евангелието според Йоан“
der Logos” (Das Evangelium nach Johannes)
(„и богоподобен беше от Йоханес Шнайдер, Берлин.
Логос“)
1979 г. “und ein Gott war der „Евангелието според Йоан“
Logos” (Das Evangelium nach Johannes)
(„и бог беше Логос“) от Юрген Бекер,
Вюрцбург (Германия).
В горните английски, френски и немски преводи са използвани думи като „бог“, „божествен“ или „богоподобен“, защото в обсъжданата граматическа конструкция гръцката дума θεός („тео̀с“) е в ролята на съществително, което е част от съставното сказуемо и допълва значението на подлога. То е в единствено число, стои пред глагола и не е предшествано от определителен член. Това е нечленувана, или неопределена, форма на „тео̀с“. Богът, с когото Словото, или Логос, било в началото, е означен тук чрез гръцкия израз ὁ θεός, тоест „тео̀с“ е предшествано от определителния член „о“. Това е членувана, или определена, форма на „тео̀с“. Когато съществителното е членувано, то означава личност и носи идентифициращо значение, докато ако е част от съставно сказуемо, не е членувано, стои пред глагола и е в единствено число, то означава качество, което някой притежава. Затова твърдението на Йоан, че Словото, или Логос, е „бог“, „божествено“ или „богоподобно“, не означава, че то е Богът, с когото е било. То просто изразява едно качество на Словото, или Логос, но не го отъждествява със самия Бог.
В гръцкия текст има много случаи, при които се използва съществително име от описания по–горе вид. Например виж Мр 6:49; 11:32; Йоа 4:19; 6:70; 8:44, 48; 9:17; 10:1, 13, 33; 12:6; 18:37. На тези места преводачите, които превеждат на езици, притежаващи неопределителен член, го добавят пред съществителното, за да изразят дадено качество или характеристика на подлога. Щом в текстове от този род се добавя неопределителен член, то със същите основания и при превода на нечленуваната форма на θεός в съставното сказуемо на Йоа 1:1 трябва да се добави неопределителен член, така че то да означава „бог“. Свещеното писание потвърждава, че това е правилният начин на предаване на този стих.
В една своя статия, разглеждаща тази тема въз основа на Мр 15:39 и Йоа 1:1, Филип Б. Харнър писал, че изречения, подобни на това в Йоа 1:1 и съдържащи съществително, което образува съставно сказуемо, не е членувано, стои пред глагола и е в единствено число, „изразяват предимно значението на качество. Те показват, че ‘логос’ е от същото естество като ‘теос’. Липсват основания да се смята, че ‘теос’, като част от съставното сказуемо, изразява определеност“. На 87 страница от статията си Харнър прави следното заключение: „Според мене в Йоан 1:1 качествената сила на сказуемото е толкова ясно видима, че съществителното не може да се разглежда като изразяващо определеност.“ (Philip B. Harner “Qualitative Anarthrous Predicate Nouns: Mark 15:39 and John 1:1,” Journal of Biblical Literature Vol. 92, Philadelphia 1973, p. 85, 87)