12 Христовото присъствие (парусиа)

Гръцкото съществително „парусѝа“ буквално означава „да бъда до (заедно с)“ — израз, който е съставен от предлога „пара̀“ („до, заедно с“) и „усѝа“ („съществуване“). Думата „парусѝа“ се среща 24 пъти в Християнските гръцки писания — Мт 24:3, 27, 37, 39; 1Ко 15:23; 16:17; 2Ко 7:6, 7; 10:10; Флп 1:26; 2:12; 1Со 2:19; 3:13; 4:15; 5:23; 2Со 2:1, 8, 9; Як 5:7, 8; 2Пе 1:16; 3:4, 12; 1Йо 2:28. На тези 24 места „Превод на новия свят“ предава „парусѝа“ като „присъствие“ или „присъствам“.

Сродният глагол „па̀рими“ буквално означава „да бъда до (заедно с)“. Той се среща 24 пъти в Християнските гръцки писания, а именно в Мт 26:50; Лу 13:1; Йоа 7:6; 11:28; Де 10:21, 33; 12:20; 17:6; 24:19; 1Ко 5:3, 3; 2Ко 10:2, 11; 11:9; 13:2, 10; Га 4:18, 20; Кол 1:6; Ев 12:11; 13:5; 2Пе 1:9, 12; Отк 17:8. В „Превод на новия свят“ глаголът „па̀рими“ е предаден като „съм (при)“, „присъствам“, „има (го)“, „да дойда (при)“ и по други подобни начини в зависимост от контекста.

Думата „парусѝа“ („присъствие“) се различава от гръцката дума „ѐлевсис“ („идване“), която се среща само веднъж в гръцкия текст, в Де 7:52, като „елѐвсиос“ (на латински: adventu [„адвѐнту“]). Думите „парусѝа“ и „ѐлевсис“ не са взаимно заменяеми. В „Теологичен речник на Новия завет“ (Theological Dictionary of the New Testament), т. V стр. 865, се отбелязва, че „изразите [‘па̀рими’ и ‘парусѝа’] изобщо не се използват за идването на Христос в плът и παρουσία не носи смисъла на връщане. Представата за повече от една парусиа се появява за първи път едва в по–късната Църква [не преди Юстин от II в.] ... За да разберем мисленето на християните в древността, трябва да се освободим напълно от тази идея [за повече от една парусиа]“.

Докторът по теология Израел П. Уорън писал в своя труд „Парусиа“ (The Parousia), Портланд, Мейн (1879 г.), стр. 12–15, за значението на тази дума: „Често ние говорим за ‘второто пришествие’, ‘второто идване’ и т.н., но в Писанието не се споменава за ‘втора Парусиа’. Каквото и да представлявала по характер тя, става дума за нещо особено, което не било ставало преди и което нямало да се случи отново. Това присъствие трябвало да бъде различно и да превъзхожда всички други начини, по които той се явявал пред хората, така че неговото название да говори само за себе си, без никакво друго определение освен определителния член — ПРИСЪСТВИЕТО.“

Също така в „Гръцко–английски речник на Новия завет и друга ранна християнска литература“ (A Greek–English Lexicon of the New Testament and Other Early Christian Literature) от У. Бауър, второ английско издание, от Ф. У. Гингрич и Ф. У. Данкър, Чикаго и Лондон (1979 г.), стр. 630, се казва, че „парусѝа“ „станала официалният израз, обозначаващ посещение на личност с висок ранг, особено на царе и императори, посещаващи дадена област“. В Мт 24:3, както и в други стихове, като например 1Со 3:13 и 2Со 2:1, думата „парусѝа“ се отнася до царското присъствие на Исус Христос след възкачването му на престола като Цар през последните дни на тази система.