7 УРОКИ
ГИЛИ 15 Слава е Девлескере чшаваске!
Саве благословиес анел туке е Йеховаскери прошка?
„Тутар авел и истинско прошка.“ (ПС. 130:4)
О НАЙ-ВАЖНО
Ка дикхас десаве примеря тари Библия, колато сикавен сар простинел аменге о Йехова. Кавка уроки ка помагинел аменге те барярас амари благодарност далкхеске, кай ов простинел аменге.
1. Соске си трудно те ахальовес со мангел те пхенел туке декхой, кана пхенел, кай простингяс туке?
„ПРОСТИНАВ ТУКЕ.“ Сигурно бут локьол туке, кана шунес калка думес, особено ако пхенгян или кергян нещо, колеса дукхавгян декхас. Ама подекхана си трудно те ахальовес со мангел те пхенел о мануш, кана пхенел, кай простинел туке. Може би мангел те пхенел, кай още синьен амала. Или мангел те сикавел туке, кай на мангел те хоратинел по-бут далкхеске, ама тумаро амалипе нанай сарто сине преди. Ако декхой пхенел, кай простингяс туке, давкха ащи те означинел различна букя.
2. Според и Библия, сар простинел о Йехова? (Дикх и бележка-да.)
2 О Йехова на простинел аменге, сарто аме простинас йекх авереске. Никхой нащи те простинел сар лесте. О псалмисти пхенгяс за е Йеховаске: „Тутар авел и истинско прошка тай о мануша бут уважинен тут далкхеске.“a (Пс. 130:4) Е Йеховаскери прошка си истинско. Ов сикавел аменге со наистина означинел те простинас. Десаве стиховиенде, коленде пхенел пес сар простинел о Йехова, си използвиме йекх еврейско дума, която нисар на сине използвиме манушеске, ковато простинел.
3. Соске ащи те пхенас, кай о Йехова на простинел, сар аменде? (Исаия 55:6, 7)
3 Кана о Йехова простинел аменге, ов махнинел напълно амаре безеха. Аме ащи те продължинас те овас лачше амала леса. Бут синям благодарна, кай о Йехова простинел аменге напълно секо дром. (Четине Исаия 55:6, 7.)
4. Сар о Йехова помагинел аменге те ахальовас со си истинско прошка?
4 Сар аме, о безехале мануша, те ахальовас со си истинско прошка, щом о Йехова на простинел, сар аменде? О Йехова използвинел шукар примеря, за те помагинел аменге те ахальовас сар простинел аменге. Калке урокиесте ка дикхас десаве калке примериендар. Он сикавен, кай кана синям пишмани, о Йехова махнинел амаро безех тай мангел пак те овас лачше амала леса. Жикай дикхас калка примеря, ка барьол амари любов тай амари благодарност кариг амаро лачшо тай милостиво Дад, ковато сикавгяс боркха различноне примериенца, кай простинел аменге.
О ЙЕХОВА ЧШИЕЛ ДУРЕ АМАРЕ БЕЗЕХА
5. Со ачшол, кана о Йехова простинел аменге?
5 Ки Библия пишинел, кай амаре безеха си сар баро пхарипе. О цар Давид пхенгяс пере безехенге: „Ме безеха си сар баро пхарипе упрал ме шересте, ковато нащи пхиравав.“ (Пс. 38:4) Ама о Йехова простинел е манушенге, колато си пишмани е кханиле букиенге, колато керде. (Пс. 25:18; 32:5) Ки еврейско чшиб и дума „простинав“ означинел те „ваздав“ или те „пхиравав“. Ащи те представинас аменге, кай о Йехова си зорало мануш, ковато ваздел амаре безеха, колато си сар баро пхарипе амаре пикенде, тай чшиел лен дуре амендар.
„Простинел“ (Пс. 32:5)
6. Кибор дуре амендар чшиел о Йехова амаре безеха?
6 Ки Библия иси авер-да примери, ковато сикавел, кай о Йехова чшиел амаре безеха дуре амендар. Ко Псалм 103:12 пхенел пес: „Кибор дур си о изтоки таро запади, боркха дуре амендар ту чшиес амаре безеха.“ Нанай сар о кхам те икльол тари риг, колатар перел. Демек аме нащи те представинас аменге кибор дуре амендар чшиел о Йехова амаре безеха. Давкха помагинел аменге те овас сигурна, кай о Йехова напълно простинел аменге.
„Кибор дур си о изтоки таро запади“ (Пс. 103:12)
7. Со пхенел и Библия, кай керел о Йехова амаре безехенца? (Михей 7:18, 19)
7 О Йехова лел амендар амаре безеха, ама дали икерел лен паш песте? На-а. О цар Езекия пишингяс за е Йеховаске: „Ту махнингян ме саворе безеха те якхендар.“ (Иса. 38:9, 17) Демек о Йехова чшиел о безеха е манушенгере, колато си пишмани, тай нисар по-бут на дикхел лен. Е Йеховаске андо якха все едно нисар на кергям безех. Авер примери далкхеске дикхас ко Михей 7:18, 19. (Четине.) Калке стиховиенде пхенел пес, кай о Йехова чшиел амаре безеха ко дънос андо морес. Ко пуране диеса нанаяс сар мануш те икалел нещо, ковато сине чшивдо ко дънос андо морес.
„Ту махнингян ме саворе безеха те якхендар.“ (Иса. 38:17)
„Ка чшиес саворе амаре безеха ко дънос андо морес.“ (Мих. 7:19)
8. Со ахалилям жи акана?
8 Калке примериендар ахалилям, кай кана о Йехова простинел аменге, ов напълно махнинел амендар о безеха тай нанай соске вече те хас холи, кай кергям лен. Верно си давкха со пхенгяс о Давид: „Щастлива си калка, коленге сине простиме о кханиле букя, колато керде тай коленгере безеха сине изтриме. Щастливо си о мануш, ковато кергяс безех, ама о Йехова нанай те родел леске сметка.“ (Рим. 4:7, 8) Аке со си истинско прошка!
О ЙЕХОВА ИЗТРИНЕЛ АМАРЕ БЕЗЕХА
9. Сар и Библия помагинел аменге те дикхас, кай о Йехова простинел аменге напълно?
9 Ашал е Исусескери жертва, о Йехова ащи те изтринел о безеха е манушенгере, колато си пишмани. Дикх сар и Библия помагинел аменге те ахальовас со керел о Йехова. Ой пхенел, кай о Йехова изтховел о безеха амендар. Тогава о мануш ачшол шужо. (Пс. 51:7; Иса. 4:4; Йер. 33:8) О Йехова-да пхенгяс: „Въпреки кай тумаре безеха си лоле сар рат, ка ачшон парне сар ив. Въпреки кай си лоле сар лоло гад, ка ачшон парне сар парни вълна.“ (Иса. 1:18) Бут си трудно те махнинес таро шехя петно ратестар. Калке примериеса о Йехова сикавел аменге, кай ащи те овас сигурна, кай ов ащи те изтховел боркха шукар амаре безеха, кай он вече те на дикхьон.
„Ако тумаре безеха си лоле сар рат, ка ачшон парне сар ив.“ (Иса. 1:18)
10. Саво авер примери иси анди Библия, ковато сикавел кибор бут простинел аменге о Йехова?
10 Сарто дикхлям околе урокиесте, амаре безеха си сар борчя. (Мат. 6:12; Лука 11:4) Он ачшон са по-баре секо дром, кана грешинас. Ама кана о Йехова простинел аменге, ов вече на мангел те иринас леске нищо, иначе ка овелас амен баро борчи кариг лесте. Ов на родел аменге сметка е безехенге, колато вече си простиме. Кавка примери шукар сикавел кибор бут локьол аменге, кана о Йехова простинел аменге.
„Простине амаре безеха“ (Мат. 6:12)
11. Со мангел те пхенел и Библия, кана лате пишинел, кай амаре безеха си изтриме? (Деян. 3:19)
11 О Йехова ма само пхенел, кай на мангел те иринас леске амаре борчя, ама напълно изтринел лен. (Четине Деяния 3:19.) Представине туке, кай мануш само драшкинел йекхе чертаса о борчи, ковато требе те иринес леске. Телал обаче още дикхьол кибор парес требелас те иринес. Ама кана изтринес нещо си авер. Ко пуране диеса о мастилос, колеса пишиненас о мануша, лесно ащине те изтринел пес паниеса. Мануш требелас само те лел йекх сусло парцали, за те кхосел со пишингяс. Демек, кана йекх борчи си изтриме, ов си напълно кхосло. Мануш нащи те дикхел со сине пишиме. Бут синям благодарна, кай жанас, кай кана о Йехова простинел амаре безеха, лескере якхенде все едно нисар на кергям лен. (Пс. 51:9)
„За те овен простиме тумаре безеха“ (Деян. 3:19)
12. Со сикльовас таро примери е баре облакиеса?
12 Иси още йекх примери, колеса о Йехова сикавел, кай напълно простинел аменге. Ов пхенгяс: „Ка изтринав тере безеха, все едно учшарав лен баре облакиеса.“ (Иса. 44:22) Кана о Йехова простинел аменге, все едно тховел баро облаки упрал амаре безехенде тай нито аме, нито ов нащи те дикхас лен.
„Ка изтринав тере безеха, все едно учшарав лен баре облакиеса.“ (Иса. 44:22)
13. Сар чувствинас амен, кана о Йехова простинел аменге?
13 Со сикльовас калке примериендар? Кана о Йехова простинел аменге, на требе вече те хас холи, кай кергям безех. Е Исусескери жертва платингяс амаре саворе борчя, демек амаре безеха, тай он вече нанайстале. Аке сар о Йехова простинел аменге, кана синям пишмани.
О ЙЕХОВА МАНГЕЛ ПАК ТЕ ОВАС АМАЛА ЛЕСА
Ашал далкхеске кай о Йехова простинел аменге, ащи пак ка овас амала леса. (Дикх о 14 абзаци)
14. Соске ащи те овас сигурна, кай о Йехова простинел аменге напълно? (Дикх о картинкес.)
14 Ашал и истинско прошка таро Йехова аме ащи те овас амала леса тай на требе те продължинас те хас холи е безехенге, колато кергям. На требе те дарас, кай о Йехова още икерел гарези тай жарел те накажинел амен. Ов нисар нанай те керел давкха. Щом о Йехова пхенел, кай простинел аменге, значи наистина керел лес. О Йехова пхенгяс е пророкиеске Йеремия: „Ка простинав ленгери грешка тай ка бистерав ленгоро безех.“ (Йер. 31:34) О апостол Павел-да пхенгяс: „Вече нанай те дав ман годи ленгере безехенге.“ (Евр. 8:12) Ама со означинел давкха?
„Ка бистерав ленгоро безех.“ (Йер. 31:34)
15. Со означинел, кай о Йехова на дел пес годи амаре безехенге?
15 Ки Библия „те дес тут годи“ на означинел само те на бистерес, а те керес-да нещо. О престъпники, ковато сине жи ко Исусес пхенгяс леске: „Исусе, де тут годи за манге, кана ка ачшос Цари.“ (Лука 23:42, 43) Ов на мангелас о Исусес само те мислинел за леске, а те керел-да нещо за леске тай о Исусес пхенгяс, кай ка възкресинел лес. Тогава, кана о Йехова пхенел, кай нисар на дел пес годи амаре безехенге, ов мангел те пхенел, кай простингяс аменге тай нисар нанай те керел аменге кханилипе, за те накажинел амен.
16. Сар и Библия помагинел аменге те ахальовас сави свобода анел аменге и истинско прошка?
16 Кана о Йехова простинел аменге, аме чувствинас амен свободна. Ки Библия иси авер-да примери, ковато помагинел аменге те ахальовас давкха. Лате пишинел, кай щом синям безехале, аме синям „робя е безехеске“. Ама кана о Йехова простинел аменге, ов „освободинел амен таро безех“. (Рим. 6:17, 18; Откр. 1:5) Кана жанас, кай о Йехова простингяс аменге, аме ащи те овас щастлива сар йекх роби, ковато сине освободиме.
„Туме синьенас освободиме таро безех“ (Рим. 6:18)
17. Сар и прошка все едно саскярел амен? (Исаия 53:5)
17 Четине Исаия 53:5. И Библия пхенел, кай ашал далкхеске кай синям безехале, аме синям сар бут насвале мануша, колато ка мерен. Ама като диняс пе Чшес те мерел аменге, о Йехова все едно саскяргяс амен. (1 Пет. 2:24) Кана грешинас, аме аравас амаро амалипе е Йеховаса. Ама ашал е Исусескери жертва, ов ащи те простинел аменге тай аме ащи пак те овас амала леса. Сарто мануш, ковато сине саскярдо кханиле насвалипнастар, си бут щастливо, амен-да иси бари радост, кана амаро амалипе е Йеховаса все едно си саскярдо тай пак синям лачше лескере якхенде.
„Ашал лескере ранес синямас саскярде“ (Иса. 53:5)
САР Е ЙЕХОВАСКЕРИ ПРОШКА КЕРЕЛ АМАРО ЖИВОТОС ПО-ШУКАР
18. Со ахалилям таро примеря анди Библия, колато сикавен сар простинел о Йехова? (Дикх о блокчес-да „Сар простинел аменге о Йехова“)
18 Со ахалилям таро примеря анди Библия, колато сикавен сар простинел о Йехова? Кана ов простинел амаре безеха, лескере якхенде все едно нисар на кергям лен тай ащи те овас сигурна кай нанай те накажинел амен амаре безехенге. Аке соске ащи те овас амала амаре небесноне Дадеса. Ама на бистерас, кай и истинско прошка си подаръки, ковато о Йехова дел амен, соскето дехел амен тай соскето си милостиво, а ма соскето заслужинас лес. (Рим. 3:24)
19. а) За соске требе те овас благодарна? (Римляни 4:8) б) Со ка дикхас ко следващо уроки?
19 Четине Римляни 4:8. Бут синям благодарна, кай о Йехова простинел аменге. (Пс. 130:4) Ама ако мангас о Йехова те простинел аменге, требе те керас давкха со пхенгяс о Исусес: „Ако на простинен околенге, кана он грешинен, тумаро Дад-да нанай те простинел туменге.“ (Мат. 6:14, 15) Значи требе те овас сар о Йехова тай те простинас околенге. Ко следващо уроки ка дикхас сар ащи те керас давкха.
ГИЛИ 46 Благодаринас туке, Йехова
a Ки еврейско чшиб пишинел „и прошка“. Давкха сикавел, кай иси само йекх истинско прошка. Буте Библиенде о стихи Псалм 130:4 нанай боркха точно преведиме, ама о „Превод на новия свят на Свещеното писание“ шукар сикавел, кай никхой нащи те простинел сар о Йехова.