Бележкес
1. Со си о Баро Вавилон?
Катар жанас, кай „о Баро Вавилон“ си саворе хохавне религиес? (Откровение 17:5) Дикх калка трин букя:
Иси лес власт упрал о цело светос. И Библия пхенел, кай о Баро Вавилон „бешел“ упрал буте манушенде тай народовиенде. Кавка си „и бари диз, която управлинел упрал о царя ки пхув“. (Откровение 17:15, 18)
Нанай о политикя, нито о търговця. „О царя ки пхув“ тай „о търговця“ нанай те овен унищожиме заедно леса. (Откровение 18:9, 15)
Цидел е манушен таро Дел. Леске пхенел пес, кай си блудница, соскето ехминел пес анди политика, за те овен лес парес тай авер букя. (Откровение 17:1, 2) Ов хохавел е манушен саворе народовиендар. Ов си виновно, кай бут мануша мерен. (Откровение 18:23, 24)
Ирине тут ко 13 уроки, 6 точка
2. Кана ка авелас о Месия?
Анди Библия пишинел, кай о Месия ка авелас, кана ка накхен 69 курке. (Четине Даниил 9:25.)
Кана почнинде о 69 курке? Презал о 455 бреш, англал о Исусес те авел ки пхув. Тогава о управители Неемия ало андо Йерусалим, за те помагинел и диз те овел „керди отново“. (Даниил 9:25; Неемия 2:1, 5-8)
Кизом време сине о 69 курке? Анди Библия иси пророчества, коленде йекх диес означинел йекх бреш. (Числа 14:34; Езекиил 4:6) Тогава секо курко означинел ефта бреша. Андо пророчество е Месияске 69 курке си 483 бреша (69 курке х 7 диеса).
Кана свършинде о 69 курке? Като гинас 483 бреша таро 455 бреш пр.Хр., ресас жи ко 29 бреш сл.Хр.a Точно кавка си о бреш, кана о Исусес покръстисайло тай ачшило о Месия! (Лука 3:1, 2, 21, 22)
Ирине тут ко 15 уроки, 5 точка
3. Лечения, коленде използвинел пес рат
Иси лечения, коленде о лекаря използвинен е манушескоро рат, за те лекувинен лес. О християня на приеминен десаве лендар. Например аме на дас рат, ковато те преливинен авере манушеске. Също англал те керен аменге операция, аме на дас рат, ковато те пазинен тай те преливинен аменге по-късно, ако требе. (Второзаконие 15:23)
Ама иси авер лечения, колато ащи те приеминас. Например о кръвна изследвания, и хемодиализа, и хемодилуция тай о селсейвър или и машина сърце-бял дроб.b Секо йекх християни требе коркоро те решинел сар о лекаря те използвинен лескоро рат, кана керен леске изследвания, операция или авер лечение. Секо лекари ащи те керел калка букя хари различно. Аке соске англал те керел операция, изследвания или десаво лечение, секо християни требе те ахальовел точно со ка керен о лекаря лескере ратеса. Мислине калке въпросиенге:
Ако хари ме ратестар икльол ме телостар тай ако мо рат даже спиринел хари те движинел пес ме телосте, дали ка мислинав, кай кавка рат още си част мандар тай нанай те овав пишмани, ако иринел пес пак манде, вместо те чшорел пес „ки пхув“? (Второзаконие 12:23, 24)
Дали ка приеминав те лекувинен ман, като лен ме ратестар, керен десаве букя леса, например тховен илачя лесте, тай иринен лес пак ме телосте (или тховен хари лестар упрал ме ранате), или ка ачшовав пишмани, ако приеминав савка лечение?
Ирине тут ко 39 уроки, 3 точка
4. Кана о ром тай и ромни ащи те мукен пес?
И Библия пхенел, кай нанай шукар о ром тай и ромни те мукен пес тай сикавел, кай нито о ром, нито и ромни ащи пак те пранденен авере манушеске. (1 Коринтяни 7:10, 11) Ама иси букя, колато ащи те траден десаве християниен те мислинен дали те мукен пе ромес или пе ромня.
Кана о ром на мангел те керел нищо, за те дикхел пе семействос: О ром на мангел те дикхел пе семействос тай мукел лен нанге, пинанге тай бокхале. (1 Тимотей 5:8)
Кана о ром марел бут пе ромня или и ромни марел бут пе ромес: О букя ащи те ресен жи отхе, кай йекх таро дуй жене те овел зомкха мардо, кай едвам те ачшол живдо. (Галатяни 5:19-21)
Кана йекх таро дуй жене изобщо на дел околеске те овел амал е Йеховаса: О ром или и ромни керел букя, коленца пречинел околеске зомкха бут, кай ов изобщо нащи те служинел е Йеховаске. (Деяния 5:29)
5. Празникя тай джумбушя
О християня на празнувинен празникя, колато о Йехова мразинел. Ама кана иси десаво празники, секо йекх амендар требе те мукел лескери съвест, която сикавел о правилно дром според и Библия, те водинел лес, за те решинел со те керел тай со те на керел. Аке десаве примеря.
Ако декхой пхенел туке „Честит празник“. Ащи просто те пхенес леске „Благодаринав туке“. Ако о мануш мангел те жанел по-бут, ащи те пхенес леске соске на празнувинес.
Ако то ром или ти ромни нанай е Йеховаскоро Свидетели тай мангел те киден тумен тумаре енданиенца, кана иси празники. Ако ти съвест позволинел туке те жас, ка овел шукар първо те пхенес те ромеске или те ромняке саве букя нанай те керес, кана ка киден тумен.
Ако то шефи мангел те дел тут парес е празникиенге. Требе ли те откажинес? Нанай задължително. Дали то шефи мислинел, кай калка парес си подаръки е празникиеске или дел лен туке, просто за те сикавел, кай си доволно тутар?
Ако декхой дел тут подаръки, кана иси празники. Ащи те пхенен туке: „Жанав, кай на празнувинес, ама бут мангав те дав тут кавка подаръки.“ О мануш ащи вогиестар те мангел те дел тут о подаръки. Ама иси ли букя, колато траден тут те мислинес, кай ов мангел само те дикхел кизом бари си ти вяра, или кай мангел те традел тут те празнувинес? Дикх те ахальовес соске о мануш мангел те дел тут о подаръки, англал те решинес дали те приеминес лес. Аме мангас винаги те овас верна е Йеховаске тай те на ачшовас пишмани таро решения, колато лас. (Деяния 23:1)
Ирине тут ко 44 уроки, 1 точка
6. Заразна болескя
Аме дехас е манушен, аке соске внимавинас бут те на заразинас лен. Ка пазинас околен ма само ако жанас, кай синям насвале, ама също ако жанас, кай синямас манушеса, ковато си насвало, тай ащи те заразинас декхас. Аме синям бут внимателна, соскето и Библия пхенел: „Дехе околен, сарто дехес тут.“ (Римляни 13:8-10)
Сар ка сикавас, кай дехас околен? Ако мануш си заразиме, на требе те подел по вас околенге, те дел лен ангали или те чумидел лен. Ов нанай те холянел, ако декхой мангел те пазинел пе семействос тай на канинел лес пуменде. Англал те покръстинел пес, ов требе те пхенел, кай си заразно, е пхралеске, ковато служинел сар координатори. Тогава о пхрала ка ащи те керен со требе, за те на заразинен пес калка, колато ка покръстинен пес заедно леса. Англал те започнинел те пхирел декхаса, ов требе те керел изследване е ратеске, ако мислинел, кай ащи те овел заразно. Като керел калка букя, сикавел, кай „на мислинел само песке, а мислинел околенге-да“. (Филипяни 2:4)
Ирине тут ко 56 уроки, 2 точка
7. Со те керас, ако машкар аменде иси проблемя паренге тай дали те ресел пес жи ко съдос
За те нашас таро проблемя, ка овел шукар винаги те керас десаво документи, кана дас парес амаре пхрален или лас парес лендар. (Йеремия 32:9-12) Ама все пак подекхана машкар аменде ащи те овен проблемя паренге или авере букиенге. Требе те решинас салка проблемя сиго, без те керас чингара (кавги) тай без те ехминас авере манушен.
Ама со те керас, ако машкар аменде иси по-баре проблемя, ако например декхой хохавгяс амен тай чоргяс амендар или ако хоратингяс кханиле букя за аменге? (Четине Матей 18:15-17.) О Исусес пхенгяс те керас трин букя:
Дикх те решинес о проблеми без те ехминес авере манушен. (Дикх о 15 стихи.)
Ако на разберинен тумен, ле туса йекхес или до християниен, колато си лачше амала е Йеховаса, тай хоратине пак те пхралеса или те пхеняса. (Дикх о 16 стихи.)
Ако пак на разберинен тумен, чак тогава хоратине е старейшиниенца. (Дикх о 17 стихи.)
На мангас те ресас жи ко съдос, кана иси проблемя машкар аменде, за те на хоратинен пес кханиле букя е Йеховаске тай лескере народоске. (1 Коринтяни 6:1-8) Ама подекхана десаве проблемя нащи те овен решиме без те жас ко съдос. Например, ако мануш развединел пес, ако требе те решинел пес паш касте те ачшон о чшаве, ако мангел издръжка, ако декхой мангел те иринен леске парес, соскето иси лес застраховка, ако декхой требе те пхандел пи фирма, соскето нащи те платинел пе борчя, или ако иси десаво завещание. О християня нанай те керен безех, ако жан ко съдос, за те решинен салка проблемя, без те керен чингара.
Йекх християни нанай те керел нищо кханило, ако жал ки полиция тай пхенел, кай декхой кергяс баро престъпление, например изнасилингяс декхас, тормозингяс чшавес или зорле кергяс мръсна букя леса, маргяс или мударгяс декхас или чоргяс бут парес.
a Таро 455 бреш пр.Хр. жи ко 1 бреш пр.Хр. си 454 бреша. Таро 1 бреш пр.Хр. жи ко 1 бреш сл.Хр. си йекх бреш (нанай нулево бреш). Тай таро 1 бреш сл.Хр. жи ко 29 бреш сл.Хр. си 28 бреша. Кавка си общо 483 бреша.
b За те ахальовес по-бут калке букиенге, дикх и статия „Въпроси на читатели“ тари „Стражева кула“ от 15 октомври 2000 година.