Марко

11 Когато наближиха Йерусалим и стигнаха до Витфагия и Витания на Маслиновата планина, той каза на двама от учениците си: 2 „Отидете в селото, което виждате пред вас. Щом влезете, ще намерите вързано младо магаре, което още никой не е яздил. Отвържете го и го доведете. 3 Ако някой ви каже: „Защо правите това?“, отговорете: „На Господаря му трябва. Ще го върне бързо“. 4 И така те отидоха и намериха младото магаре, вързано на улицата до една врата, и го отвързаха. 5 Но някои от хората там ги попитаха: „Какво правите? Защо отвързвате магарето?“. 6 Учениците им отговориха както им беше казал Исус и те ги пуснаха.

7 После доведоха магарето при Исус, сложиха горните си дрехи върху него и той седна отгоре. 8 Много хора постилаха на пътя горните си дрехи, а други слагаха клонки, които режеха от нивите. 9 Тези, които вървяха пред него, и тези, които го следваха, викаха: „Молим те, спаси го*! Благословен е този, който идва в името на Йехова*! 10 Благословено е идващото Царство на баща ни Давид! Молим те, спаси го, Боже в небесата!“. 11 И Исус влезе в Йерусалим, отиде в храма и огледа всичко наоколо, но понеже беше късно, отиде във Витания с дванайсетте.

12 На следващия ден, като излизаха от Витания, той огладня. 13 Отдалече видя една смокиня, която имаше листа, и отиде да види дали ще намери плодове на нея. Но като се приближи, не намери нищо освен листа, защото още не беше сезонът на смокините. 14 Тогава ѝ каза: „Никой вече да не яде плодове от теб!“. А учениците му слушаха.

15 После стигнаха в Йерусалим. Той влезе в храма и започна да гони всички, които продаваха и купуваха там. Обърна масите на тези, които обменяха пари, и пейките на продавачите на гълъби 16 и не позволяваше на никого да пренася каквото и да било през храма. 17 Учеше хората и им казваше: „Не е ли записано: „Домът ми ще се нарече молитвен дом за всички народи.“? А вие сте го превърнали в свърталище на престъпници“. 18 Главните свещеници и книжниците чуха това и започнаха да търсят начин да го убият. Те се страхуваха от него, защото всички се възхищаваха на думите му.

19 Вечерта те излязоха от града. 20 А рано сутринта, като минаха край смокинята, видяха, че е изсъхнала до корен. 21 Петър си спомни за нея и му каза: „Учителю*, виж! Смокинята, която прокле, е изсъхнала“. 22 Исус им отговори: „Имайте вяра в Бога. 23 Казвам ви истината, ако някой каже на тази планина „Вдигни се и се хвърли в морето“, и не се съмнява, но вярва, че това, което казва, ще стане, тогава наистина ще стане така. 24 Затова ви казвам, вярвайте, че вече сте получили всичко, за което се молите, и ще го имате. 25 Когато се молите, простете на другите това, което са направили срещу вас, за да прости небесният ви Баща и вашите грехове“. 26 ——*

27 Те отново влязоха в Йерусалим. Докато ходеше из храма, главните свещеници, книжниците и старейшините дойдоха 28 и го попитаха: „С какво право вършиш тези неща? И кой ти даде правото да ги вършиш?“. 29 Исус им отговори: „Ще ви питам нещо. Ако ми отговорите, ще ви кажа с какво право върша тези неща. 30 Кой изпрати Йоан да покръства? Бог* или хората? Кажете ми“. 31 А те започнаха да обсъждат помежду си: „Ако кажем „Бог“, той ще каже „Тогава защо не му повярвахте?“. 32 Но как да кажем, че е от хората?“. Те се страхуваха от народа, защото всички смятаха, че Йоан наистина беше пророк. 33 Затова отговориха: „Не знаем“. А Исус им каза: „Тогава и аз няма да ви кажа с какво право върша тези неща“.