Лука
5 Веднъж, когато Исус беше край Генисаретското езеро*, около него се събраха много хора, за да чуят Божиите думи, и започнаха да го притискат отвсякъде. 2 И той видя две лодки на брега на езерото, а рибарите бяха излезли от тях и миеха мрежите си. 3 Той се качи на една от лодките, която беше на Симон, и го помоли да се отдалечат малко от брега. Тогава седна в лодката и от нея започна да поучава хората. 4 Когато свърши да говори, каза на Симон: „Отидете надълбоко и хвърлете мрежите си“. 5 А Симон му отговори: „Учителю, цяла нощ се мъчихме и не хванахме нищо, но щом казваш, ще спусна мрежите“. 6 Като го направиха, хванаха толкова много риба, че мрежите им започнаха да се късат. 7 Затова дадоха знак на съдружниците си от другата лодка да дойдат и да им помогнат. И те дойдоха и напълниха догоре и двете лодки, така че лодките започнаха да потъват. 8 Като видя това, Симон Петър падна в краката на Исус и каза: „Остави ме, Господарю, защото съм грешен човек“. 9 Понеже той и хората с него бяха поразени, като видяха колко риба извадиха, 10 а също и Зеведеевите синове Яков и Йоан, които бяха съдружници на Симон. Но Исус му каза: „Не се страхувай! От сега нататък ще ловиш хора“. 11 И те докараха лодките до брега, оставиха всичко и тръгнаха след него.
12 Друг път в един град Исус срещна мъж с тежка форма на проказа. Като видя Исус, той падна по очи и започна да го моли: „Господарю, знам, че ако поискаш, можеш да ме излекуваш*“. 13 Исус протегна ръка, докосна го и каза: „Искам. Бъди здрав*!“. И веднага проказата му изчезна. 14 Тогава той му нареди: „Не казвай на никого, но отиди и се покажи на свещеника, и принеси дар за очистването си, както заповяда Моисей, за да видят свещениците, че си оздравял“. 15 Въпреки това за него се говореше все повече и много хора се събираха, за да го слушат и да бъдат излекувани от болестите си. 16 Но той често ходеше на усамотени места да се моли.
17 Един ден, докато поучаваше в една къща, там имаше фарисеи и учители на Закона, които бяха дошли от всички села на Галилея и Юдея и от Йерусалим. И Йехова* му беше дал сила да лекува. 18 Тогава дойдоха хора, които носеха на носилка един парализиран мъж. Те се опитваха да го внесат вътре и да го сложат пред Исус. 19 Но заради навалицата не успяваха, затова се качиха на покрива, махнаха керемидите и оттам го спуснаха с носилката точно пред Исус. 20 Като видя вярата им, той каза на парализирания: „Греховете ти са простени!“. 21 Тогава книжниците и фарисеите започнаха да разсъждават: „Кой е този, че богохулства така? Кой може да прощава грехове освен Бог?“. 22 Но като прозря какво мислят, Исус им отговори: „Защо мислите по този начин? 23 Какво е по-лесно да се каже: „Греховете ти са простени“ или „Стани и ходи“? 24 Но за да знаете, че Човешкият Син има власт на земята да прощава грехове...“. Той каза на парализирания: „Казвам ти, стани, вземи си носилката и си отиди вкъщи“. 25 И пред очите им човекът стана, взе си носилката и си отиде вкъщи, като прославяше Бога. 26 Тогава всички много се удивиха и започнаха да прославят Бога. Изпълнени със страхопочитание, те казваха: „Днес видяхме чудни неща!“.
27 След това Исус излезе и видя един данъчен служител на име Леви да седи в данъчната служба и му каза: „Бъди мой последовател“. 28 Той остави всичко, стана и тръгна след него. 29 После Леви направи голямо празненство за него в дома си. Заедно с тях на трапезата се бяха разположили много данъчни служители и други хора. 30 Тогава фарисеите и книжниците* започнаха да недоволстват и да казват на учениците му: „Защо ядете и пиете с данъчните служители и грешниците?“. 31 Исус им отговори: „Тези, които се нуждаят от лекар, не са здравите, а болните. 32 Не дойдох да призова към разкаяние праведните хора, а грешниците“.
33 Те му казаха: „Учениците на Йоан редовно постят и усърдно се молят, учениците на фарисеите също, а твоите ученици ядат и пият“. 34 Исус им отговори: „Не можете да накарате приятелите на младоженеца да постят, докато той е с тях, нали? 35 Но ще дойде време, когато младоженецът вече няма да е с тях*, и тогава ще постят“.
36 После им даде следните примери*: „Никой не отрязва парче от нова дреха, за да го зашие на стара дреха. Иначе кръпката ще се откъсне, а и понеже е от нова дреха, няма да подхожда на старата. 37 Освен това никой не налива младо вино в стари мехове. Иначе младото вино ще пръсне меховете и хем виното ще се разлее, хем меховете ще бъдат съсипани. 38 Младото вино трябва да се налива в нови мехове. 39 Никой, който е пил старо вино, не иска младо, защото казва: „Старото е добро“.