Как да постъпиш, ако подрастващото ти дете оспорва вярванията ти?

УБЕДЕН си, че религията ти учи истината за Бога. Вярваш, че Библията учи на най–добрия начин на живот. Затова е напълно нормално да се опитваш да внедриш своите ценности в децата си. (Второзаконие 6:6, 7) Какво да направиш обаче, ако детето ти загуби интерес към духовните неща? Как да постъпиш, ако започне да оспорва вярата, която сякаш с желание е приело, когато е било малко? (Галатяни 5:7)

Ако това стане, недей да мислиш, че си се провалил като християнски родител. Както ще разберем, може да има и други фактори. Помни обаче следното: От начина, по който ще постъпиш с детето си, изпитващо съмнения, може да зависи дали то ще реши да приеме вярата ти, или да се откаже от нея. Ако започнеш война с него по този въпрос, ще се окаже, че започваш изморителна битка, която е почти сигурно, че ще загубиш. (Колосяни 3:21)

По–добре е да се вслушаш в предупреждението на апостол Павел, който писал: „Робът на Господаря не бива да се кара, но трябва да бъде нежен към всички, способен да поучава, да се владее.“ (2 Тимотей 2:24) Как можеш да покажеш, че си ‘способен да поучаваш’, в случай че подрастващото ти дете оспорва вярата ти?

Бъди проницателен

Първо се опитай да разбереш кои може да са някои от причините за възгледа на детето ти. Например:

• Дали не се чувства самотно и няма приятели в християнския сбор? „Тъй като исках да имам приятели, се сприятелих с някои съученици, поради което не напредвах духовно дълго време. Главно заради лошото общуване загубих интереса си към духовните неща, за което сега много съжалявам.“ (Ленор, на 19 години)

• Дали му липсва увереност, поради което се затруднява да говори за вярата си? „Когато ходех на училище, се колебаех да споделям вярванията си със съучениците си. Страхувах се, че ще ме смятат за особняк или за прекалено религиозен. Всички страняха от различните деца, а аз не исках същото да стане с мене.“ (Рамон, на 23 години)

• Дали не се страхува от отговорността да живее според християнските стандарти? „Чувствам се така, сякаш библейското обещание за вечен живот се намира в края на голямо стълбище, на което още дори не съм стъпила, а се намирам много далече от него. Страхът да се кача на стълбището е толкова силен, че съм се замисляла да се откажа от вярата си.“ (Рене, на 16 години)

Опитай се да разбереш как се чувства

С какъв проблем се сблъсква твоето подрастващо дете? Най–добрият начин да разбереш е да го попиташ. Но внимавай да не би разговорът ви да се превърне в спор. По–добре следвай напътствието от Яков 1:19, където пише: „Нека всеки човек бъде бърз да слуша, а бавен да говори и бавен да се гневи.“ Проявявай ‘дълготърпение и умело поучавай’ точно както би постъпил с някого, който не е от семейството ти. (2 Тимотей 4:2)

Например, ако подрастващото ти дете не иска да посещава събранията, се опитай да разбереш дали не го притеснява нещо друго, но прояви търпение. Родителят от следната ситуация не успява да достигне сърцето на детето си.

Юноша: „Просто не ми се ходи повече на събранията.“

Баща: [враждебно] „Какво искаш да кажеш с това, че повече не ти се ходи?“

Юноша: „Скучни са ми. Това е!“

Баща: „Така ли гледаш на Бога? Според тебе той е скучен, така ли? Това е много лошо! Докато живееш под нашия покрив, ще идваш с нас, независимо дали ти харесва, или не!“

Бог изисква от родителите да учат децата си за него, а от децата да се подчиняват на родителите си. (Ефесяни 6:1) Ти обаче не искаш детето ти да следва сляпо духовната ти рутина и неохотно да посещава събранията, а да ги цени и да обича Йехова.

Ако разбереш каква е причината за поведението на детето ти, е по–вероятно да постигнеш тази цел. Имайки предвид това, помисли как горепосоченият разговор би могъл да е по–резултатен.

Юноша: „Просто не ми се ходи повече на събранията.“

Баща: [спокойно] „Защо не ти се ходи?“

Юноша: „Скучни са ми. Това е!“

Баща: „Да седиш час или два, може да е скучно. Какво ти е най–трудно във връзка със събранията?“

Юноша: „Не знам. Предполагам, че просто ми се иска да съм другаде.“

Баща: „Така ли мислят приятелите ти?“

Юноша: „Ами това е проблемът! Вече нямам приятели! След като най–добрият ми приятел се премести, няма с кого да говоря. Всички освен мене се забавляват. Чувствам се толкова изолиран!“

Като насърчава подрастващото си дете да се изказва, този баща не само разбира в какво се корени проблемът — в случая в самотата, — но и изгражда доверието на детето си в него и то ще бъде готово да споделя притесненията си и в бъдеще. (Виж блока „Бъди търпелив!“.)

След време много младежи разбират, че ако се справят с трудностите, които пречат на духовния им растеж, ще придобият повече увереност в себе си и във вярванията си. Разгледай примера на Рамон, цитиран по–рано, който се страхувал да каже в училище, че е християнин. В крайна сметка Рамон разбрал, че не е толкова трудно да говори за вярата си, макар че понесъл присмех. Той разказва:

„Веднъж мой съученик ми се присмиваше заради религията ми. Много се притесних и забелязах, че целият клас ни слушаше. Тогава реших да обърна разговора, като зададох въпроси за неговите вярвания. Учудих се, че той беше още по–притеснен от мене! Осъзнах, че много младежи не разбират религиозните си вярвания. Аз поне мога да обясня своите. В такива случаи съучениците ми трябва да се притесняват, а не аз!“

Помогни му да развие своите „мисловни способности“

Родители и специалисти казват, че има голяма разлика между начина, по който мислят малките деца и младежите. (1 Коринтяни 13:11) За разлика от децата, за които нещата обикновено са или черни, или бели, юношите мислят абстрактно. Например малкото дете може да бъде научено, че Бог е създал всичко. (Битие 1:1) Но младежите може да задават въпроси като: „Откъде да знам, че има Бог? Защо Бог, който е любов, допуска злото? Как е възможно Бог да няма начало и край?“ (Псалм 90:2)

Може да мислиш, че подобни въпроси показват, че вярата на подрастващото ти дете отслабва. Но е възможно да са признак за напредък. Все пак задаването на въпроси е важен аспект от духовния растеж на християните. (Деяния 17:2, 3)

Също така детето ти се учи да използва своите „мисловни способности“. (Римляни 12:1, 2) В резултат на това то ще може да разбере „ширината, дължината, височината и дълбочината“ на християнската вяра по начин, по който преди не е могло. (Ефесяни 3:18) Сега повече от всякога е времето да помогнеш на детето си в юношеска възраст да разсъждава върху вярванията си, така че да развие силна вяра. (Притчи 14:15; Деяния 17:11)

„Нещата, ... в които си се уверил“

В Библията пише за млад мъж на име Тимотей, който от „най–ранно детство“ познавал свещените писания. Въпреки това апостол Павел отправил следната подкана към Тимотей: „Постоянствай в нещата, които си научил и в които си се уверил.“ (2 Тимотей 3:14, 15) Подобно на Тимотей, подрастващото ти дете може да знае библейските стандарти от най–ранна възраст. На този етап обаче е необходимо да му помогнеш да се увери в онова, което е научило, за да развие свои убеждения.

В книгата „Въпроси на младите хора — практични отговори“ (1 том) пише: „Докато детето ви живее с вас, имате правото да изисквате от него да участва в духовните дейности. Но в крайна сметка целта ви е то да развие любов към Бога, а не просто да върши нещо механично.“ Като помниш тази цел, ще можеш да помогнеш на детето си да стане ‘твърдо във вярата’, така че тя да стане част от неговия живот, а не само от твоя.b (1 Петър 5:9)