10 Тартар

Думата „тартар“ се среща само във 2Пе 2:4. Тя се съдържа в гръцкия глагол „тартаро̀о“ и затова при превода на този глагол е използвана фразата „като ги хвърли в тартар“.

В произведението „Илиада“ от древния поет Омир думата „та̀ртарос“ се отнася за подземен затвор, намиращ се по–надълбоко от хадес, на такова разстояние, колкото е разстоянието между земята и небето. Затворените в него не били човешки души, а по–нисшите богове, или духове — Кронос и другите титани, които се разбунтували срещу Зевс (Юпитер). Този затвор бил създаден от митичните богове, за да държат в него духовете, които били изгонили от небесните области, и се намирал под хадес, където се смятало, че биват затваряни душите на хората при смъртта. В митологията „та̀ртарос“ бил най–дълбокото и мрачно място. Той обхващал целия подземен свят, точно както небесата обхващали всичко, което било над земята. Следователно в езическата гръцка митология било прието, че „та̀ртарос“ е място, където били затваряни не човешките души, а титаните, както и място на тъмнина и унижение.

В Йов 40:20, според LXX се казва относно хипопотама (на еврейски: „вехемо̀т“): „И когато се възкачи на една стръмна планина, той зарадва четирикраките създания в дълбините [ἐν τῷ ταρτάρῳ (‘в тартар’)].“ В Йов 41:31, 32 (41:23, 24, LXX) четем относно крокодила (на еврейски: „левиата̀н“): „Той кара дълбокото място да ври като бронзов казан и гледа на морето като на съд за мехлем и на най–дълбоката част на дълбините [τὸν δὲ τάρταρον τῆς ἀβύσσου (‘тартар на бездната’)] като на пленник — той смята дълбините за свое царство.“ От използването на думата „та̀ртарос“ в тези стихове в LXX става ясно, че тя означавала дълбоко място — „най–дълбоката част“ на бездната.

Във вдъхновеното от Бога Писание се казва, че в „та̀ртарос“ не се намират човешки души, а само духовни създания, „ангелите, които съгрешиха“. Това, че са хвърлени в „та̀ртарос“, показва колко голямо е тяхното падение още докато са живи. Това е наказанието за техния грях, бунтът срещу Всевишния Бог. Апостол Петър свързва тъмнината с тяхното принизено състояние, като казва, че Бог „ги предаде на ями от непрогледен мрак, за да бъдат пазени за съд“. (2Пе 2:4)

В своите митове и легенди за Кронос и разбунтувалите се богове титани езичниците представили изопачен възглед за принизяването на разбунтувалите се духове. За разлика от тях, като използва глагола „тартаро̀о“ („хвърлям в тартар“), Петър няма предвид, че ‘ангелите, които съгрешили’, са хвърлени в онзи тартар от езическата митология, но че Всемогъщият Бог ги е свалил от тяхното място и привилегии в небесата и ги е предал на състояние на най–дълбок умствен мрак относно светлите Божии намерения. Освен това тях ги очаква мрачно бъдеще: Писанието показва, че те ще бъдат унищожени завинаги заедно със своя владетел Сатана Дявола. Следователно тартар описва най–ниското състояние на падение за онези разбунтували се ангели.

Във вдъхновеното от Бога Писание тартар няма никаква връзка с хадес, който представлява общият гроб на умрелите хора. Съгрешилите ангели и мъртвите човешки души не са събирани заедно в „та̀ртарос“, като място за вечно съзнателно мъчение на създанията. Тартар ще изчезне, когато Върховният съдия унищожи разбунтувалите се ангели, които сега са в това принизено състояние.