Пушэн кодэла, ко адинон
Можно лэ жувлянди, савэ христианки, тэ стон внутриматочно спираль, кай тэ на авэн бэятцэ?
Если о хулай и хулаи погиндосардэ и закамлэ, кай ла хулаяти тэ стон спираль, вонэ трэбуй тэ диқэн кода, пэр со ритярдёлпэ лэ Дэвлэско законо. Кала о хулай и хулаи витидэн, тэ стон спираль чи най, вонэ трэбуй тэ витидэн кадя, кай после када лэнго ди тэ на дошалярэл лэн, кай стердэ най кадя англа Дэл. Кай тэ терэн кадя, лэнди инке трэбуй драго тэ уӷанэн, со терэл спираль.
О Иегова приԥэндя пэрвонэ ерести лэ Адамости и ла Евати: «Тэ авэн тумэндэ бэятцэ и тэ авэл лэн бут». Кадяжэ кадэла алава во ԥэндя, сар прожыля о Потопо и пэ ԥув сас кати восемь манушэн (Быт. 1:28; 9:1). Андэ Библия на ԥэнэнпэ, кай лэ христианонэнди и акана када трэбуй тэ терэн. Исин христианоря, савэ камэн, кай лэндэ будэр тэ на авэн бэятцэ. Кадяжэ исин христианоря, савэ камэн, кай лэндэ тэ авэн бэятцэ, кала вонэ закамэна. Тоди о хулай и хулаи могут тэ витидэн тэ лэн важ пэстэ кода, через со тэ на авэн бэятцэ. Со лэнди трэбуй тэ роздиқэн и тэ полэн?
Кала и христианоря витидэн, со тэ терэн, кай тэ на авэн бэятцэ, трэбуй тэ диқэн кода, пэр со ритярдёлпэ лэ Дэвлэско законо. Лэ христианонэнди нащи тэ сшон лэ бэятос. Вонэ на лэна тэ умарэн лэ бэятос, савэс трэбуй сас и жувли тэ виԥиравэл и во тэ арақадёлпэ. Кала о ери камэл тэ сшол лэ бэятос, када на сжалпэ кодэлэса, со ԥэнэнпэ андэ Библия, сар трэбуй тэ ценис и жизня (Исх. 20:13; 21:22, 23; Пс. 139:16; Иер. 1:5). Ай со ԥэнэнпэ андэ Библия пала спирали, кай тэ на авэн бэятцэ?
Пала када дэлас дума андэ «Сторожевой башне» 15 мая 1979 бэрш (страницы 30—31, англ.)a. Андэ кодэя время и жувля май бут важ пэстэ лэнас пластмассови спирали, савэн стонас андэ матка. Андэ статья ԥэнэнаспэ, кай нико на полэл, сар терэл кадэя спираль. И учени ԥэнэнас, кай и спираль на мэкэл, кай и сперма тэ дожал каринг и яйцеклетка, кай тэ авэл о бэято. Если и сперма на зажыля андэ яйцеклетка, тоди о бэято на авэла.
Дэкала всаек сас кацаво, кай и сперма зажалас андэ яйцеклетка и заарақадёласпэ о бэято. О бэято барёл андэ маточно труба, пэ када ԥэнэнпэ внематочно беременность или о бэято пэрэжал андэ матка. Инке спираль на домэкэл, кай о бэято тэ прилипийпэ пэ ла маткати риг и тоди и жувли парашэл тэ виԥиравэл лэ бэятос. Када всаек сар и жувли тэ сшол лэ бэятос. Андэ кодэя статья послидни алава ԥэнэнаспэ, кай о христианино, саво камэл када тэ стерэл, трэбуй тэ погиндой, со ԥэнэнаспэ андэ кадэя статья и андэ Библия пала кода, сар дэ куч важ о Дэл лэ манушэстири жизня (Пс. 36:9).
После кода, сар андэ 1979 бэрш вижыля кадэя статья, и учёни и врачоря уже май драго полэн пала спираль?
Кадяжэ исин дуй спирали, савэ и жувля лэнас важ пэстэ. Сар прожылэ бут бэрша, вимэклэ спираль, сави анда медь, ай после када, тоди вимэклэ инке ек спираль, андэ сави исин гормоны. Со кадэла дуй спирали терэн?
Спираль, сави анда медь. Кадэя спираль, сави анда медь, сар и авэр, терэл кадя, кай и сперма тэ на дожал каринг и яйцеклетка. Важ кода кай вой анда медь, вой умарэл и сперма, и жувли на заԥирэл. И спираль, сар о драб, спермицидо, саво умарэл и спермаb. Инке гиндон, кай и спираль анда медь парувэл слизисто андэ матка.
Спираль, сави анда гормоны. Исин бут разни кацавэ спирали. Андэр лэндэ исин гормоны кацавэ же, савэ исин андэ драба, савэ на дэн ла жувляти тэ заԥирэл. Кадэва драб, гормоны, савэ исин андэ спираль, росжанпэ па вся и матка. Дэкала и спираль, сави анда гормоны, на дэл кай и яичникоря тэ вимэкэн яйцеклетка, и тоди и жувли нэ может тэ заԥирэл. Инке и гормоны, савэ исин андэ спираль, парувэн и слизисто и вой ашэл май саниc. Вонэ кадяжэ терэн май густо слизь, сави исин чуть май тэлэ, чем и матка. И када на дэл, кай и сперма тэ прожал андэ матка.
И учёни гиндон, кай и спираль, сави анда медь и анда гормоны, парувэн и слизисто. Но со авэла, если яйцеклетка вижала анда яичнико и жувли заԥирэла? Тоди вой может тэ попэрэл андэ матка, но нэ сможет тэ прилипийпэ каринг ла маткати риг. Если авэла кадя, тоди и жувли парашэла тэ ԥирэл, сар латэ найбаро сроко. Но и учёни гиндон, кай када дэкала кацаво терэлпэ, най май часто чем, кала и жувля пэн и драба, кай тэ на заԥирэн.
Нико нэ может тэ ԥэнэн точно, может и жувли тэ заԥирэл чи най, если стола спираль, сави анда медь или анда гормоны. Но кода, со полинэ и учёни сыкавэл, кай и жувля, после када, кай стон кадэла спирали, могут ридко тэ заԥирэн. Васо? Важ кода кай андэ кадэла спирали исин бут, со терэл кадя, кай и жувли тэ на заԥирэл.
Если о хулай и хулаи камэн тэ стон ла хулаяти спираль, вонэ могут пала када тэ подэн дума лэ врачоса. О врачо может тэ подԥэнэн, савэ исин спирали котэ, кай вонэ жувэн и тэ росԥэнэн, саво лашимос может тэ анэн кадэла спирали и саво может после када тэ авэл о зор кай и хулаи. Нащи, кай варико или даже о врачо, тэ витидэл важ о ери, со лэнди тэ терэн (Рим. 14:12; Гал. 6:4, 5). Вонэ екжэнэ трэбуй тэ витидэн. И христианоря камэн тэ радосарэн лэ Дэвлэс кодэлэса, со вонэ витидэн и кодэлэса, кай терэн вся, кай лэнго ди тэ на дошалярэл лэн, кай стердэ най кадя англа Дэл. (Диқэн 1 Тимофею 1:18, 19; 2 Тимофею 1:3.)
a Кадэя статья сас пистромэ пэ русско шыб андэ «Сторожевой башне» 15 февраля 1999 бэрш, страницы 30—31.
b Андэ статьи Национальной службы здравоохранения Англии ԥэнэнпэ: «И спирали, кай исин медь, май бут чем 99 процентов, май лашэ. Када сыкавэл, кай анда 100 жувлян, савэ стон спираль, андо бэрш заԥирэл кати ек. И спираль, кай исин май мало медь, най кацави лащи».
c Важ кода кай кадэла гормоны терэн кадя, кай и слизисто тэ авэл май сани, кадэла спирали випистрон лэ жувлянди, ко пала ром и кодэлэнди, ко най, савэндэ фартэ жал па гад.