Писмото до евреите
12 Тогава, щом сме заобиколени от толкова много* свидетели, нека и ние да свалим от себе си всяка тежест и греха, който лесно ни оплита, и да бягаме с издръжливост в състезанието, което сме започнали. 2 Нека да не сваляме очи от Исус, който ни води в нашата вяра и я усъвършенства. Заради радостта, която го очакваше, той понесе смърт на мъченически стълб*, без да смята това за нещо срамно, и седна отдясно на Божия престол. 3 Затова размишлявайте за този, който изтърпя толкова много обиди от грешниците, които с думите си навредиха на самите себе си. Така няма да се уморите и да се откажете.
4 В борбата си с греха още не сте се борили до кръв. 5 И напълно забравихте съвета, който Бог ви даде като на свои синове: „Сине мой, не омаловажавай възпитанието* от Йехова* и не се отказвай, когато те поправя. 6 Защото Йехова* поправя този, когото обича, и дори наказва* всеки, когото приема за син“.
7 Всичко, което издържате, е част от обучението ви. Бог се отнася към вас като към свои синове. А кой баща не възпитава сина си? 8 Ако Бог не ви възпитава, тогава сте незаконни деца, а не синове. 9 Освен това родните ни бащи ни поправяха и ние ги уважавахме. Тогава не трябва ли с още по-голямо желание да се подчиняваме на духовния ни Баща*, за да живеем? 10 Те ни поправяха за кратко, както смятаха за добре, а той винаги ни поправя за наша полза, за да станем святи като него. 11 Наистина, когато ни поправят, не е приятно, а боли, но ако приемем това обучение, после то ни носи мир и праведност.
12 Затова укрепете отпуснатите ръце и слабите колене 13 и продължавайте да вървите по правия път, така че това, което е куцо, да не се влоши, а да оздравее. 14 Стремете се да сте в добри отношения* с всички хора и да сте святи*, защото, ако човек не е свят, няма да види Господаря. 15 Внимавайте никой от вас да не се лиши от Божията незаслужена доброта и между вас да не порасне някакъв отровен корен, който да ви навреди и да отрови* много хора. 16 Гледайте между вас да няма човек, който върши сексуална неморалност* или не цени святите неща като Исав, който заради едно ядене се отказа от правото си на първороден. 17 Нали знаете, че после, когато искаше да получи благословията, той беше отхвърлен. И макар че със сълзи на очи молеше баща си да си промени решението, не успя да го разубеди.
18 Вие не се приближихте към планина, която може да се пипне и която е пламнала в огън, нито към тъмен облак, гъст мрак и буря, 19 нито към силния тръбен звук и гласа, който говореше от небето. Когато чуха този глас, хората помолиха да спре да им говори. 20 Те се уплашиха от заповедта: „Дори животно да се допре до планината, трябва да бъде убито с камъни“. 21 И гледката беше толкова страшна, че Моисей каза: „Треперя от страх“. 22 Вие обаче се приближихте към планината Сион и към града на живия Бог, тоест небесния Йерусалим, към десетките хиляди ангели, 23 събрани заедно, и към сбора на първородните, които са записани на небесата, към Бога, който е Съдия на всички, и към праведните, които са водени от светия дух и на които е дадено съвършенство, 24 към Исус, посредника на един нов договор, и към кръвта, която той поръси върху нас и която говори за по-добри неща от кръвта на Авел.
25 Не отказвайте да слушате* този, който говори. В миналото хората не послушаха този, който предаваше Божието предупреждение на земята, и не избегнаха наказанието. Тогава колко по-малко ще го избегнем ние, ако не слушаме този, който говори от небесата! 26 По онова време гласът на Бога разтърси земята, а сега той обещава: „Още веднъж ще разтърся не само земята, но и небето“. 27 А изразът „още веднъж“ показва, че Бог ще премахне нещата, които могат да бъдат разтърсени, тоест тези, които не са направени от него, за да останат нещата, които са непоклатими. 28 Затова, като виждаме, че ще получим непоклатимо Царство, нека да оставаме достойни за незаслужената доброта на Бога, благодарение на която можем да му служим с дълбоко уважение и страхопочитание по начин, който той одобрява. 29 Защото нашият Бог е изпепеляващ огън.