Писмото до евреите
10 Законът е само сянка на бъдещите благословии, но не и самите благословии. Затова той* не може с едни и същи жертви, принасяни всяка година, да направи съвършени тези, които се покланят на Бога. 2 Иначе принасянето на жертви щеше да престане. Защото Божиите служители щяха да станат чисти и вече нямаше да съзнават, че са грешни*. 3 Но тези жертви всяка година напомнят за греховете, 4 понеже кръвта на бикове и на козли не може да премахне греховете.
5 Затова, когато Христос дойде в света, каза: „Ти не искаше жертви и приноси, а ми приготви тяло. 6 Приносите за изгаряне и приносите за грях не ти бяха приятни. 7 Тогава казах: „Ето, дойдох. В свитъка* пише за мен. Дойдох да изпълня волята ти, Боже мой“. 8 Най-напред той каза: „Ти не искаше жертви и приноси, приноси за изгаряне и приноси за грях; те не ти бяха приятни“. (Тези жертви се принасят според Закона.) 9 После каза: „Ето, дойдох да изпълня волята ти“. Той отменя първото, за да установи второто. 10 Според тази „воля“ на Бога сме осветени, защото Исус Христос принесе тялото си в жертва веднъж завинаги.
11 Всеки свещеник заема ден след ден мястото си, за да изпълнява святите си задължения, като принася много пъти едни и същи жертви, които не могат да премахнат напълно греховете. 12 Но Христос принесе веднъж завинаги една жертва за греховете и седна отдясно на Бога. 13 От тогава нататък чака Бог да постави неговите врагове под краката му. 14 С една жертва той веднъж завинаги направи съвършени тези, които са осветени. 15 Светият дух също ни уверява в това, като казва: 16 „Това е договорът, който ще сключа с тях след тези дни — казва Йехова*. — Ще вложа законите си в сърцето им и ще ги напиша в ума им“. 17 После казва: „Вече няма да си спомня за греховете им и за лошите им постъпки“. 18 А когато греховете са простени, вече няма нужда от принос за грях.
19 И така, братя, благодарение на кръвта на Исус можем смело да се приближим до святото* място. 20 Той отвори нов път за нас, който води към живот, като мина през завесата. Тази завеса е тялото му. 21 Освен това имаме велик свещеник, на когото е поверен Божият дом*. 22 Затова нека да се покланяме на Бога с искрено сърце и силна вяра, тъй като сърцата ни и гузната ни съвест бяха очистени* и телата ни бяха измити с чиста вода. 23 Нека да не преставаме да говорим непоколебимо на всички за надеждата си, защото този, който даде обещанието, е верен. 24 Нека да мислим един за друг*, за да се подбуждаме към любов и добри дела, 25 и да не пренебрегваме събранията ни, какъвто навик имат някои, а да се насърчаваме един друг, и то още повече, като виждаме, че денят наближава.
26 Защото ако грешим умишлено, след като сме получили точно познание за истината, вече няма жертва за греховете ни. 27 Остава ни само да чакаме със страх наказанието и огнения гняв, който ще унищожи Божиите врагове. 28 Този, който нарушава Моисеевия закон, умира въз основа на показанията на двама или трима свидетели и за него няма милост. 29 Помислете тогава колко по-тежко наказание заслужава този, който с презрение отхвърля* Божия Син, не цени кръвта на договора, с която е бил осветен, и безсрамно обижда духа на незаслужената доброта! 30 Познаваме този, който каза: „Отмъщението е мое, аз ще им дам заслуженото“. Записано е още: „Йехова* ще съди народа си“. 31 Страшно е да попаднеш в ръцете на живия Бог!
32 Не забравяйте, че след като бяхте просветени, издържахте много страдания в тежката си борба. 33 Понякога публично* ви обиждаха и се отнасяха зле с вас, а понякога подкрепяхте тези, които понасяха същото. 34 Проявявахте състрадание към тези, които бяха в затвора, и не губехте радостта си, когато ви отнемаха притежанията, понеже знаехте, че имате нещо по-хубаво и трайно.
35 Затова оставайте смели* и ще получите голяма награда. 36 Нужна ви е издръжливост, за да може, след като изпълните Божията воля, да получите обещаното. 37 Защото още „съвсем малко“ и „този, който идва, ще дойде и няма да се забави“. 38 „А праведният ми служител ще живее благодарение на вярата си“, но „ако се отдръпне от мен, няма да има одобрението ми“. 39 Ние не сме от тези, които се отдръпват и отиват към унищожение, а от тези, които имат вяра и запазват живота си.