Марко

6 Исус тръгна оттам и отиде в родния си край, а учениците му го последваха. 2 В събота той започна да поучава в синагогата и повечето от хората, които го слушаха, бяха смаяни и се питаха: „Откъде този човек знае тези неща? Кой му е дал такава мъдрост и силата да върши такива чудеса? 3 Това не е ли дърводелецът, синът на Мария и братът на Яков, Йосиф, Юда и Симон? Не живеят ли тук и сестрите му?“. И отказаха да повярват в него. 4 А Исус им каза: „Пророкът е уважаван навсякъде освен в родния си край, сред роднините си и в родния си дом“. 5 Затова не извърши никакви чудеса там, освен че положи ръце върху няколко болни и ги излекува. 6 Той много се чудеше, че нямат вяра. И тръгна да обикаля околните села, за да учи хората.

7 Исус повика дванайсетте и започна да ги изпраща двама по двама, като им даваше власт над злите* духове. 8 Нареди им да не вземат нищо за из път освен тояга: нито хляб, нито торба, нито пари в пояса си, 9 а да си обуят сандали и да не носят допълнителна риза. 10 Каза им още: „Когато влезете в някой дом, останете там, докато не дойде време да си тръгнете. 11 И ако някъде не ви приемат или не ви слушат, на излизане от това място, изтърсете праха от краката си, за да покажете, че са били предупредени*“. 12 Тогава те тръгнаха и проповядваха на хората да се разкаят, 13 изгонваха много демони, намазваха с масло много болни и ги лекуваха.

14 Цар Ирод* чу за това, понеже навсякъде се говореше за Исус. Хората казваха: „Йоан Кръстител е възкръснал от мъртвите и затова върши тези чудеса“. 15 Други казваха: „Това е Илия“. А трети: „Пророк е като пророците от миналото“. 16 Но когато Ирод чу за Исус, каза: „Йоан, когото обезглавих, е възкръснал“. 17 Понеже преди Ирод лично беше изпратил хора да арестуват Йоан, да го вържат с вериги и да го хвърлят в затвора заради Иродиада, жената на брат му Филип, за която се беше оженил, 18 тъй като Йоан му казваше: „Според закона не можеш да се ожениш за жената на брат си“. 19 Затова Иродиада го мразеше и искаше да го убие, но не можеше, 20 защото Ирод се страхуваше от него. Той знаеше, че Йоан е праведен и свят човек, и го пазеше. Всеки път, като го слушаше, се чудеше какво да прави с него, но пак го слушаше с удоволствие.

21 Най-накрая за Иродиада се появи удобен случай, когато Ирод направи празненство за рождения си ден и покани висшите си служители, военачалниците и най-влиятелните хора в Галилея. 22 Дъщерята на Иродиада дойде да танцува за Ирод и гостите му и на тях много им хареса. Тогава царят каза на момичето: „Каквото и да поискаш от мен, ще ти го дам“. 23 Даже ѝ се закле: „Ще ти дам всичко, каквото поискаш, чак до половината от царството ми“. 24 И тя излезе и попита майка си: „Какво да поискам?“. А тя ѝ отговори: „Главата на Йоан Кръстител“. 25 Момичето бързо изтича при царя и каза: „Искам веднага да ми дадеш на поднос главата на Йоан Кръстител“. 26 Царят много се натъжи, но заради клетвата и гостите си не искаше да ѝ откаже. 27 Затова веднага заповяда на един телохранител да донесе главата на Йоан. И той отиде в затвора и го обезглави. 28 После донесе главата му на поднос и я даде на момичето, а то я даде на майка си. 29 Когато учениците на Йоан чуха за това, дойдоха да вземат тялото му и го погребаха в гробница.

30 Апостолите се върнаха при Исус и му разказаха всичко, което са направили и поучавали. 31 Но много хора идваха и си отиваха и те нямаха време дори да ядат. Затова той им каза: „Хайде да отидем на някое спокойно място, за да си починете малко“. 32 И те отплаваха с лодката на спокойно място. 33 Но хората ги видяха да тръгват и много други научиха за това. Те излязоха бързо от всички градове и стигнаха пеша на мястото преди тях. 34 Като слезе от лодката, той видя насъбралите се хора и ги съжали, защото бяха като овце без пастир. И започна да ги учи на много неща.

35 Когато стана късно, учениците му дойдоха при него и казаха: „Наоколо няма нищо и вече е късно. 36 Пусни хората да отидат в околните села и да си купят нещо за ядене“. 37 Той им отговори: „Вие им дайте нещо за ядене“. А те му казаха: „Да отидем ли да купим хляб за 200 динария* и да им дадем да ядат?“. 38 Той ги попита: „Колко хляба имате? Отидете да видите“. Като провериха, те казаха: „Пет хляба и две риби“. 39 Тогава той нареди на всички да седнат по групи на зелената трева. 40 И те седнаха на групи по 100 и по 50 души. 41 Той взе петте хляба и двете риби, погледна към небето и се помоли*. После разчупи хлябовете и започна да ги подава на учениците, за да ги раздадат на хората. Направи същото и с двете риби. 42 Всички ядоха и се нахраниха. 43 Накрая събраха каквото остана и напълниха 12 кошници, без да се брои рибата. 44 А тези, които ядоха от хлябовете, бяха 5000 мъже.

45 Веднага след това той каза на учениците си да се качат на лодката и да тръгнат към другия бряг, към Витсаида, а той остана да изпрати хората. 46 Като се раздели с тях, отиде в планината да се моли. 47 Когато се стъмни, лодката беше навътре в езерото, а той беше сам на сушата. 48 Като видя, че им е трудно да гребат, защото духаше насрещен вятър, малко преди разсъмване* той тръгна към тях по водата. Но изглеждаше, че ще ги подмине. 49 Щом го видяха да ходи по водата, те си помислиха, че им се привижда. И започнаха да викат, 50 защото всички го видяха и се уплашиха. Но той веднага им каза: „Не се страхувайте, аз съм! Не се плашете!“. 51 Тогава се качи в лодката при тях и вятърът утихна. А те бяха изумени, 52 защото не бяха разбрали какво означава чудото с хлябовете и все още не можеха да го проумеят.

53 Когато стигнаха на отсрещния бряг, отидоха в Генисарет и там пуснаха котва. 54 Но щом слязоха от лодката, хората го познаха. 55 Те бързо обиколиха цялата област и започнаха да носят при него болните на носилки. 56 В който и град или село да влезеше той, хората слагаха болните на пазара и те го молеха да докоснат само края на дрехата му. И всички, които го докосваха, оздравяваха.