Август

Обърни внимание на две важни мисли в този стих: 1) праведните се сблъскват с проблеми и 2) Йехова ги избавя от тях. Как ни избавя Йехова? Един начин е, като ни помага да имаме реалистична гледна точка за живота в тази система. Вярно е, че той ни обещава, че ще изпитваме радост в службата за него, но не ни гарантира безпроблемен живот сега. (Иса. 66:14) Йехова ни подканя да се съсредоточаваме върху бъдещето, когато ще се радваме вечно на живота, който е предвидил за нас. (2 Кор. 4:16-18) Междувременно той ни помага да се справяме с трудностите всеки ден. (Плачът 3:22-24) Какво научаваме от примера на някои верни поклонници на Йехова от библейски времена и от наше време? Може да се сблъскаме с неочаквани проблеми, но ако се уповаваме на Йехова, той винаги ще ни подкрепя. (Пс. 55:22) w23.04 14-15, абз. 3-4

Можем да научим много от примера на Йосиф и Мария, които били готови да се подчинят на висшестоящите власти дори когато това щяло да им създаде неудобства. (Лука 2:1-6) Послушанието им било подложено на изпитание, когато Мария била бременна в деветия месец. Императорът на Римската империя Август издал указ за преброяване на населението, което означавало Йосиф и Мария да пътуват около 150 км през хълмисти местности до Витлеем. Пътуването нямало да е лесно, особено за Мария. Заедно с Йосиф тя може би се притеснявала за своята безопасност и за безопасността на нероденото си дете. Ами ако започнела да ражда? Та тя носела в утробата си бъдещия Месия! Били ли това основателни причини да не се подчинят на властите? Въпреки притесненията си Йосиф и Мария спазили закона и Йехова благословил послушанието им. Мария пристигнала благополучно във Витлеем, бебето ѝ се родило здраво и дори се изпълнило библейско пророчество. (Мих. 5:2) w23.10 8, абз. 9; 9, абз. 11-12

Какво да правиш, ако самата мисъл да дадеш отговор на събрание, те стресира? Може да ти е от полза да се подготвиш добре. (Пр. 21:5) Колкото по-запознат си с материала, толкова по-спокоен ще си да отговаряш. Друго предложение е да се изказваш кратко. (Пр. 15:23; 17:27) Ако имаш да кажеш по-малко неща, ще се притесняваш по-малко. Като се изказваш кратко със свои думи, ще покажеш, че си се подготвил добре и разбираш ясно материала. Какво да кажем, ако си опитал някои от тези предложения, но пак се притесняваш да дадеш повече от един-два отговора? Бъди уверен, че Йехова цени искрените ти усилия да правиш каквото можеш. (Лука 21:1-4) Да даваш най-доброто от себе си, не означава да се напрягаш свръх силите си. (Флп. 4:5) Определи какво можеш да направиш, постави си за цел да го направиш и се моли за спокойствие. В началото целта ти може да е да дадеш поне един кратък отговор. w23.04 21, абз. 6-8

Апостол Павел ни оприличава на войници, които са си сложили бойните доспехи и са нащрек. Във време на война от един войник се очаква винаги да е готов за битка. Същото важи и за нас. Ние сме постоянно готови за деня на Йехова, като носим вярата и любовта като нагръдник и надеждата като шлем. Нагръдникът предпазвал сърцето на войника. По подобен начин вярата и любовта пазят фигуративното ни сърце. Тези качества ще ни помагат да продължаваме да служим на Бога и да следваме Исус. Благодарение на вярата си сме сигурни, че Йехова ще ни възнагради, заради това че го търсим от все сърце. (Евр. 11:6) Заради вярата си ще оставаме лоялни на нашия Водач Исус, дори ако понасяме трудности. Можем да изграждаме нужната вяра да посрещаме предизвикателствата в живота, като се учим от примера на братята и сестрите днес, които остават лоялни на Бога въпреки преследването и икономическите проблеми. И можем да избегнем капана на материализма, като подражаваме на онези, които са опростили живота си, за да поставят Царството на първо място. w23.06 10, абз. 8-9

Самоконтролът е способността да контролираме собствените си чувства и действия. Той е нужен, за да постигаме целите си, особено ако целта е трудна за постигане или ни липсва мотивация. Не забравяй, че това качество е част от плода на духа, затова моли Йехова за светия дух, така че да го развиеш. (Лука 11:13; Гал. 5:22, 23) Не чакай идеалните обстоятелства. В този свят вероятно никога няма да имаме идеални обстоятелства. Ако чакаме да станат такива, може никога да не постигнем целта си. Може да ни липсва мотивация, защото целта ни изглежда труднопостижима. Ако е така и в твоя случай, възможно ли е да разделиш целта си на по-малки цели? Например, ако имаш за цел да развиеш някакво качество, защо не опиташ първо да го проявяваш в малките неща? Ако целта ти е да прочетеш цялата Библия, можеш ли да започнеш с по-кратки откъси? w23.05 29, абз. 11-13

През последните дни чрез организацията си Йехова постоянно осигурява духовна храна, за да ни помага да останем на „Пътя на светостта“. (Иса. 35:8; 48:17; 60:17) Можем да кажем, че когато започне библейско изучаване, човек тръгва по „Пътя на светостта“. Някои пътуват по него само за кратко и после го напускат. Други са решени да останат на него, докато не стигнат крайната дестинация. Коя е тя? За хората с небесна надежда „Пътят на светостта“ води до „Божия рай“ в небето. (Откр. 2:7) За онези със земна надежда пътят води до съвършенство в края на хилядата години. Ако пътуваш по този път днес, не се обръщай назад. Остани на него до самия му край в новия свят! w23.05 17, абз. 15; 19, абз. 16-18

Решението да се отдадеш на Йехова, идва естествено, когато мислиш за всичко, което той е направил за тебе. (Пс. 116:12-14) Библията напълно уместно нарича Йехова Източника на „всеки добър дар, всеки съвършен подарък“. (Як. 1:17) Най-големият подарък е жертвата на неговия Син Исус. Само какъв прекрасен дар е това! Благодарение на откупа можеш да имаш близка връзка с Йехова. Бог ти дава също възможността да живееш вечно. (1 Йоан 4:9, 10) С отдаването си на Йехова показваш благодарността си за най-голямата проява на любов, както и за всички други благословии, които си получил от него. (Втор. 16:17; 2 Кор. 5:15) w24.03 5, абз. 8

Относно моралните стандарти на този свят ние се чувстваме като праведния Лот. Той „се измъчвал много от това, че беззаконниците тънат в разпуснато поведение“, защото знаел, че небесният ни Баща мрази погрешните дела. (2 Пет. 2:7, 8) Страхът от Бога и любовта към него подбудили Лот да отхвърли ниските морални стандарти на хората около него. Ние също сме заобиколени от хора, които нямат почти никакво уважение към моралните стандарти на Йехова. Въпреки това можем да останем морално чисти, ако обичаме Бога и изпитваме здрав страх от него. В книгата Притчи Йехова любещо ни е осигурил мъдри съвети, с които да ни насърчи и да ни помогне в това отношение. Всички християни, независимо дали са мъже или жени, млади или стари, могат да извлекат полза от разглеждането им. Ако се боим от Йехова, ще внимаваме да не оправдаваме лошото поведение. w23.06 20, абз. 1-2; 21, абз. 5

Може би си се сблъскал с противопоставяне в семейството или си се отказал от някои материални стремежи, за да поставяш Царството на първо място. (Мат. 6:33) Ако е така, можеш да си сигурен, че Йехова забелязва верността ти. (Евр. 6:10) Навярно си изпитал истинността на Исусовите думи: „Няма човек, който да е оставил къща или братя, или сестри, или майка, или баща, или деца, или ниви заради мене и заради добрата новина, и да не получи сто пъти повече в днешно време къщи и братя, и сестри, и майки, и деца, и ниви, заедно с преследване, а в бъдещата система — вечен живот.“ (Мар. 10:29, 30) Благословиите, които си получил, далеч надминават всички жертви, които си направил. (Пс. 37:4) w24.03 9, абз. 4-5

Когато християните в Юдея били засегнати от голям глад, братята в Антиохия решили, „всеки според възможностите си, да изпратят помощ на братята, живеещи в Юдея“. (Деян. 11:27-30) Макар че засегнатите от глада живеели далече, християните в Антиохия били решени да им помогнат. (1 Йоан 3:17, 18) Ние днес също проявяваме състрадание, когато научим, че събратята ни са пострадали от бедствие, и сме готови да помогнем. Бихме могли да попитаме старейшините дали е възможно лично да се включим в оказването на помощ. Може също да правим дарения за световната дейност и да се молим за засегнатите от бедствието. Братята и сестрите може да се нуждаят от помощ, за да си набавят основните неща. Когато нашият Цар Христос Исус дойде да изпълни присъдата си, дано ни намери да проявяваме състрадание и да ни покани „да наследим царството“. (Мат. 25:34-40) w23.07 4, абз. 9-10; 6, абз. 12

Исус подражавал на разумността на Йехова. Той бил изпратен на земята да проповядва на „изгубените овце от Израилевия дом“, но проявявал разумност в това назначение. Веднъж една жена, която не била израилтянка, го умолявала да излекува нейната обсебена от демон дъщеря. От състрадание Исус изпълнил молбата ѝ. (Мат. 15:21-28) Ето още един пример. По-рано Исус заявил: „Що се отнася до онзи, който се отрече от мене ..., то и аз ще се отрека от него.“ (Мат. 10:33) Но постъпил ли така с Петър, който три пъти се отрекъл от него? Не. Исус взел под внимание разкаянието и вярата му. След възкресението си той се появил пред Петър и навярно го уверил в прошката и любовта си. (Лука 24:33, 34) Йехова Бог и Исус Христос са разумни. А какво да кажем за нас? Йехова очаква да сме разумни. w23.07 21, абз. 6-7

Какво можем да споделим с онези, които се съмняват, че Божието обещание за рая ще се изпълни? Първо, обещанието е дадено от самия Йехова. В книгата Откровение четем: „Онзи, който седеше на престола, каза: ‘Ето, правя всичко ново.’“ Йехова има мъдростта, силата и желанието да изпълни обещанието си. Второ, изпълнението на обещанието му е толкова сигурно, че от негова гледна точка все едно вече е станало. Той с право казва: „Тези думи са верни и истинни. ... Сбъднаха се!“ Трето, щом започне нещо, Йехова ще го завърши, както потвърждават думите „Аз съм Алфа и Омега“. (Откр. 21:6) Йехова ще докаже, че Сатана е лъжец и че се е провалил. Така че, когато някой каже „Звучи твърде хубаво, за да е истина“, можеш да прочетеш и обясниш Откровение 21:5, 6. Покажи как Йехова е гарантирал, че ще изпълни обещанието си — как един вид е поставил под него собствения си подпис. (Иса. 65:16) w23.11 7, абз. 18-19

Йехова обещал това на Авраам, когато той бил на 75 години и още нямал деца. Видял ли Авраам изпълнението на това обещание? Не напълно. След като прекосил река Ефрат и чакал 25 години, той видял чудодейното раждане на сина си Исаак и след още 60 години се родили внуците му Исав и Яков. (Евр. 6:15) Но Авраам така и не видял как потомците му стават голям народ и наследяват Обетованата земя. Този верен мъж обаче се радвал на близко приятелство със своя Създател. (Як. 2:23) И когато бъде възкресен, само колко развълнуван ще бъде да научи, че вярата и дълготърпението му са донесли благословии на всички народи! (Бит. 22:18) Каква е поуката? Може би ние лично няма да видим изпълнението на всички Божии обещания сега, но ако сме търпеливи като Авраам, можем да сме сигурни, че Йехова ще ни благослови днес и дори още повече в обещания от него нов свят. (Мар. 10:29, 30) w23.08 24, абз. 14

Като млад цар Озия бил смирен. Той се учел „да се бои от истинския Бог“ и Йехова благословил по-голямата част от живота му, продължил 68 години. (2 Лет. 26:1-4) Озия покорил много от враговете на народа си и укрепил Йерусалим и отбраната му. (2 Лет. 26:6-15) Той несъмнено се радвал на всичко, което Бог му помогнал да постигне. (Екл. 3:12, 13) Цар Озия бил свикнал другите да изпълняват заповедите му. Дали заради това започнал да мисли, че може да прави каквото си иска? Един ден той самонадеяно влязъл в храма на Йехова и се опитал да изгори тамян на олтара, което не било позволено на царете. (2 Лет. 26:16-18) Първосвещеникът Азария се опитал да го спре, но Озия много се ядосал. За съжаление, царят потъпкал всички години вярна служба и бил наказан с проказа. (2 Лет. 26:19-21) Колко различен можел да бъде животът му, ако той бил останал смирен! w23.09 10, абз. 9-10

Дори след като станал помазан християнин, апостол Петър трябвало да се бори със слабостите си. През 36 г. той видял как необрязаният езичник Корнилий бил помазан със свети дух, което било ясно доказателство, че „Бог не проявява пристрастие“ и че езичниците можело да са част от християнския сбор. (Деян. 10:34, 44, 45) След това Петър започнал да се храни заедно с езичниците — нещо, което никога преди нямало да направи. Някои християни от юдейски произход обаче смятали, че юдеите и езичниците не бива да ядат заедно. Когато братя с такива възгледи дошли в Антиохия, Петър спрял да яде с братята от езически произход вероятно от страх да не обиди християните от юдейски произход. Апостол Павел видял това лицемерие и публично го укорил. (Гал. 2:13, 14) Въпреки тази грешка Петър не се отказал. w23.09 22, абз. 8

Честният самоанализ може да разкрие някои слабости, но не се обезсърчавай. „Господарят е добър“ и ще ти помага да се подобряваш. (1 Пет. 2:3) Апостол Петър ни уверява, че Бог „ще завърши обучението ни, ще ни направи непоколебими“. Веднъж Петър се чувствал недостоен да е в присъствието на Божия Син. (Лука 5:8) Но с любещата подкрепа на Йехова и Исус той вярно следвал Христос. Така бил одобрен да получи „достъпа до вечното царство на нашия Господар и Спасител Исус Христос“. (2 Пет. 1:11) Само каква награда! Ако като Петър не се отказваш и позволяваш на Йехова да те обучава, ти също ще бъдеш възнаграден с вечен живот. Ще получиш „резултата от своята вяра — спасението на душата си“. (1 Пет. 1:9) w23.09 31, абз. 16-17

Светият шатър имал двор — заградено открито пространство, където свещениците изпълнявали задълженията си. В двора се намирал големият меден олтар за приноса за изгаряне, а също и меден съд с вода, с която свещениците се миели, преди да изпълняват святата си служба. (Из. 30:17-20; 40:6-8) Днес помазаните братя на Христос, които все още са на земята, вярно служат в земния вътрешен двор на духовния храм. Големият съд за миене е важно напомняне за тях, както и за всички християни, да останат морално и духовно чисти. Къде тогава принася поклонение „голямото множество“? Апостол Йоан видял тези хора „да стоят пред престола“ на Бога и „да му принасят свята служба денем и нощем в неговия храм“. Те правят това тук на земята във външния двор на духовния храм. (Откр. 7:9, 13-15) Само колко ценим честта да имаме място в уредбата на Йехова за чисто поклонение! w23.10 28, абз. 15-16

Един начин, по който Йехова ни дава сили, е чрез старейшините. (Иса. 32:1, 2) Затова, ако си притеснен, сподели чувствата си със старейшините. Когато ти предложат помощ, приеми я с благодарност. Чрез тях Йехова може да те направи силен. Основаната ни на Библията надежда за вечен живот, било то в рай на земята, или в небесното Царство, също може да ни вдъхне сили. (Рим. 4:3, 18, 19) Нашата надежда ни укрепва да издържаме трудностите, да проповядваме добрата новина и да изпълняваме различни назначения в сбора. (1 Сол. 1:3) Тази надежда укрепила и апостол Павел. Той бил „притискан“, „объркан“, „преследван“ и „повален“. Дори животът му бил в опасност. (2 Кор. 4:8-10) Павел придобивал сили да издържа изпитанията, като се съсредоточавал върху надеждата си. (2 Кор. 4:16-18) Апостолът се съсредоточавал върху бъдещата си надежда за вечен живот в небесата. Той размишлявал върху надеждата си и в резултат на това усещал, че „се подновява всеки ден“. w23.10 15-16, абз. 14-17

Когато се молиш, мисли дали според Йехова е дошло времето да удовлетвори молбата ти. Може да смятаме, че се нуждаем от незабавен отговор на молитвите си. Но всъщност Йехова знае кога е най-подходящият момент да ни помогне. (1 Пет. 5:6, 7) Ако това, което искаме, не стане веднага, може да си помислим, че отговорът на Йехова е „не“. Но отговорът всъщност може да е „все още не“. Например млад брат се моли да оздравее, но състоянието му не се подобрява. Ако Йехова го излекува чудодейно, после Сатана може да заяви, че братът му служи само защото е бил излекуван. (Йов 1:9-11; 2:4) Освен това Йехова вече е определил време кога ще премахне всички болести. (Иса. 33:24; Откр. 21:3, 4) И дотогава не можем да очакваме чудодейно изцеление. Затова братът може да моли Йехова да му дава сили и вътрешен мир да издържа и да продължава да му служи вярно. w23.11 24, абз. 13

Въпреки сериозната си грешка Самсон не се отказал. Той търсел начин да изпълни задачата, която Йехова му бил дал. (Съд. 16:28-30) Самсон го умолявал: „Позволи [ми] да отмъстя на филистимците!“ В отговор истинският Бог му върнал свръхчовешката сила и благодарение на това Самсон постигнал по-голям успех срещу филистимците от когато и да било. Макар че понесъл печалните последствия от грешката си, Самсон не престанал да върши волята на Йехова. Така че, ако и ние сгрешим и се нуждаем от поправяне или изгубим привилегия, не бива да се отказваме. Нека помним, че Йехова не се отказва от нас. (Пс. 103:8, 9) Въпреки грешките ни пак можем да сме полезни за него точно както Самсон. w23.09 6, абз. 15-16

Когато издържаш, печелиш Божието одобрение. Това не означава, че Йехова се радва да имаш изпитания или проблеми. По-скоро той се радва, че издържаш вярно. Много е насърчително да знаем, че с издръжливостта си радваме Йехова и печелим неговото одобрение! (Пс. 5:12) Спомни си, че Авраам издържал изпитанията си и имал Божието одобрение. Йехова го смятал за праведен и за свой приятел. (Бит. 15:6; Рим. 4:13, 22) Същото може да важи и за нас. Ние не печелим одобрението на Йехова с количеството работа, която вършим в службата за него, или с привилегиите си. Имаме Божието одобрение заради вярната си издръжливост. И независимо от възрастта, обстоятелствата или способностите ни, всички ние можем да издържаме. Дали в момента издържаш вярно някакво изпитание? Ако е така, помни, че имаш Божието одобрение. Това ще укрепи още повече надеждата ти. w23.12 11, абз. 13-14

Важно е братята да се научат да общуват добре. Това означава да слушат и да разбират мислите и чувствата на другите. (Пр. 20:5) Можеш да се научиш да разчиташ тона на гласа, изражението на лицето и езика на тялото на човека, с когото говориш. Но това няма как да стане, без да прекарваш време с хората. Ако постоянно използваш електронни средства за общуване, като имейли и текстови съобщения, способността ти да общуваш на живо, може да закърнее. Затова търси възможности да говориш с другите лично. (2 Йоан 12) Зрелият християнин трябва също да е в състояние да издържа себе си и семейството си. (1 Тим. 5:8) Добре е да усвоиш умение, което ще ти помогне да си намериш работа. (Деян. 18:2, 3; 20:34; Еф. 4:28) Спечели си репутацията на човек, който се труди усърдно и завършва това, което е започнал. Така ще е по-вероятно да си намериш работа и да я задържиш. w23.12 27, абз. 12-13

Когато в Библията се говори за „деня на Йехова“, се има предвид времето, когато Йехова изпълнява присъда над враговете си и спасява своите служители. В миналото той няколко пъти е правил това. (Иса. 13:1, 6; Езек. 13:5; Соф. 1:8) В наше време „денят на Йехова“ ще започне с нападението над Вавилон Велики и ще достигне кулминацията си във войната Армагедон. За да преживеем този „ден“, трябва да се подготвим отсега. Исус учел, че трябва да сме готови за „голямото бедствие“, тоест не само да се подготвим, но и „да останем готови“. (Мат. 24:21; Лука 12:40) В първото си боговдъхновено писмо до солунците апостол Павел използвал няколко примера и сравнения, за да помогне на християните да останат готови за великия ден на съд. Павел знаел, че денят на Йехова няма да дойде по негово време. (2 Сол. 2:1-3) Все пак подканил събратята си да се подготвят за него, сякаш щял да настъпи утре. Съветите му са от полза и за нас. w23.06 8, абз. 1-2

Към края на 70-те години на ХХ в. в Токио (Япония) бил построен 60-етажен небостъргач. Хората се питали как той ще издържи на честите земетресения в града. Каква била тайната? Инженерите били проектирали сградата така, че да е здрава и стабилна, но същевременно и достатъчно гъвкава, за да устои на сеизмичните трусове. Християните са като този небостъргач. В какъв смисъл? Един християнин трябва да поддържа равновесие между качествата твърдост и гъвкавост. Той трябва да е непоколебим и твърдо решен да следва законите и стандартите на Йехова. „Готов е да се подчини“ и не прави компромис. От друга страна, е нужно също да е „разумен“, или гъвкав, когато обстоятелствата го позволяват или дори го изискват. (Як. 3:17) Християнинът, който има този уравновесен възглед, няма да изпада в крайности, като е твърде строг или прекалено толерантен. w23.07 14, абз. 1-2

Исус трябвало да устоява на изкушенията на Сатана Дявола, включително на директните му атаки да пречупи лоялността му към Бога. (Мат. 4:1-11) Сатана бил решен да накара Исус да съгреши, така че да не може да плати откупа. По време на земната си служба Исус издържал и други изпитания. Той бил преследван и понякога бил в смъртна опасност. (Лука 4:28, 29; 13:31) Трябвало също да се справя с несъвършенствата на последователите си. (Мар. 9:33, 34) А когато враговете му го изправили на съд, му се подигравали и го измъчвали. После той бил убит по особено болезнен и унизителен начин. (Евр. 12:1-3) Освен това Исус трябвало да издържи последната част на изпитанието си сам, без да има защитата на Йехова. (Мат. 27:46) Ясно е, че на Исус му струвало много да даде откупа. Нима не изпитваме дълбока любов към него, като размишляваме как охотно жертвал толкова много за нас? w24.01 10-11, абз. 7-9

Дълготърпението ни помага в отношенията ни с другите. То ни помага да слушаме внимателно, докато другите говорят. (Як. 1:19) Дълготърпението също допринася за мира. То ни предпазва да не реагираме прибързано и да не говорим нелюбезно, когато сме под стрес. Ако сме търпеливи, няма бързо да се ядосваме, в случай че някой нарани чувствата ни. Вместо да си отмъщаваме, ще „проявяваме търпимост един към друг и ще си прощаваме щедро“. (Кол. 3:12, 13) Дълготърпението ще ни помогне също да вземаме по-добри решения. Вместо да действаме прибързано или импулсивно, ще отделяме време да проучим и преценим възможностите, които имаме. Например, ако си търсим работа, може да ни се иска да приемем първото предложение, което получим. Но ако сме търпеливи, ще отделим време да помислим как ще се отрази тази работа на семейството и духовността ни. Дълготърпението може да ни предпази от лоши решения. w23.08 22, абз. 8-9

Ако се обезсърчаваш заради грешните си склонности, ще укрепиш решимостта си да се бориш срещу изкушенията, като мислиш за обещанието, което си дал на Йехова при отдаването си. В какъв смисъл? Като се отдаваш на Йехова, се отричаш от себе си. Това означава, че казваш „не“ на лични желания и цели, които не са угодни на Йехова. (Мат. 16:24) Затова, когато се появи изкушение, няма да е нужно да се чудиш какво да правиш. Вече ще си затворил вратата пред всички варианти освен един — да си верен на Йехова. Ще останеш твърдо решен да го радваш. Така ще си като Йов, който въпреки че се борел с изключително трудни изпитания, решително заявил: „Няма да отстъпя от своята неопетненост!“ (Йов 27:5) w24.03 9, абз. 6-7

Йехова, „Богът на любовта“, е с нас! (2 Кор. 13:11) Той се интересува от всеки един от нас. Уверени сме, че сме „обградени“ с лоялната му любов. (Пс. 32:10, бел. под линия) Колкото повече размишляваме как е показвал, че ни обича, толкова по-реален и близък ще става за нас. Можем свободно да се обръщаме към него в молитва и да му казваме колко много се нуждаем от любовта му. Можем да споделяме с него всичките си притеснения, уверени, че той ни разбира и че иска да ни помогне. (Пс. 145:19) Точно както сме привлечени от един огън в студен ден, така и горещата любов на Йехова ни привлича. Тя е много силна и в същото време нежна. Затова приеми любовта на Йехова! Нека всички ние откликнем на любовта му, като „се изпълним с любов“ към него! (Пс. 116:1) w24.01 31, абз. 19-20

Исус не просто казвал на хората, че Божието име е Йехова. Юдеите по негово време вече го знаели. Той по-скоро изявил личността зад това име. (Йоан 1:17, 18) Например в Еврейските писания се казва, че Бог е милостив и състрадателен. (Из. 34:5-7) Но Исус изяснил тази истина по най-добрия начин, като разказал притчата за блудния син и неговия баща. Когато четем как бащата видял сина си отдалече, как се затичал към него, как го прегърнал и от цяло сърце му простил, когато той се разкаял, още по-ясно виждаме колко милостив и състрадателен е Йехова. (Лука 15:11-32) Исус разкрил какъв в действителност е Баща му. w24.02 10, абз. 8-9

Йехова освежава и утешава страдащите. Как подобно на него да изпитваме състрадание към другите и да ги утешаваме? Един начин е да развиваме в сърцето си качества, които ще ни подбуждат да осигуряваме утеха. Кои са някои от тях? Какво ще ни помага да поддържаме любовта си жива и да не спираме да се утешаваме един друг? (1 Сол. 4:18) Нужно е да развиваме качества като съчувствие, братска обич и милост. (Кол. 3:12; 1 Пет. 3:8) Как ни помагат те? Ако състраданието и другите качества станат част от личността ни, ще изпитваме силно желание да утешаваме онези, които са в трудна ситуация. Исус казал: „От изобилието на сърцето говори устата. Добрият човек изнася добри неща от доброто си съкровище.“ (Мат. 12:34, 35) Осигуряването на утеха на събратята ни в нужда е наистина важен начин да проявяваме любов към тях. w23.11 10, абз. 10-11

За да разберем библейските пророчества, се нуждаем от помощ. Например представи си, че отиваш на непознато място, но приятелят ти, който пътува с тебе, го познава добре. Той знае точно къде сте и накъде води всяка улица. Несъмнено се радваш, че се е съгласил да те придружи. По подобен начин Йехова знае къде сме в потока на времето и какво предстои. Така че, за да разбираме пророчествата, трябва смирено да го молим за помощ. (Дан. 2:28; 2 Пет. 1:19, 20) Като всеки добър родител Йехова иска децата му да имат щастливо бъдеще. (Йер. 29:11) Но за разлика от човешките родители Йехова може да предскаже бъдещето с изключителна точност. Той се погрижил в Словото му да бъдат записани пророчества, за да знаем предварително какви важни събития ще станат. (Иса. 46:10) w23.08 8, абз. 3-4