Юли

Във всичко, което казал и направил — включително чудесата, които извършил, — Исус съвършено отразявал мислите и чувствата на своя Баща. (Йоан 14:9) Какво научаваме от разказите за чудесата на Исус? Той и Баща му дълбоко ни обичат. Докато бил на земята, Исус показал колко много обича хората, като използвал чудодейната си сила да облекчава страданията им. Веднъж двама слепци поискали помощ от него. (Мат. 20:30-34) Обърни внимание, че Исус „ги съжалил“ и ги излекувал. Гръцкият глагол, преведен тук като „съжали“, се отнася за силно и дълбоко състрадание. Точно това чувство, което е израз на любов, подбудило Исус също да нахрани гладните и да излекува един прокажен. (Мат. 15:32; Мар. 1:41) Можем да сме сигурни, че Йехова, Богът на „нежното състрадание“, и Синът му дълбоко ни обичат и изпитват болка, като ни виждат да страдаме. (Лука 1:78; 1 Пет. 5:7) Само колко копнеят да премахнат всички проблеми, които измъчват човечеството! w23.04 3, абз. 4-5

Можем да предприемем практични стъпки, за да се предпазим максимално от погрешното мислене и идеи на тази система. Например можем да изпълваме ума си с ползотворни мисли, като четем и изучаваме Библията. Събранията и проповедната служба също ще защитят мисленето ни. Йехова, от своя страна, обещава, че няма да позволи да бъдем изкушавани повече, отколкото можем да понесем. (1 Кор. 10:12, 13) Всеки от нас трябва да се моли повече от всякога да остане верен на Йехова през тези трудни последни дни. Йехова иска „да изливаме сърцата си пред него“. (Пс. 62:8) Възхвалявай го и му благодари за всичко, което прави. Моли го да ти помага да си смел в службата, да се справяш с проблемите и да устояваш на изкушенията. Не позволявай на нищо и никого да те спира да се молиш редовно на Йехова. w23.05 7, абз. 17-18

Защо посещаваме събранията на сбора? Главно за да възхваляваме Йехова. (Пс. 26:12; 111:1) Но освен това, за да се насърчаваме взаимно в днешните трудни времена. (1 Сол. 5:11) Когато вдигнем ръка и дадем отговор, постигаме и двете неща. Но може да срещаме някои трудности. Може да се притесняваме да дадем отговор или пък да имаме голямо желание да участваме, но да не ни дават думата толкова често, колкото ни се иска. Какво ще ни помогне? Апостол Павел казал, че трябва да мислим как „да се насърчаваме взаимно“. Като помним, че можем да насърчим другите дори с прост отговор, който изразява вярата ни, няма да се притесняваме толкова да вдигнем ръка. А ако не ни дават думата често, ще се радваме, че другите в сбора имат възможност да се изкажат. (1 Пет. 3:8) w23.04 20, абз. 1-3

Излиза царска заповед, че юдеите, които са пленници във Вавилон от 70 години, са свободни да се върнат в родината си Израил. (Езд. 1:2-4) Заслугата е на Йехова. Вавилонците обикновено не освобождават пленниците си. (Иса. 14:4, 17) Но Вавилон е превзет и новият владетел позволява на юдеите да напуснат. Всеки юдей, особено ако е глава на семейство, трябва да вземе решение — да напусне Вавилон или да остане. Решението не е лесно. Мнозина са вече твърде възрастни за такова дълго пътуване. И тъй като повечето юдеи са родени във Вавилон, той е техният дом и не познават друг. За тях Израил е земята на предците им. Изглежда, някои юдеи са забогатели във Вавилон, затова вероятно им е трудно да оставят удобното си жилище или работата си и да се преместят в непозната страна. w23.05 14, абз. 1-2

Божието Слово ни насърчава да продължаваме да развиваме издръжливост, състрадание и любов. В Лука 21:19 се казва: „Чрез издръжливостта си ще придобиете душите си.“ В Колосяни 3:12 пише: „Облечете се с нежно състрадание.“ А в 1 Солунци 4:9, 10 четем: „Самите вие сте учени от Бога да се обичате помежду си ... Но ви подканяме, братя, занапред да правите това в още по-пълна степен.“ Всички тези стихове били предназначени за християни, които вече проявявали издръжливост, състрадание и любов. Но те трябвало да продължават да развиват тези качества. Това се отнася и за нас. Ето защо ще е полезно да разгледаме как първите християни проявявали всяко от тези качества. Така ще видим как можем да им подражаваме и да покажем, че сме готови за голямото бедствие. А когато то започне, вече ще сме се научили на издръжливост и ще сме решени да продължаваме да издържаме. w23.07 3, абз. 4, 8

Независимо дали сме от помазаните, или от „другите овце“, трябва да останем на този път, който ни превежда през духовния рай и ни води към бъдещите благословии на Царството. (Йоан 10:16) От 1919 г. милиони мъже, жени и деца са излезли от Вавилон Велики, световната империя на фалшивата религия, и са поели по този фигуративен път. Когато юдеите напуснали Вавилон, Йехова се погрижил препятствията пред тях да бъдат отстранени. (Иса. 57:14) А какво да кажем за съвременния „Път на светостта“? Векове наред преди 1919 г. Йехова използвал боящи се от него мъже да разчистят пътя за излизане от Вавилон Велики. (Сравни Исаия 40:3.) Те извършили нужната подготовка на този път, за да може по-късно хората с правилна нагласа да напуснат Вавилон Велики и да влязат в духовния рай, където било възстановено чистото поклонение на Йехова. w23.05 15-16, абз. 8-9

Йехова иска да му служим с радост и желание. (2 Кор. 9:7) Тогава трябва ли да продължаваме да работим върху целта си, ако много не ни се иска? Да помислим за примера на апостол Павел. Той казал: „Бия с юмруци тялото си и го владея като свой роб.“ (1 Кор. 9:25-27) Павел се насилвал да върши това, което е правилно, дори когато му се искало да прави друго. Одобрявал ли Йехова службата му? Несъмнено! И го възнаградил за усилията му. (2 Тим. 4:7, 8) По подобен начин Йехова се радва, когато ни вижда да работим върху целта си дори ако не сме особено мотивирани. Радва се, защото знае, че макар невинаги да го правим от любов към самата дейност, го правим от любов към него. И точно както благословил Павел, ще благослови и нас. (Пс. 126:5) А когато изпитаме неговата благословия, може даже да се мотивираме. w23.05 29, абз. 9-10

Апостол Павел сравнил хората, които няма да преживеят деня на Йехова, със заспали хора. Ако човек спи, не съзнава какво става наоколо и как минава времето. Затова не разбира кога се случва нещо важно и не може да предприеме съответните действия. Повечето хора днес спят в духовно отношение. (Рим. 11:8) Те са равнодушни към доказателствата, че живеем в „последните дни“ и че голямото бедствие е близо. (2 Пет. 3:3, 4) Ние обаче разбираме, че с всеки изминал ден става все по-важно да бъдем будни. (1 Сол. 5:6) Трябва да сме спокойни и със здрав разум. Защо? За да не се въвличаме в днешните политически и социални проблеми. Натискът да заемем страна, ще се увеличава с наближаването на деня на Йехова. Но не е нужно да се притесняваме как ще реагираме. Божият дух може да ни помогне да останем спокойни и със здрав разум и да вземем мъдри решения. (Лука 12:11, 12) w23.06 10, абз. 6-7

Какво ти идва на ум, когато чуеш името Самсон? Може би си представяш мъж с огромна физическа сила. И това е така. Но този мъж взел едно лошо решение, което имало печални последствия. Въпреки това Йехова се съсредоточил върху неговия пример на вярност и го включил в Библията за наша полза. Той използвал Самсон, за да извърши забележителни неща за своя избран народ Израил. Векове по-късно вдъхновил апостол Павел да посочи името му сред хората със забележителна вяра. (Евр. 11:32-34) Можем да се насърчим от примера на Самсон. Той разчитал на Йехова дори при трудни обстоятелства. Освен да се насърчим, можем да си извлечем и практични поуки от примера му. w23.09 2, абз. 1-2

Можем да укрепим нашата издръжливост като често и открито споделяме притесненията си с Йехова. (1 Сол. 5:17) Може би в момента не се бориш с тежко изпитание. Но търсиш ли помощта на Йехова всеки път, когато си разтревожен, объркан или превъзмогнат от проблеми? Ако още днес редовно молиш нашия Бог да ти помага в ежедневните трудности, няма да се колебаеш да го направиш и когато се сблъскаш с по-големи предизвикателства в бъдеще. Тогава ще си сигурен, че той знае точно кога и как да действа в твоя полза. (Пс. 27:1, 3) По-вероятно е да издържим бъдещото голямо бедствие, ако издържаме изпитанията днес. (Рим. 5:3) Защо можем да кажем това? Много братя и сестри са установили, че всяко изпитание на вярата, което са издържали, им е помогнало да издържат следващото. Издръжливостта е укрепила вярата им, че Йехова иска и е готов да им помогне. Вярата, от своя страна, им е помогнала да издържат следващото изпитание. (Як. 1:2-4) w23.07 3, абз. 7-8

Смирението и състраданието на Йехова го подбуждат да е разумен. Например смирението му си проличало, когато искал да унищожи злите хора в Содом. Чрез ангели Йехова наредил на праведния Лот да избяга в планинската област, но той се страхувал. Затова помолил Йехова да му позволи да избяга със семейството си в Сигор, малък град, който също трябвало да бъде унищожен. Йехова можел да настоява Лот да изпълни точно каквото му е наредил. Но удовлетворил молбата му, макар това да означавало да пощади град Сигор. (Бит. 19:18-22) Векове по-късно Йехова проявил състрадание към жителите на Ниневия. Той изпратил пророк Йона да съобщи, че градът и злите му жители съвсем скоро ще бъдат унищожени. Когато обаче ниневийците се разкаяли, Йехова ги съжалил и пощадил града. (Йона 3:1, 10; 4:10, 11) w23.07 21, абз. 5

Какво можем да научим от Йоас? Той бил като дърво с плитки корени, зависещо изцяло от пръчката, която го поддържала. Когато пръчката, Йодай, вече я нямало и задухали ветровете на отстъпничеството, Йоас паднал. Това ясно показва, че нашият страх от Бога не бива да зависи единствено от доброто влияние на събратята ни, включително на членовете на семейството ни. За да останем духовно силни, трябва да задълбочаваме любовта и уважението си към Йехова чрез редовно изучаване, размисъл и молитва. (Йер. 17:7, 8; Кол. 2:6, 7) Йехова не иска прекалено много от нас. От Еклисиаст 12:13 разбираме какво очаква той: „Бой се от Бога и спазвай заповедите му, понеже това е цялото задължение на човека.“ Ако се боим от Йехова, ще можем да се справим с бъдещите изпитания и да останем лоялни. Нищо няма да може да навреди на приятелството ни с него. w23.06 19, абз. 17-19

Пети стих започва с думите: „Онзи, който седеше на престола, каза.“ (Откр. 21:5а) Това е въведението на един от трите случая в книгата Откровение, в които във видението говори Йехова. Следователно гаранция ни дава не някой могъщ ангел, нито дори възкресеният Исус, а самият Йехова! Този факт подчертава, че думите, които следват, са достойни за доверие. Защо? Защото Йехова „не може да лъже“. (Тит 1:2) Така че записаното в Откровение 21:5, 6 със сигурност ще се изпълни. Нека помислим за възклицанието „ето“. Гръцката дума, преведена като „ето“, се среща често в книгата Откровение. А какво казва Бог след това? Той казва: „Правя всичко ново.“ Йехова говори за бъдещи промени, но за него те са толкова сигурни, че говори за тях така, все едно вече ги осъществява. (Иса. 46:10) w23.11 3-4, абз. 7-8

Апостол Петър се борил с някои слабости. Например когато Исус обяснил, че ще страда и ще умре в изпълнение на библейските пророчества, Петър го укорил. (Мар. 8:31-33) Освен това той и другите апостоли неведнъж спорели кой от тях е най-велик. (Мар. 9:33, 34) През последната нощ на Исус Петър импулсивно отрязал ухото на един мъж. (Йоан 18:10) И през същата нощ, поддавайки се на страха, три пъти отрекъл, че познава своя приятел Исус. (Мар. 14:66-72) След това плакал горчиво. Исус не се отказал от обезсърчения си апостол. След като бил възкресен, той дал на Петър възможност да потвърди любовта си към него. Исус го поканил да служи смирено като пастир на овцете му. (Йоан 21:15-17) Петър се съгласил. Той бил в Йерусалим на Петдесетница и бил сред първите, които били помазани със свети дух. w23.09 22, абз. 6-7

Апостол Петър подканил старейшините: „Пасете Божието стадо.“ (1 Пет. 5:1-4) Ако си старейшина, знаем, че обичаш братята и сестрите си и искаш да се грижиш като пастир за тях. Но понякога може да имаш чувството, че нямаш време или сили да изпълняваш тази задача. Какво можеш да направиш? Сподели притесненията си с Йехова. Петър писал: „Ако някой служи, нека служи като зависим от силата, давана от Бога.“ (1 Пет. 4:11) Братята и сестрите ти може да се борят с проблеми, които няма да се разрешат напълно в тази система. Но помни, че „главният пастир“ Исус Христос може да направи за тях повече отколкото ти, както днес, така и в новия свят. Бог иска старейшините просто да обичат и „пасат стадото“ и да са пример за него. w23.09 29-30, абз. 13-14

Не бива да разчитаме на човешки разсъждения. Ако гледаме на нещата от човешка гледна точка, може да пренебрегнем Йехова и стандартите му. (1 Кор. 3:19) „Мъдростта на този свят“ често е привлекателна за плътта. Някои християни в Пергам и Тиатир се повлияли от хората около тях, които живеели неморално и се покланяли на идоли. Исус дал строг съвет и на двата сбора да не толерират сексуалната неморалност. (Откр. 2:14, 20) Днес срещаме натиск да възприемем погрешни възгледи. Членове на семейството ни или познати може да влияят на чувствата ни и да ни карат да правим компромис. Например те може да твърдят, че няма нищо лошо да се поддаваме на желанията си и че библейските морални стандарти са остарели. Понякога може да смятаме, че Йехова не ни дава достатъчно напътствия. Може дори да се изкушим „да излезем извън границите на написаното“. (1 Кор. 4:6) w23.07 16, абз. 10-11

Майката на Исус Мария се нуждаела от сили. Тя не била омъжена, но щяла да забременее. Нямала никакъв опит в отглеждането на деца, но ѝ предстояло да се грижи за момче, което щяло да стане Месията. И тъй като дотогава нямала сексуални отношения с мъж, как щяла да обясни всичко това на годеника си Йосиф? (Лука 1:26-33) Как Мария получила нужните сили? Тя потърсила помощ от другите. Например помолила Гавриил да ѝ осигури повече информация за задачата ѝ. (Лука 1:34) Не след дълго пътувала чак до „планинската област“ на Юда, за да посети своята роднина Елисавета. Елисавета похвалила Мария и под Божие вдъхновение изрекла насърчително пророчество за детето в утробата ѝ. (Лука 1:39-45) Мария казала, че Йехова „извършил велики дела с могъщата си ръка“. (Лука 1:46-51) Наистина, Йехова дал сили на Мария чрез ангел Гавриил и Елисавета. w23.10 14-15, абз. 10-12

Малък брой Христови ученици са помазани със свети дух и се радват на специални отношения с Йехова. Те наброяват 144 000 души и ще служат като свещеници в небесата с Исус. (Откр. 14:1) Святото отделение на светия шатър представя тяхното състояние на родени от духа синове на Бога, докато са на земята. (Рим. 8:15-17) Най-святото представя небесата, където обитава Йехова. „Завесата“, отделяща Святото от Най-святото, е човешкото тяло на Исус, което било пречка той да влезе в небесата като Великия първосвещеник на духовния храм. Като принесъл човешкото си тяло в жертва за човечеството, Исус открил пред всички помазани християни възможността за небесен живот. Те също трябва да се откажат от човешките си тела, за да получат небесната си награда. (Евр. 10:19, 20; 1 Кор. 15:50) w23.10 28, абз. 13

Гедеон отговорил меко, когато ефремците го критикували. (Съд. 8:1-3) Той не реагирал гневно, а проявил смирение, като ги изслушал, и тактично успокоил напрежението. Когато са обект на критики, мъдрите старейшини подобно на Гедеон внимателно изслушват другите и отговарят с мекота. (Як. 3:13) По този начин те допринасят за мира в сбора. Когато хората оказали чест на Гедеон заради победата над мадиамците, той насочил вниманието към Йехова. (Съд. 8:22, 23) Как назначените мъже могат да му подражават? Като приписват на Йехова заслугите за това, което постигат. (1 Кор. 4:6, 7) Например, ако един старейшина получава похвали за способностите си за поучаване, той може да насочва вниманието към източника на информацията, Божието Слово, или към обучението, което получаваме от организацията. Старейшините може понякога да се замислят дали не привличат ненужно внимание към себе си. w23.06 4, абз. 7-8

Ако не получаваме това, за което се молим, може да си зададем въпроса: „Моля ли се за правилното нещо?“ Често си мислим, че знаем какво е най-добре за нас. Но това, за което се молим, може в крайна сметка да не е за наше добро. Ако се молим за някакъв проблем, може да има по-добро решение от това, което искаме. И някои неща, за които се молим, може да не са в хармония с Божията воля. (1 Йоан 5:14) Например да помислим за родители, които се молят на Йехова детето им да остане в истината. Тази молба изглежда уместна. Но Йехова не принуждава никого да му служи. Той иска всички, включително децата ни, да изберат да му служат. (Втор. 10:12, 13; 30:19, 20) Затова родителите могат да се молят на Йехова за помощ да стигнат до сърцето на детето си, така че то да го обикне и да стане негов приятел. (Пр. 22:6; Еф. 6:4) w23.11 21, абз. 5; 23, абз. 12

Защо това е важен начин да проявяваме любов? Според един библейски справочник думата, която използвал Павел, преведена като „утешавайте се“, означава „да застанеш до някого, за да го насърчиш, когато понася тежки изпитания“. Като осигуряваме утеха на някой събрат, който страда, ние му помагаме един вид да се изправи на крака и да продължи да ходи по пътя към живота. Всеки път, когато му даваме рамо, на което да плаче, проявяваме любовта си към него. (2 Кор. 7:6, 7, 13) Има тясна връзка между състраданието и утехата. Ако изпитваш състрадание към някого, ще искаш да го утешиш и ще се опиташ да облекчиш болката му. Следователно първо изпитваме състрадание и след това осигуряваме утеха. Забележи как Павел свързва състраданието на Йехова с утехата, която той дава. Апостолът описал Йехова като „Бащата на нежното състрадание и Бога на всяка утеха“. (2 Кор. 1:3) w23.11 9-10, абз. 8-10

Всички последователи на Христос може да очакват трудности. Помисли за апостол Павел. Той казал на солунците: „Когато бяхме с вас, предварително ви казахме, че неизбежно ще срещнем трудности, както и стана.“ (1 Сол. 3:4) А на коринтяните писал: „Братя, искаме да знаете за премеждието, което ни сполетя ..., не бяхме сигурни дори за живота си.“ (2 Кор. 1:8; 11:23-27) Християните днес също може да очакват трудности от някакво естество. (2 Тим. 3:12) Заради това че вярваш в Исус и си негов последовател, приятели и роднини може да са враждебно настроени към тебе. Възможно е да имаш проблеми на работа, защото се стремиш да си честен. (Евр. 13:18) Или да срещаш противопоставяне от властите, понеже споделяш надеждата си с другите. Но с каквито и трудности да се борим, Павел казва, че трябва да се радваме. w23.12 10-11, абз. 9-10

В живота на Яков възникнали много проблеми. Двама от синовете му, Симеон и Леви, навлекли позор на семейството и на името на Йехова. Освен това обичната жена на Яков, Рахил, починала при раждането на втория им син. И заради тежък глад Яков бил принуден в напреднала възраст да се пресели в Египет. (Бит. 35:16-19; 37:28; 45:9-11, 28) Въпреки всички изпитания Яков не изгубил вярата си в Йехова и в обещанията му. От своя страна, Йехова му показал, че го одобрява. Например той благословил Яков в материално отношение. И колко ли благодарен бил Яков на Йехова, когато отново видял Йосиф, когото толкова дълго смятал за мъртъв! Близкото приятелство на Яков с Йехова му помогнало да се справи с изпитанията. (Бит. 30:43; 32:9, 10; 46:28-30) Ако и ние поддържаме близко приятелство с Бога, също ще можем да се справяме с неочакваните изпитания. w23.04 15, абз. 6-7

Двайсет и трети псалм е песен на Давид, в която той изразява увереността си в любовта и нежната грижа на своя Пастир Йехова и описва силната връзка помежду им. Давид се чувствал в безопасност, когато оставял Йехова да го води, и изцяло разчитал на него. Той знаел, че Божията любов „ще го следва през всичките дни на живота му“. Откъде бил толкова сигурен? Давид усещал грижата на Йехова, понеже той винаги му осигурявал това, от което се нуждае. Освен това Давид се радвал на Божието одобрение и приятелство. Ето защо бил сигурен, че независимо какво го очаква в бъдеще, Йехова ще продължава да се грижи за всичките му нужди. Доверието на Давид в нежната любов на Йехова било по-силно от всяка тревога и му носело дълбоко удовлетворение и щастие. (Пс. 16:11) w24.01 28, абз. 12-13

От Втората световна война насам Божиите служители в много страни се радват на известен мир и свобода да проповядват. Всъщност тази дейност процъфтява. Днес членовете на Ръководното тяло продължават да разчитат на ръководството на Христос. Тяхното желание е напътствията, които дават, да отразяват възгледа на Йехова и Исус. Те използват окръжните надзорници и старейшините, за да осигуряват ръководство на сборовете. Помазаните старейшини и в по-широк смисъл всички старейшини са в „дясната ръка“ на Христос. (Откр. 2:1) Разбира се, тези мъже са несъвършени и допускат грешки. Моисей и Исус Навиев също грешали понякога, както и апостолите. (Чис. 20:12; Ис. Н. 9:14, 15; Рим. 3:23) Все пак Христос старателно ръководи верния роб и назначените старейшини и ще продължава да го прави. Затова имаме всички основания да имаме доверие на ръководството, което той осигурява чрез назначените мъже, които са начело. w24.02 23-24, абз. 13-14

Можем да радваме Йехова, като говорим за него с топлота, любов и признателност. Когато сме на служба, нашата основна цел е да помогнем на хората да гледат на небесния ни Баща като нас и да се приближат до него. (Як. 4:8) Радваме се да им показваме как Библията описва Йехова, като разкрива неговата любов, справедливост, мъдрост, сила и другите му привлекателни качества. Възхваляваме го и като се стараем да му подражаваме. Това ни прави различни от хората в този покварен свят. Те може да го забележат и да се питат защо. (Мат. 5:14-16) Докато вършим ежедневните си дейности, може да имаме възможности да им обясним. Така искрените хора ще бъдат привлечени към Бога. Като го възхваляваме по тези начини, можем да сме сигурни, че Йехова много се радва. (1 Тим. 2:3, 4) w24.02 10, абз. 7

За да станеш зрял християнин, е необходимо да придобиеш полезни умения. Те ще ти помогнат да поемаш отговорности в сбора, да си намериш работа, с която да издържаш себе си и семейството си, и да се радваш на хубави отношения с другите. Например научи се да четеш и да пишеш добре. Библията казва, че за да е щастлив и да има успех, човек трябва всеки ден да отделя време да чете Божието Слово и да размишлява върху него. (Пс. 1:1-3) Така той опознава мисленето на Йехова, което му помага да разсъждава правилно. (Пр. 1:3, 4) Вестителите се нуждаят от способни братя, които да им осигуряват библейско ръководство и съвети. Ако четеш и пишеш добре, ще можеш да подготвяш смислени и укрепващи вярата доклади и отговори. Ще можеш също да си правиш полезни бележки, които ще ти помагат да засилваш вярата си и да насърчаваш другите. w23.12 26-27, абз. 9-11

Когато се страхуваш, размишлявай какво ще направи Йехова в бъдеще, когато Сатана вече го няма. В едно представяне на регионалния конгрес през 2014 г. беше показано как един баща обсъжда със семейството си как биха звучали стиховете от 2 Тимотей 3:1-5, ако бяха пророчество за живота в рая: „В новия свят ще настъпят най-щастливите времена. Защото хората ще се обичат помежду си, ще обичат духовните съкровища, ще са покорни, смирени, ще възхваляват Бога, ще са послушни на родителите, благодарни, лоялни, сърдечни, ще са чужди на всякакво неразбирателство, винаги ще говорят добре за другите, ще имат самоконтрол, ще са кротки, ще обичат добротата, ще са достойни за доверие, отстъпчиви, скромни, ще обичат Бога, вместо да обичат удоволствията, ще проявяват искрена преданост към Бога. Бъди близък с такива хора.“ Обсъждаш ли със семейството или събратята си какъв ще бъде животът в новия свят? w24.01 6, абз. 13-14

Колко е насърчително да знаем, че Йехова одобрява народа си като цяло! Библията казва: „Йехова намира радост в своя народ.“ (Пс. 149:4) Някои обаче толкова се обезсърчават понякога, че започват да се питат дали Йехова одобрява самите тях. Много верни служители на Йехова в библейски времена се борели с подобни чувства в определен момент. (1 Царе 1:6-10; Йов 29:2, 4; Пс. 51:11) Библията ясно показва, че несъвършените хора могат да имат одобрението на Йехова. Как? Трябва да проявяваме вяра в Исус Христос и да се покръстим. (Йоан 3:16) Така показваме пред всички, че сме се разкаяли за греховете си и сме обещали на Бога да вършим волята му. (Деян. 2:38; 3:19) Йехова много се радва, когато предприемем тези стъпки, за да станем близки с него. Докато продължаваме да правим всичко по силите си да живеем според обета си, Йехова ни одобрява и ни смята за свои близки приятели. (Пс. 25:14) w24.03 26, абз. 1-2

Можем да подражаваме на Исусовите ученици, като продължаваме да проповядваме дори когато светските власти изискват да спрем. Можем да сме уверени, че Йехова ще ни помогне да изпълним службата си. Затова му се моли за смелост и мъдрост. Моли го също да ти помага да се справяш с проблемите. Много от нас понасят болести, емоционални проблеми, загуба на близък, семейни проблеми, преследване или други трудности. Пандемиите и войните правят много от тези изпитания дори още по-тежки. Изливай сърцето си пред Йехова. Разкажи му за своята ситуация, точно както би разказал на близък приятел. Бъди сигурен, че Йехова „ще действа“ в твоя полза! (Пс. 37:3, 5) Като постоянстваме в молитва, ще можем „да издържаме в трудностите“. (Рим. 12:12) Йехова знае през какво преминават поклонниците му — той „чува техния вик за помощ“. (Пс. 145:18, 19) w23.05 5-6, абз. 12-15

Когато се налага да вземаме важни решения, трябва да си изясним „каква е волята на Йехова“ и после да действаме в съгласие с нея. (Еф. 5:17) Когато търсим кои библейски принципи са приложими в нашата ситуация, всъщност се опитваме да разберем какво мисли Бог по въпроса. И като прилагаме тези принципи, ще е по-вероятно да вземаме мъдри решения. „Злият“, нашият враг Сатана, иска да сме толкова погълнати от светски стремежи, че да не ни остава време за службата за Бога. (1 Йоан 5:19) Лесно е да започнем да поставяме материалните притежания, светското образование или кариерата си пред възможностите да служим на Йехова. Ако това стане, ще покажем, че се влияем от светското мислене. Разбира се, тези неща не са погрешни сами по себе си, но никога не бива да заемат първо място в живота ни. w24.03 24, абз. 16-17