И ТЭРНЭ МАНУША ПУШЭН
Со вэрыто андэ найлащи дума?
«Мэ кадя часто ашунав, сар мануша ԥэнэн найлашэ алава и акушэнпэ, кай ужэ и на шав сама пэ када. Андэ амари время када ашэля нормально» (Кристоферо, 17 бэрш).
«Раньшэ мэ часто ԥэнавас вэрыти алава. Тэ присытёс каринг када вушэро, ай тэ парашэс када тэ терэс — фартэ ԥарэс» (Ребекка, 19 бэрш).
Проверь пэс
Со ту терэс, кала авэр ԥэнэн вэрыти алава или акушэнпэ?
Мэ на шав сама пэ када. Важ мандэ када нормально.
Манди када най фартэ чалёл, но со мэ моӷу тэ стерав.
Манди када гряца. Мэ никала на присытювава каринг када.
Сар часто ту ԥэнэс найлашэ алава?
Никала
Дэкала
Часто
Сар па тирятэ, када фартэ найдраго, кала мануш акушэлпэ или ԥэнэн найлашэ алава?
На ԥэндоп, кай када фартэ найдраго
Када фартэ найдраго
Васо када важно
Сар ту гиндос, кала мануш акушэлпэ или ԥэнэн найлашэ алава, када фартэ найдраго? Можэт ту гиндос, кай када най фартэ важно, и щяс всаворэ ԥэнэн вэрыти алава и акушэнпэ, и вобще андэ люма исин и май барэ проблемы, чем када. Но чаче када кадя?
Можэт ту удивисапэ, но исин мануша, савэ вобще на акушэнпэ. И важ када лэндэ исин серьёзни причины, пала савэ бут мануша дажэ и на гиндон. Акэ дэсавэ причины:
Акушимос — када най просто вэрыти алава. Па кода, сар ту дэс дума, можно тэ полэн, саво ту мануш. Кала ту акушэспэ, ту сыкавэс, кай тути всаек, со чуствуют авэр мануша. Хэба ту чаче кацаво мануш?
Андэ Библия пистромэ: «Со вижал анда муй, жал анда оди» (Матфея 15:18).
Через акушимос кадэя люма ашэл инке май хужэ. Состэ тэ отравляеш пэстиря думаса пэс и аврэн?
Если ту акушэспэ, пала тутэ моӷут тэ гиндон, кай ту найлашо мануш. Андэ ек книжка пала кадэя проблема сас пистромэ кадя: «Кодэлэстар, со и сар ту дас дума бут со зависит. Например, ко авэна тирэ друӷоря, пэ скати пэр тутэ лэна тэ стон патив андо ери и пэ бути, ладисарэса ту аврэ манушэнца чи най, важно авэла аврэнди со ту гиндос чи най, прилэна тут пэ бути или дэна тути тэ терэс май отвецтвено бути чи най. И вобще, сар авэр гиндона пала тутэ» (Cuss Control). Инке андэ кодэя жэ книжка пистромэ, кай можэш тэ пушэс пэстар: «Если мэ парашава тэ акушавпэ и тэ ԥэнав найлашэ алава, авэна мандэ май лашэ отношэния аврэнца?»
Андэ Библия пистромэ: «Парашэн тэ холявэн... найдраго тэ дэн дума» (Эфесянам 4:31).
Если ту акушэспэ, када нэ значит, кай ту хамари. Андэ пэсти книжка «Как грубо!» Алексо Пакеро пистрой: «Манушэн, савэ вся время акушэнпэ, цыёс тэ ашунэс». И инке: «Если андэ дума исин акушимос или найлашэ алава, через када аврэнди ԥарэс тэ додиқэн, кай мануш образовано и годявэрно, или кай во добро и можэт тэ жалуий аврэн. Кала мануш дэл дума абисо или лэстэ нэпонятно дума или во на слидой пала алава и дэл дума вся подряд, тоди годи лэстэ по набут лэла тэ терэл вся май хужэ и май хужэ» (How Rude!).
Андэ Библия пистромэ: «Ни ек терно алав мэк тумэндар на вижал» (Эфесянам 4:29).
Со ту можэш тэ стерэс
Стов цэль важ пэстэ. Сможэш ту тэ на акушэспэ и тэ на ԥэнэс найлашэ алава ек шон? Ту можэш отмечать андо календарё деса, скати ту ужэ на акушэспэ. И кай упалэ тэ на заакушэспэ и тэ на ԥэнэс вэрыти алава, стер акэ со:
На домэк развличении, кай ту можэш тэ ашунэс бут вэрыти алава. Андэ Библия пистромэ: «И найлащи общения римой о лашимос, савэсти сытелэ» (1 Коринфянам 15:33). Алав «общения» катэ поджал най кати каринг мануша. Када кадяжэ поджал и каринг и киноря, савэ ту диқэс, видеоигры, андэ савэ ту цэлэс, и диля, савэ ту ашунэс. Акэ со ԥэнэн о Кеннето, савэсти 17 бэрш: «Кала ашунэс варисави дили, лэс тэ дилабэс просто важ када, кай тути чалёл и музыка, и совсем на шос сама пэ вэрыти алава».
Андяр пэс сар взросло. Дэко лэл тэ акушэлпэ кати важ кода, кай кадя во чуствует пэс сар взросло. Но па чачимастэ вся наоборот. Взросли, мудри мануша «сытелэ май драго тэ полэн со лашо, ай со най» (Евреям 5:14). Да, взросли полэн, сави дума лащи, ай сави най, и вонэ на лэна тэ ԥэнэн вэрыти алава или акушимос кати важ кода, кай авэр тэ шон сама пэр лэндэ.
Па чачимастэ акушимос и авэр найлашэ, вэрыти алава кабута отравин тут и вся, со паша тутэ. Андэ кадэя люма и кадя фартэ бут билажавардимос и найлашимос. Ай через акушимос кадэя люма ашэл инке май хужэ. «Если тири дума авэла вужи, тоди и тути екжэнэсти авэла драго по ди и авэр лэна пэр тутэ тэ стон май бут патив» (Cuss Control).